Решение № 10316 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2023 г.

Производството е по чл. 160, ал. 6 от ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски", срещу Решение 92/24.02.2023г., постановено по административно дело 645/2022г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 100025-1/17.03.2022г., издаден от главен експерт приходи, звено "Местни приходи" към Община Батак, с който са установени неизплатени задължения за такса битови имоти (ТБО) за периодите 2018г. и 2019г. в общ размер на 16 347.93лв. главница и 4 955.18лв. лихва за просрочие. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закони - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че неправилно съда е приел, че управлението на имот държавна собственост представлява ограничено вещно право на ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗС. Тези две лица са отделно задължени за МТБО, различни едно от друго, като неправилно АС Пазарджик е тълкувал разширително нормата на чл. 11 от ЗМДТ. Неправилно е прието от съда, че имота е бил предоставен за управление на Университета на основание заповед 348/06.08.1996г. на председателя на Комитета по горите, тъй като самия орган по приходите в община Батак изрично е приел, че предоставянето е въз основа на договор от 02.03.1989г. и приемо-предавателен протокол от 23.03.1990г., като това е залегнало и в решение 62/06.01.2020г., постановено по адм. дело 8435/2019г. на ВАС. Касатора твръди, че не притежава нито вещно право на ползване по чл. 56 и сл. от ЗС, нито право на управление по чл. 14 от ЗДС, а с процесния договор му е предоставено държането върху сградата като ползвател за послужване, като това не е основание да бъде данъчнозадължено лице за МТБО. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли за отмяната на обжалваното решение и на процесния АУЗД. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът Ръководител на Звено "Местни приходи" при Община Батак чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, предвид следното: Предмет на съдебна проверка пред АС - Пазарджик е бил Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 100025-1/17.03.2022г., издаден от главен експерт приходи, Звено "Местни приходи" към Община Батак, с който на Софийски университет "Св. Климент Охридски" като ползвател на имот - находящ се в местност "Широка поляна", са установени неизплатени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периодите 2018г. и 2019г. в общ размер на 16 347.93лв. главница и 4 955.18лв. лихва за просрочие. Установено е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ /отм/ от 19.11.2007г. от страна на СУ Св. Климент Охридски в качеството му на ползвател на посочения по-горе имот сграда находяща се в м. Широка поляна гр. Батак. Като доказателства по делото са приложени: 1. Договор от 02.03.1989г. сключен между СУ и първи секретар на УК на ДКМС и Горско стопанство Атанас Кънев, с който е предоставен за ползване на университета процесния имот, а така също и приемо-предавателен протокол от 23.03.1990г. с който се предава имота; 2. АДС 523/16.10.1995г. и АЧДС 5294/10.09.2007г., от които се установява, че имота е предоставен за управление на Горско стопанство Широка поляна; 3. Писмена кореспонденция между СУ и съответни институции в които университета заявява, че стопанисва и управлява имота; 4. решения на Общински съвет Батак с които се определя размера на таксата за битови отпадъци за 2018г. и 2019г. и заповеди на кмета на община Батак за определяне границите и видовете услуги; 5. Удостоверение изх. 1/13.07.2022г. на община Батак от което се установява, че СУ не е подавал заявление за освобождаване от заплащане на битови отпадъци за процесния имот. При съдебното оспорване е назначена ССЕ от чието заключение се установява следното: 1. Процесния имот е заведен в счетоводните регистри на СУ от 2001г. в синтетична счетоводна сметка 2071 Незавършено строителство и основен ремонт; 2. След счетоводна оценка края на 2006г., сградата е заведена с нова балансова стойност, каквато е посочена в декларацията по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ /отм/; 3. Във връзка с издадения АЧДС от 15.04.2021г., от 2021г. до настоящия момент не са съставени счетоводни операции във връзка с този издаден акт. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел процесния АУЗД за издаден от компетентен орган, в законоустановена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. След обсъждане на доказателствата, вкл. и ССЕ съдът е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспорения АУЗД. Съдът е приел, че имота се стопанисва и ползва от СУ, предвид както представената Заповед 348/06.08.1996г. на Председателя на Комитета по горите при МС на Р. България, така и предвид счетоводното и завеждане в счетоводните регистри на Университета. Освен това жалбоподателят изрично сочи този факт в подадената декларация по чл. 17, ал. 1 /отм/ от ЗМДТ, както и е извършва СМР реконструкция и надстроявания. Първоинстанционния съд е приел, че за нуждите на данъчното облагане, по конкретно за облагане с местни данъци и такси, правото на управление на държавен имот и правото на ползване следва да се приемат за ограничени вещни права т.е. съдът ги е приравнил. При тези изводи е посочено, че ДЗЛ е ползвател на имота, на който той му е предоставен за управление и в чийто баланс е вписан т.е. правото на управление на държавен имот е аналогично на правото на ползване по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ. С оглед на горното АС Пазарджик е приел за законосъобразно определените задълженията в АУЗД. Настоящия касационен състав намира обжалваното решение за правилно. Общата разпоредба на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ определя като ДЗЛ собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. В ал. 3 от с.з. е прието, че такива се явяват ползвателите на недвижими имоти на които е учредено право на ползване. Що се касае до недвижими имоти държавна или общинска собственост ДЗЛ се явява лицето на когото е предоставено за управление имота. По силата на чл. 56, ал. 1 от ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея без тя да се променя съществено. В чл. 57, ал. 1 от с.з. е посочено, че ползвателя е длъжен да плаща разноските свързани с ползването на вещта, вкл. и данъците и другите такси. Спорът в настоящия казус е свързан с това дали СУ с оглед на събраните по делото доказателства се явява ДЗЛ по отношение процесния имот и дали дължи съответно определените от местния данъчен орган данъци и такси. Този въпрос е бил вече разрешен предвид решение 62/06.01.2020г., постановено по адм. дело 8435/2019г. на ВАС, издадено по тъждествен казус. Настоящата касационна инстанция приема изложените мотиви по идентично разрешения казус касещ плащане на МТБО за процесния имот за други данъчни периоди. Касаторът се явява ДЗЛ предвид предоставянето на процесния имот за управление по силата на договор от 02.03.1989г. от Горско стопанство А. Кънчев по които страните се договорили четириетажната сграда да се ползва за нуждите на СУ "Свети Климент Охридски", който ще заплаща съответните разноските за ток, вода, такса смет и ще извърши преустройство на сградата за своя сметка. Предвид на това и на основание чл. 79 и 85 от ЗС, тъй като сградата е частна държавна собственост, касаторът се явява данъчно задължено лице като ползвател на имота. Вярно е, че в решение 2389/22.02.2018г., постановено по адм. дело 5877/2017г. на ВАС е прието, че предоставянето на управление на имота не е ограничено вещно право на ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗС, а облигационно право по силата на което съответният субект се явява държател на имота, но тези правни изводи не се възприемат от настоящата съдебна инстанция. С оглед посочените по-горе правни формулировки на относимите към казуса юридически норми от ЗМДТ и ЗС, настоящата касационна инстанция изцяло възприема доводите на АС Пазарджик, че за целите на облагането по чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ правото на управление и правото на ползване следва да се разглежда като аналогични такива, с оглед и на разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, където изрично е посочено, че за имот който е държавна собственост ДЗЛ е това на което е възложен имота за управление т.е. нормата се явява частен случай на по-общата уредена в ал. 3 от с.з. /в този смисъл и решение 8385/19.06.2014г., постановено по адм. дело 2902/2014г. на ВАС/. Независимо дали СУ се явява ползвател на имота или лице на което му е възложен имота за управление, МТБО се дължат предвид двете норми на чл. 11, ал. 3 и/или ал. 5 от ЗМДТ. Законосъобразно са определени и задълженията в АУЗД за такса битови отпадъци, като предоставянето на услугите безспорно се установява от представените по делото доказателства. Размера на таксата не се спори. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с това, че същият не е собственик на имота, нито притежава вещно право на ползване, нито му е предоставено право на управление върху него. От приетото и неоспорено заключение на вещото лице, безспорно се установява, че касатора е извършил преустройство и надстрояване на сградата, води го в счетоводните си регистри и го е декларирал за данъчни цели, от което следва, че има качество на ДЗЛ предвид чл. 11, ал. 3 респек. ал. 5 от ЗМДТ. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства за правата на жалбоподателя върху имота и е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на касационните жалби по делото следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00лв. на Ръководител на Звено "Местни приходи" към Община Батак като ответник по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,