Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г.

Решение № 188 от 4.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 1157/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по жалба от защитата на подсъдимата С. И., атакуваща въззивна присъда № 3 от 13.01.11 г. по ВНОХД № 2071/10 г. на Варненския окръжен съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК - нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се да се отмени съдебния акт и да се оправдае И. или да се намали наказанието до предвидения в закона минимум. И. и зашитата й не се явяват в съдебно заседание, редовно призовани. От последната е постъпила писмена молба за даване ход на делото в нейно отсъствие. Поддържа жалбата. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира присъдата да се остави в сила. Върховният касационен съд, като взе предвид атакувания съдебен акт, посочените основания и доводи и становището на прокурора, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА. С въззивния акт съдът е отменил оправдателна присъда от 2.10.09 г. по НОХД № 236/09 г. на РС - гр. Девня, като вместо това е признал подсъдимата С. И. за виновна в това, че за периода 1.10.02 г. до 01.02.09 г. в [населено място], обл. Варна, след като е била осъдена с решение по гр. д. № 776/01 г. на РС - гр. Девня да издържа свой низходящ - А. А., неизпълнила задължението си повече от две месечни вноски - в случая76 вноски в общ размер 2 660.00 лв., поради което и на осн. чл. 183, ал. 1 и чл. 54 НК я е осъдил на пробация при следните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. т. 1 и 2 НК: "задължителна регистрация по настоящ адрес" с периодичност два пъти седмично за срок от ЕДНА година и "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от ЕДНА година. Съдът изцяло се е съобразил с решение № 532 от 29.11.10 г. по НОХД № 506/10 г. на ВКС, с което по искане на главния прокурор е отменено по реда на възобновяването предходно въззивно решение по ВНОХД № 212/10 г. на ОС - гр. Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. На базата на приетите за доказани фактически обстоятелства и настоящият състав на ВКС счита, че И. от обективна и субективна страна е осъществила престъпния състав на чл. 183, ал. 1 НК /ред. ДВ, бр. 103 от 2004 г./. Деянието не е реализирано при хипотезите на чл. 9, ал. 2 НК. Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Тези гаранции И. не е реализирала в продължение на близо седем години, през които не е плащала дължимата на детето си А. А. издръжка. Посоченото и най-вече изключително дългия период на неплащане на дължимата издръжка, както и възприетите от инстанциите по фактите смекчаващи обстоятелства, обосновават извода за справедливост на наложеното на И. наказание. Добрите й характеристични данни, чистото й съдебно минало и здравословното й състояние са отчетни в достатъчна степен от въззивния съд. Други смекчаващи отговорността обстоятелства не се сочат. През инкриминирания седемгодишен период подсъдимата не е предприела нещо, за да намери работа в друго населено място. Ето защо доводът, свързан с липсата на работни места в населеното място, в което живее И., не може да се противопостави на отговорността на родителя да издържа своите деца. При изложените съображения атакуваното съдебно решение е законосъобразно, а наложеното наказание е справедливо, поради което въззивната присъда следва да се остави в сила. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,