Решение № 9926 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5695/2010 г.

Решение № 9926 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5695/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение № 2789 от 2.03.2010 г. по адм. дело № 14708/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение по т. 31 от протокол № 42/29.10.2009 г. на Висшия съдебен съвет. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като решението на Висшия съдебен съвет е прието при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания, необоснован е и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Молят решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата на Драгомир Кояджиков да бъде отхвърлена. Ответникът - Драгомир Асенов Кояджиков оспорва касационните жалби и моли решението на Върховния административен съд, седмо отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховният административен съд констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което са допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав е постановено в съответствие със закона. Правилно съдебният състав приема, че решението по т. 31 от протокол № 42/29.10.2009 г. на Висшия съдебен съвет, с което на съдия Драгомир Асенов Кояджиков от Софийския районен съд е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 10% за срок от шест месеца", е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила. Независимо, че при разглеждане на образуваното дисциплинарно дело и при постановяване на оспореното решение е спазена предвидената в чл. 316 - чл. 320 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) процедура, изводът на дисциплинарнонаказващия орган за допуснато дисциплинарно нарушение от магистрата, изразяващо се в системно неспазване на сроковете в процесуалните закони е направен единствено и само въз основа на формално отчитане на статистическите данни, според които актовете по 107 дела са изготвени извън определените процесуални срокове. Решението е взето без да са съобразени и обсъдени всички факти и обстоятелства относими към конкретния казус (чл. 35 от АПК) - не е отчетен броят на постъпилите и приключили за периода на проверката дела, които са повече от календарните дни в годината (съответно 494 постъпили и 491 приключили), тяхната фактическа и правна сложност, проведените открити съдебни заседания, атовете, постановени по движението на делата в закрито заседание. Не е съобразен обективният факт на изключително висока натовареност на съдиите по наказателни дела в Софийския районен съд, обстоятелството, че броят на просрочените актове на наказания магистрат и на останалите съдии е приблизително еднакъв, както и другите обективни фактори, свързани с условията на работа в съда. По този начин е нарушен принципа, установен в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от АПК - не са преценени всички факти от и доводи от значение за случая и административният акт не се основава на тях, а също и принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на законовите правомощия от страна на административния орган (чл. 6, ал. 1 от АПК). Доводът на Инспектората към Висшия съдебен съвет, че фактическата и правна сложност на делата не може да бъде отчетена от дисциплинарния състав и взета предвид при постановяване на решението, е неоснователен. Този фактор е съществен и следва да се съобразява при преценката за това какъв срок е разумен за изготвяне на съдебните актове и съответно за причините за тяхното забавяне. В този смисъл е и практиката на Висшия съдебен съвет по аналогични казуси, както се установява от представените по делото протоколи от заседания на съвета. Правилно е и заключението на тричленния състав, че допуснатите нарушения обосновават незаконосъобразност на оспореното решение на Висшия съдебен съвет, тъй като е направен извод за допуснато виновно неизпълнение на служебните задължения по чл. 210 от ЗСВ от страна на наказания съдия, без такова неизпълнение да е установено по несъмнен начин. Нарушени са изискванията и на чл. 309 от ЗСВ - при постановяване на решението е съобразена единствено тежестта на нарушението, с оглед представените статистически данни, но не и конкретните обстоятелства и факти, при които е извършено, както и поведението на магистрата. Становището на тричленния състав за несъответствие на оспореното решение с целта на закона също се споделя от настоящата инстанция. Дисциплинарното наказание е насочено към мобилизиране на магистрата и постигане на по-висока ефективност в работата, както и постигане на превантивен ефект. За да се осъществяват тези цели наказание следва да се налага само след пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай. Този начин на действие ще създаде убеждение, че решението за дисциплинарната мярка е взето безпристрастно, съобразно спецификата на конкретния казус и в този смисъл е справедливо за разглеждания случай. Така ще се постигне реализиране на целите, които законът свързва с осъществяването на дисциплинарната отговорност, което в настоящата хипотеза не е направено. Обжалваното решение на Върховния административен съд, седмо отделение, е обосновано. Изводите на съда са направени след аргументиран и подробен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са постъпилите статистически данни, справката за дейността на Софийския районен съд по наказателни дела за 2008 г., решението на дисциплинарния състав, протоколи от заседания на Висшия съдебен съвет, както и изказванията на неговите членове. Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани доказателства съдът изглажда изводите си за това, че решението на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание е постановено без да се взети предвид всички факти и обстоятелства по случая, които се съдържат и в административната преписка, но не са обсъдени от органа. На тази база са и изводите на съда, че оспореният акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Доводът, че при постановяване на съдебното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, също е неоснователен. Съдебният акт е постановен при спазване изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК - извършена е цялостна проверка на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от кодекса. Тежестта на доказване е разпределена съобразно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, а изводите на съдебния състав са направени въз основа на всички доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган и пред съда, като са изложени подробни мотиви, обосноваващи постановяването на съдебния акт. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, седмо отделение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е законосъобразен, обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,