Решение № 10039 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2012 г.

Решение № 10039 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2264/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Росица Владимирова Шкендерова от гр. София, против заповед на министъра на отбраната (МЗ) № РД-26-275/25.05.2010 г. С обжалваната МЗ служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността й, както и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във вр. с ПМС № 54/01.04.2010 г. с което е приет нов Устройствен правилник (УП) на Министерството на отбраната (МО) и утвърдено ново длъжностно разписание (ДР) № АМ-242/17.05.2010 г. Шкендерова твърди, че заповедта е нищожна, а в условията на евентуалност - и незаконосъобразна, тъй като не е извършено реално съкращаване на длъжността, а служебните функции изпълнявани от нея, са запазени. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Ответникът - министърът на отбраната (министърът/а), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. За да се произнесе по спора и като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе изцяло установено от фактическа страна от съдебният състав на ВАС, разгледал първоначално делото. То не се оспорва от страните. Основен спорен момент е след обнародването на ПМС № 54/2010 г., последвалите административни преустройства и преобразуването на Изпълнителна агенция "Социални дейности на МО" (ИА СДМО) в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" (ИА ВКВПД), кой орган се явява орган по назначаването за Шкендерова. По първоначалната жалба на Шкендерова е било образувано а. д. № 7949/2010 г. по описа на ВАС. С постановеното по делото решение № 14372/07.11.2011 г. обжалваната МЗ е обявена за нищожна. Съдът е приел въз основа на заключението на вещото лице, че само една и то не определяща за длъжността функция, от изпълняваните от жалбоподателката (тази, свързана с адаптацията на военнослужещите), е преминала към служебните задължения за длъжността "главен експерт" в отдел "Социална политика" (ОСП), Дирекция "Управление на човешките ресурси" (ДУЧР) в МО. Всички останали функции, изпълнявани от нея, свързани с военно-патриотичната дейност, информационната и социални дейности са запазени и преминават към длъжността "главен специалист" във военен клуб, в отдел "Управление, организация и контрол на военните клубове и представителните обекти на МО" (ОУОКВКПОМО) в ИА ВКВПД. Съобразно чл. 2, ал. 2, т. 3 от ПМС № 54/2010 г., дейностите във връзка с организацията на социалната и военно-патриотичната дейности и отдиха на военнослужещите, изпълнявани от жалбоподателката, преминават към ИА ВКВПД, поради което министърът няма качеството на орган по назначаването за Шкендерова. Решението е било обжалвано. С решение № 1974/09.02.2012 г., постановено по а. д. № 15710/2011 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, то е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Задължителното указание се изпълнява с провеждане на производство по настоящото дело. Заключението на вещото лице е изтълкувано от 5-членния състав на съда по начин, различен от този, направен от първата съдебна инстанция. Прието е, че част от дейностите по професионално ориентиране, мотивационна подготовка, квалификационни курсове, подготовка за започване на самостоятелна стопанска дейност и съдействие за устройване на работа на военнослужещите, освобождавани от работа от МО и БА, т. е. основните задължения, изпълнявани от Шкендерова, са преминали към задълженията на длъжността "главен експерт" в отдел "Социална политика", Дирекция "Управление на човешките ресурси" в МО. Констатирано е, че на вещото лице не е била поставена задача да посочи коя е основната дейност в длъжността на жалбоподателката - тази, която е преминала към ОСП, ДУЧР в МО или преминалата в ОУОКВКПОМО в ИА ВКВПД. При новото разглеждане, въпреки задължението му по чл. 170, ал. 1 от АПК и указанията на 5-членния състав на ВАС в тази насока, министърът не е представил доказателства чрез които да се установи коя е основната дейност, изпълнявана от Шкендерова и къде е преминала тя - в МО или в ИА ВКВПД. От него не е направено и искане за поставяне на допълнителна задача в посочения смисъл на вещото лице. ВАС, за да се произнесе по жалбата, възприе установеното от фактическа страна от състава, разгледал жалбата на Шкендерова в производството по а. д. № 7949/2010 г. Същата, като държавен служител, е изпълнявала длъжността "главен експерт" в Сектор "Центрове за индивидуално социално обслужване", Отдел "Социално обслужване" в Териториална дирекция - София, в Главна дирекция "Управление на социалните дейности" в ИА СДМО. Видно от приложената в делото длъжностна характеристика за длъжността, изпълнявана от Шкендерова до уволнението й, основните й задължения са 5 групи: а/ Работа с кандидати за постъпване на кадрова военна служба в МО и Българската армия (БА); б/ Работа за адаптирането и социалната дейност с освободените от кадрова военна служба; в/ Работа с военно-патриотичните съюзи и организации на територията на София; г/ Подпомагане отдиха на военнослужещите от МО, БА и други правоимащи и д/ Индивидуална работа с нуждаещи се военнослужещи. Видно от заключението на вещото лице, в задълженията на "главен експерт" в ОСП, ДУЧР - МО, са включени задачите по букви "б" и "в". Функционалните задължения за изпълняващите длъжността "главен специалист" във военен клуб (ВК) в ОУОКВКПОМО в ИА ВКВПД, включват в себе си военно-патриотичната дейност, информационната и социалната дейности във ВК. Т. е. това са дейностите, посочени обобщено в букви "а", "г" и "д" по-горе. По посочените причини, сравнявайки количественото разпределение на функциите следва да се приеме, че по-голяма част от функциите, изпълнявани от жалбоподателката, са преминали за изпълнение в ИА ВКВПД, а по-малка такава - към МО. Това, както и текстът на ПМС № 45/2010 г. дават основание да се приеме, че при извършеното преобразуване на администрацията с ПМС, служебните правоотношения с държавните служители са се запазили, а те следва да преминат в това звено на администрацията, в което са запазени по-голяма част от техните служебни задължения. Предвид чл. 2, ал. 3 от ПМС № 54, дейностите във връзка с организацията на социалната, военно-патриотичната дейност и тази във връзка с отдиха на военнослужещите, преминава към ИА ВКВПД. Това от своя страна води до правомощия на изпълнителния директор на ИА ВКВПД (а не до такива на министъра), при последващи съкращения на длъжности в агенцията, да издава необходимите заповеди за прекратяване на служебните правоотношения. Впрочем, в тази насока е и постоянната практика на ВАС, изразена в поредица негови решения: № 8966/21.06.2011 г. по а. д. № 8596/2010 г., оставено в сила с решение № 15264/21.11.2011 г. по а. д. № 13229/2011 г. на 5-членен състав; решение № 15915/02.12.2011 г. по а. д. № 11473/2011 г. на 5-членен състав; решение № 9221/24.06.2011 г. по а. д. № 8193/2010 г., оставено в сила с решение № 14544/09.11.2011 г. по а. д. № 11150/2011 г. на 5-членен състав; решение № 9421/27.06.2011 г. по а. д. № 8572/2010 г., оставен в сила с решение № 14123/02.11.2011 г. по а. д. № 9735/2011 г. на 5-членен състав и други. В решението на петчленния състав на ВАС фигурира извод, че определени функции от изпълняваните от Шкендерова, които са преминали за изпълнение към длъжността "главен експерт" в ОСП на ГДУЧР - МО, са "основни". Този извод не е подкрепен от доказателства по делото, вкл. заключението на вещото лице. Точно такива са и изводите на тричленният състав на ВАС при първоначалното разглеждане на делото за други функции, квалифицирани като "основни", поради което постановеното решение по него е било отменено от касационната инстанция. Очевидно е, че всички изпълнявани задължения за всяка една длъжност, вкл. заеманата от Шкендерова, се явяват "основни", поради което този критерий не може да бъде използван в практиката за решаване на въпроса кое от двете длъжностни лица - министърът или изпълнителният директор на ИАВКВПД, е компетентен да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката. При това положение (в каквато насока впрочем е и цялостната практика на ВАС до този момент), количественото съотношение следва да бъде използвания и необходим критерий. Основавайки се на установеното по делото, отговорът на въпроса е, че компетентен се явява изпълнителния директор на ИАВКВПД. Издаването на заповедта от министъра е издаване на акт от длъжностно лице, което не притежава необходимата за това материална компетентност, поради което тя се явява нищожна. По делото е направено искане от Шкендерова за присъждане на направените от нея разноски по делото. Видно от правните изводи на съда, същото се явява основателно и следва да се уважи до размер на 850,00 лв. от които 150,00 лв. за първата инстанция и 700,00 лв. - за касационната такава. При повторното гледане на делото от настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски. По изложените съображения, нищожността на оспорвания акт на министъра следва да се обяви, като се присъдят на касаторката направените от нея разноски по делото до настоящия момент, поради което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС