Решение № 16010 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7843/2016 г.

Решение № 16010 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7843/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВПД Директора на Дирекция "Миграция" при Министерство на вътрешните работи (МВР) срещу решение № 3073 от 05.05.2016 г., постановено по административно дело № 11338/2015 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отменена негова заповед № 5364з-4787/20.10.2015 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, за което са изложени подробни доводи и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, заявени декларативно, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването на посочената заповед бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба - К. Г. Ф. лично и чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на ....... отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в нарушение на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в нарушение на материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от компетентния съд при подадена жалба срещу индивидуален административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати от него. Решението е и правилно. Противно на твърденията на процесуалния представител на касатора съдът е извършил проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, а изводът му, че актът е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон е правилен. Със заповед № 5364з-1434/31.03.2015 г. на ВПД Директора на дирекция "Миграция" - МВР Фазлийски е преназначен на длъжност - специалист V степен (логистика) в сектор "Административно и логистично осигуряване на дом "С." към СДВНЧ - С., дирекция "Миграция" МВР със специфично наименование "инспектор" и основно месечно възнаграждение в размерна 908 лв., като е съставен акт за встъпване в длъжност от 23.04.2015 г. От доказателствата е установено, че в организационно - щатната структура на дирекция "Миграция" са предвидени само отдели, но не и отделни структурирани звена - домове за временно настаняване на чужденци, а съгласно раздели V.1 и VI.2 от Класификатора на длъжностите в същата дирекция са предвидени териториални звена за обслужване на гр. С. и териториални звена в страната, като е установено, че към датата на издаване на заповедта не е уреден статута на отдел СДВНЧ С. и отдел СДВНЧ Л., като териториални звена. В случая са утвърдени вътрешни правила за работна заплата на служителите в МВР със заповед № 8121з-278/17.03.2015 г., допълнена със заповеди № 8121з-289/19.03.2015 г., № 8121з-290 от 19.03.2015 г., № 8121з-483/28.04.2015 г. и № 8121з-664/05.06.2015 г. Съгласно последната заповед се изменят Приложение № 1 и № 2 към чл. 4. На основание т. VI от Приложение № 1 основното месечно възнаграждение за специалист V степен в Дирекция "Миграция" е 936 лв. Доводът, че г-н Фазлийски заема длъжност в териториално звено за обслужване в гр. С. към датата на издаване на заповедта не е подкрепен от доказателства. При правилно установена фактическа обстановка обоснован и съответен на закона е изводът в оспореното решение, че макар формално да съответства на Класификатора на длъжностите в МВР и Вътрешните правила за работна заплата на служителите в МВР оспорената пред АССг заповед противоречи на разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗМВР и чл. 12, ал. 3 ПУДМВР. С оглед на така установеното правилно преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при стриктно спазване на нормативната уредба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение