Решение № 8464 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 928/2018 г.

Решение № 8464 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 928/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - С. при ЦУ на НАП против решение № 7159/28.11.2017 г. на Административен съд - С. град по адм. д. № 8054/2013 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 6561 от 31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 8054/2013 г. на АССГ, като навсякъде в решението отказът на данъчен кредит да се чете, че се отнася до изброените по долу в поправения диспозитив фактури. В диспозитива на решението, частта му, касаеща частична отмяна на обжалвания РА относно правото на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика "Б. и." ООД да се чете така: ОТМЕНЯ по жалбата на "Мюсюлманско изповедание" ЕИК *********, ревизионен акт № 2031114208/10.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., в частта му, с която в съответните ревизирани данъчни периоди e отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № 120/19.10.2010 г., № 117/20.08.2010 г. и № 121/2.11.2010 г., издадени от "Б. и." ООД. Според касатора решението е неправилно в частта относно повторното включване на фактура № 121/2.11.2010 г., издадена от "Б. и." ООД. Твърди се, че общата стойност на ДК по фактури с № 120, 117 и 121 е в размер на 129 218,70 лв., като с РА е извършена корекция за м. 01.2011 г. предвид повторното включване в дневника за покупки на фактура № 121/2.11.2010 г., издадена от "Б. и." ООД /включена и в дневника за покупки за м. 12.2010 г. с идентичен номер и стойност/. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде потвърдена извършената с РА корекция за м. 01.2011 г., поради повторното включване на фактура № 121/2.11.2010 г., издадена от "Б. и." ООД. Ответникът - "Мюсюлманско изповедание" редовно призован, не се представлява, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 175, ал. 2 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Оспореното съдебно решение е постановено в производство по реда на чл. 175 АПК, образувано по искане на "Мюсюлманско изповедание" за поправка на ОФГ в решение № 6561 от 31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 8054/2013 г. на Административен съд - С. град, като се твърди, че съдът е пропуснал в диспозитива на постановеното решение да посочи фактура № 117/20.08.2010 г., издадена от "Б. и." ООД, чийто предмет е идентичен с предмета на посочените в диспозитива на съдебното решение фактури, издадени от същия доставчик. Съдът е намерил искането за основателно, тъй като в случая се касае за грешка при посочване на фактурите, издадени от доставчика "Б. и." ООД и включени от жалбоподателя в дневниците за покупки през ревизираните периоди, по които с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Решаващият съд е посочил, че фактурите от доставчика "Б. и." ООД, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит и които са включени в дневниците за покупки на жалбоподателя (и представената от ответника към становището му разпечатка от дневниците за покупки) са фактури с № 120/19.10.2010 г. СМР-К.. и № 117/20.08.2010 г. СМР-К., през м. 10.2010 г.; фактура с № 121/2.11.2010 г. СМР-М. през м. 12.2010 г. и отново с № 121/2.11.2010 г., но през м. 01.2011 г. СМР-К., като Фактури № 124/7.12.2010 г. и № 127/6.01.2011 г. не са включвани от жалбоподателя в дневниците за покупки в рамките на ревизирания период и не са посочени от ревизията и от вещото лице като фактури, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит в рамките на тази ревизия. Съпоставяйки посоченото в РА като корекция на право на приспадане на данъчен кредит по фактури от "Б. и." ООД и данните от насрещната проверка, както и изложеното в решението на ответника, съдът е приел, че е допуснал грешка при коректно индивидуализиране на онези фактури от доставчика, по които с РА е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, което е поправено по реда на чл. 175 АПК. Така съдът е допуснал поправка на ОФГ в решение № 6561 от 31.10.2016 г., постановено по адм. дело № 8054/2013 г. на АССГ, като навсякъде в решението отказът на данъчен кредит е посочено, че следва да се чете, че се отнася до изброените по долу в поправения диспозитив фактури. В диспозитива на решението, частта му, касаеща частична отмяна на обжалвания РА относно правото на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчика "Б. и." ООД да се чете така: ОТМЕНЯ по жалбата на "Мюсюлманско изповедание" ЕИК *********, ревизионен акт № 2031114208/10.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-С., в частта му, с която в съответните ревизирани данъчни периоди e отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури с № 120/19.10.2010 г., № 117/20.08.2010 г. и № 121/2.11.2010 г., издадени от "Б. и." ООД. Решението е правилно. Очевидна е волята на съда за незаконосъобразност на РА в частта относно отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Б. и." ООД, като правилно съдът е приел, че в случая се касае за грешка при посочване на фактурите, издадени от горепосочения доставчик и включени от "Мюсюлманско изповедание" в дневниците за покупки през ревизираните периоди, по които с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит. В процесния РА на стр. 3, 4 /л. 226/ в табличен вид са посочени фактурите, издадени от "Б. и." ООД, по които е отказано право на данъчен кредит, а именно фактури с № 120/19.10.2010 г. СМР-К. и № 117/20.08.2010 г. СМР-К., през м. 10.2010 г.; фактура с № 121/2.11.2010 г. СМР-М. през м. 12.2010 г. и отново с № 121/2.11.2010 г., но през м. 01.2011 г. СМР-К.. Мотив за отказа на ДК е, че на основание чл. 43 от ЗДДС доставките свързани с осъществяваната от Изповеданието религиозна, социална, образователна и здравна дейност са освободени доставки. Посочено е, че по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС не е налице право на приспадане на ДДС като ДК, независимо, че са изпълнени условията на чл. 68 и чл. 69 ЗДДС когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта от ЗДДС, поради което с РА не се признава предявеното от изповеданието право на пълен данъчен кредит по описаните по-горе фактури, издадени от "Б. и." ООД. Решаващият орган е потвърдил отказа на данъчен кредит по четирите фактури, издадени от същия доставчик с предмет СМР, като изрично на стр. 5 от решението е посочен общия размер на непризнатия ДДС - 183 057, 51 лв., което съответства на общия размер на ДДС именно по горепосочените фактури. Настоящият състав намира за неоснователно възражението в жалбата относно фактура № 121/2.11.2010 г. с твърдения, че с РА е извършена корекция за м. 01.2011 г. предвид повторното включване в дневника за покупки на фактура № 121/2.11.2010 г., издадена от "Б. и." ООД /включена и в дневника за покупки за м. 12.2010 г. с идентичен номер и стойност/ и искането за отмяна на оспореното решение и потвърждаване на извършената с РА корекция за м. 01.2011 г., поради повторното й включване. Видно от мотивите изложени в РА, както и от мотивите на решаващия административен орган, правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 43 ЗДДС във вр. чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗДДС, като липсват доводи за отказ с аргумент - повторно включване на фактура № 121 от 2.11.2010 г. в дневника за покупки за м. 01.2011 г. Както правилно сочи административният съд това е въпрос по съществото на спора, а не на поправка на ОФГ. При тези данни, съдът правилно е приел наличието на очевидна фактическа грешка, каквото се явява несъответствието между изразената воля на съда и обективирането и в диспозитива на решението. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,