Решение № 7114 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2017 г.

Решение № 7114 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9471/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП В., представен от юрисконсулт П. Н., срещу решение № 1421/27.07.2017 г. на Административен съд В. по административно дело № 1290/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 108-ОП/5.05.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП В.. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Според него при липса на спора за осъществяване на материалните предпоставки за налагане на ПАМ и действайки в условията на обвързана компетентност, административният орган не е дължал преценка на целите преследвани с мярката. Иска отмяна на решението, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация ЕТ "Ж.-81-И. Т." не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд В. заповед по отношение на ЕТ "Ж.-81-И. Т." са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект за стопанисвания от него магазин за хранителни стоки в гр. В., ул. "Под игото" № 59А и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка при плащане в брой за извършена на 4.05.2017 г. наблюдавана продажба на стока на стойност 1.95 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С обжалваното решение административният акт е отменен. Първоинстанционният съд е приел, че са установени предпоставките за налагане на ПАМ, тъй като жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, тъй като е извършил продажба на стока, за която е платено в брой без да е издаден "надлежен" документ. Налагането на ПАМ, обаче, било в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Целта на мярката била да се предотврати извършването на друго административно нарушение, което не било обосновано с установено трайно отношение на жалбоподателя за незачитане на нормите на данъчното законодателство. От факта на извършването на едно нарушение не следвало, че ще допусне извършването и на друго. Установена била само една продажба, чиято стойност не е значителна. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. ЕТ "Ж.-81-И. Т." е приел плащане в брой за извършена на 4.05.2017 г. продажба на стока на стойност 1.95 лева в стопанисвания от него търговски обект - магазин в гр. В.. Той е субект на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства да издаде фискален бон при извършване на плащането. Неизпълнението на това задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС запечатване на обект и ПАМ по чл. 187, ал. 1 ЗДДС - забрана на достъпа до обекта. Това задължение не е изпълнено. В случая ПАМ има и преустановителен и превантивен характер. Единството и множеството на нарушенията, както и стойността на неотчетената касова продажба на стоки са неотносими към материалните предпоставки за налагане на ПАМ, а са съобразени от администрацията при определянето на срока на ограничението в правната сфера на адресата й. Мерките са насочени към целите по чл. 186 и чл. 187 ЗДДС и засягането на интересите на нарушителя е адекватно на съдържанието им. Затова и няма как административният акт да засяга правата и законните интереси на адресата на ПАМ в степен по-голяма от тази, за която се издава акта /срвн. чл. 6, ал. 2 АПК/. Актът не е е и явно несъизмерим с преследваната цел, та администрацията да е трябвало да се въздържи от издаването му с арг. от чл. 6, ал. 5 АПК. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение