Решение № 5102 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10097/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Златев, подадена чрез процесуален представител, против Решение 921/29.06.2023г., постановено по адм. дело 2071/2022г. на Административен съд Варна, в частта в която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК МД-АУ-2091/30.06.2021г., издадено от орган по приходите в дирекция Местни данъци при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция Местни данъци при Община Варна, в частта за определени задължения за ДНИ и ТБО за периодите 2018г. 2020г. в общ размер на 860.88лв. Счита се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва се, че правилно съдът е изменил дължимите ДНИ и ТБО за периода 2018г. 2020г. по отношение имот с партиден 4911040962003 с оглед факта установената данъчна оценка за имота и дължимите задължения при притежавани от жалбоподателят 3/6 ид.ч. от имота. Сочи се обаче, че съдът не е преценил, че по отношение недвижим имот с партиден 6008121000001 жалбоподателят е съсобственик при квоти ½ ид.ч. като това е посочено и в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, но неправилно в акта са изчислени ДНИ и ТБО за периода 2018г. 2020г., като едноличен собственик. Освен това се сочи, че липсват представени доказателства от страна на Община Варна за пораждане на такива задължения за жалбоподателя, че [улица], където се намират двата му недвижими имота, попадат в границите на територия по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Ответникът директор на Дирекция Местни данъци и такси при Община Варна, оспорва жалбата в писмен отговор, чрез процесуален представител. Представя писмени доказателства с оглед наведените касационни основания за липса на доказателства по отношение приложението на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е бил акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) МД-АУ-2091/30.06.2021г., издаден от орган по приходите при община Варна и мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци и такси", с който в тежест на И. Златев са установени задължения за ДНИ и ТБО за периода 2018г. 2020г. в размер на 794.53лв. главница и 147.85лв. лихви за забава. С обжалваното в настоящото производство решение съдът е отменил АУЗД в частта, в която на жалбоподателят са определени ДНИ и ТБО за 2018г. 2020г. за двата имота за сумата над 860.88лв. до определената такава в акта в размер на 942.38лв. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Съдът е установил, че жалбоподателят е съсобственик на два недвижими имота: 1. Апартамент 61 с площ от 100.70кв.м. , находящ се на девети етаж в гр. Варна, [улица], като имота е деклариран по чл. 14 от ЗМДТ с декларация 49-3-3216/30.05.1998г. и 2. Апартамент 78 с площ от 79.81кв.м.,находящ се на етаж 5 в гр. Варна, [улица], деклариран по реда на чл. 14 от ЗМДТ с декларация 5305022153/30.08.2017г. Установено е, че адресите на двата имота се явяват входове на сгради с административен адрес гр. Варна, [улица]бл. 1; двата входа са в отделни сгради с едропанелни конструкции ЕПЖБ, съгласно разрешение за строеж 665/13.08.1986г. При съдебното оспорване на процесния АУЗД е назначена ССЕ, от чието заключение се установява, че за жилището представляващо ап. 78, при конструкция М2 данъчната оценка на имота при съсобственост на жалбоподателя на 3/6 ид.ч. за 2018г. е 30 945.85лв.; за 2019г. е 30 727.45лв. и за 2020г. е 30 509лв.; за жилището ап. 61 данъчната оценка за 2018г. е 76 414.20лв.; за 2019г. е в размер на 75 874.80лв. и за 2020г. е в размер на 75 335.40лв. Въз основа на установените данъчни оценки, в.л. дава заключение относно размера на дължимите ДНИ и ТБО но само по отношение ап. 78, като е взело предвид квотите на съсобствениците и дължимия от И. Златев ДНИ е: за 2018г. 61.89лв. главница и 17.76лихва; за 2019г. 61.45лв. главница и 11.41лв. лихва и за 2020г. 184.35лв. главница и 34.29лв. лихва; ТБО е: за 2018г. 30.33лв. главница и 8.71лв. лихва; за 2019г. 30.11лв. главница и 5.60лв. лихва и за 2020г. 29.90лв. главница и 3.02лв. лихва. Предвид горното съдът е отменил частично издадения АУЗД за сума над 860.88лв. до установената с оспорения акт в размер на 942.38лв., включваща главница и лихви за забава. Съдът е посочил, че неправилно е била изчислена данъчната оценка на имота ап. 78 тъй като макар жилището да е декларирано с декларация по реда на чл. 14 от ЗМДТ като М3-масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, тя се явява видно доказателствата М2 масивна-едропанелна, което е довело и до изчисляване на по-висока данъчна оценка, а от там и неправилно са изчислени задълженията за ДНИ и ТБО за процесните периоди по отношение на този имот. Решението е частично неправилно. Първото касационно оплакване е свързано с неправилното изчисляване на дължимите ДНИ и ТБО за периода 2018г. 2020г. по отношение на имот с партиден 6008121000001 ап. 61, находящ се на етаж 5, гр. Варна, [улица]. Разпоредбата на чл. 11 от ЗМДТ казва кои лица са данъчно задължение по отношение дължимия данък за недвижимите имоти собствениците на сгради, като задължението му е за целия имот, ако е негов собственик, или за съответна негова част, ако имота е в съсобственост. Нормата на чл. 64 от с.з. препраща също към чл. 11 от ЗМДТ, във връзка със заплащането на таксата за битови отпадъци т.е. следва да се приеме, че данъчно задължено лице е собственик, респек. съсобственика на недвижим имот, като размера се определя от това дали лицето е едноличен собственик на имота или притежава съответна идеална част от него, до размера на тази част. Във връзка с горното правилно в касационната жалба се сочи, че нито данъчния орган, нито съда правилно са определили дължимите за процесните периоди ДНИ и ТБО за посочения по-горе имот ап. 61. Видно от представените по административната преписка доказателства, вкл. и подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ имота не е изцяло в собственост на жалбоподателя, а се намира в идеална съсобственост с трето лице Й. Гочева-Златева, като всеки един от съсобствениците притежава по ½ ид.ч. от имота. При това положение е следвало задълженията на касатора да бъдат изчислени като ½ от дължимият им размер: ДНИ за 2018г. следва да е в размер на 38.21лв. и лихва за забава от 10.97лв., за 2019г. 37.94лв. главница и 7.05лв. лихва и за 2020г. 37.67лв. главница и 3.17лв. лихва или общо задължения за ДНИ за периода е в размер на 135лв. Задълженията за ТБО са както следва: 2018г. 37.44лв. главница и 10.75лв. лихва, за 2019г. 37.18лв. главница и 6.91лв. лихва и за 2020г. 36.91лв. главница и 3.10лв. лихва, като общия размер е 132.29лв. Предвид горното неправилно АС Варна е приел, че дължимия размер за двата имота от страна на касатора И. Златев за процесните периоди следва да е в общ размер на 860.88лв., като не е взел предвид факта, че по отношение на имот партиден 6008121000001 задълженията му следва да се определят на ½ с оглед нормите на чл. 11 и чл. 64 от ЗМДТ. При това положение, решението на АС Варна в частта в която е отхвърлена жалбата на И. Златев, следва да се отмени за сума над 593.58лв., тъй като това е дължимия се ДНИ и ТБО по отношение двата имота за периодите 2018г. 2020г., до определената такава със съдебното решение от 860.88лв., като се отмени и оспорения АУЗД в тази му част. Решението на съда следва да се остави в сила в останалата му отхвърлителна част. Второто касационно основание е свързано с липсата на представени доказателства пораждащи задължения за ТБО по отношение на двата имота. Това посочено касационно основание е несъстоятелно. Вярно е, че нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ обвързва заплащането на трите законово определени услуги по такса битови отпадъци с наличието на заповеди на кмета на съответната община за вида на предлаганите услуги и честотата на събиране и транспортиране на битовите отпадъци, като такива доказателства не са били представени пред АС Варна. Тези факти обаче - събиране и транспортиране на битови отпадъци и тяхното третиране, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината, не са били спорни от страна на жалбоподателя при съдебното обжалване на процесния АУЗД. Нито в жалбата до съда, нито в проведените няколко съдебни заседания, жалбоподателят не е навеждал аргументи и съображения в тази насока, поради което и такива доказателства не са събирани. Едва с касационната жалба се сочи, че липсват предпоставки за възникване на задължения за касатора за ТБО по отношение на процесните два имота, като това е недопустимо. Представените в тази връзка доказателства от страна на община Варна не следва да се кредитират, макар, че установяват по безспорен начин, че [улица]попада в територия, обхваната от представените заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, тъй като с тях би могло да се достигне до установяване на нови факти, което е забранено от нормата на чл. 220 от АПК. Неприемливо е жалбоподателят да се възползва от процесуалното си бездействие по време на съдебното оспорване на акта, пред първоинстанционния съд и едва в касационната инстанция да навежда доводи свързани с установяване на факти и обстоятелства. Решаващия съд е постановил своя акт, след като страните по делото са изчерпали своята активност при събиране на доказателствата по делото и с оглед установената безспорност на дължимите ТБО по основание. Спорен, както се посочи по-горе е бил само размерът им. С оглед на горното, както се посочи съдебното решение следва да бъде отменено частично, по отношение дължимите ДНИ и ТБО за двата имота за размера над 593.58лв., за данъчни периоди 2018г. 2020г. Предвид изхода на делото решението подлежи на отмяна и в частта за разноските за сумата над 251.41лв. до определената от съда 339лв., по компенсация, с оглед частичната отмяна на съдебното решение. Следват се разноски на касационния жалбоподател за пред касационната инстанция съразмерно уважената част от жалбата 291.46лв., представляваща заплатена д.т. и адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение