Решение № 188 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2273/2013 г.

Решение № 188 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2273/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община - Русе срещу решение № 52 от 21.12.2012 г., постановено по адм. дело № 203 от 2012 г. по описа на Административен съд - Русе. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби и при необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, Ева Недялкова Димитрова от гр. Русе, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Русе в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отменил по жалба на Ева Димитрова от гр. Русе заповед № РД01/983 от 14.05.2012 г. на кмета на община - Русе, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 6 на Общински съвет -Русе / за краткост - Наредбата / е прекратено наемното правоотношение с Ева Недялкова Димитрова за общински жилищен имот от ведомствен фонд на Община - Русе на адрес гр. Русе, ж. к. "Здравец", бл. "Марица", вх. 1, ет. 6, ап. Б, актуван с Акт за частна общинска собственост № 920/5.11.1996 г. За да стигне до този правен резултат, съдът, обсъждайки всички събрани по делото доказателства- поотделно и в тяхната цялост, и отчитайки многобройните фактически грешки в относимите към случая документи, е приел, че процесното жилище е ведомствено по смисъла на чл. 46, ал. 1 от Закона за общинската собственост. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 6 на ОбС - Русе, във ведомствените жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години, освен служители на общинската администрация или на юридически лица/звена на общинска бюджетна издръжка, също и специалисти от особено значение за общината. Съдът се е позовал на обстоятелството, че ведомственото жилище е било предоставено по съответния ред на Окръжен съд - гр. Русе през 2001 г., жалбоподателката е била настанена първоначално в същото жилище въз основа на заповед, издадена от председателя на окръжния съд на 25.03.2003 г. и апартаментът, в който е настанена съгласно тази заповед е "А", а не "Б", както се установява в последствие. Страните не спорят, че Ева Димитрова от момента на първоначалното си настаняване под наем през 2003 г. до настоящия момент, не е променяла апартамента, в който живее. Доколкото от фактическа страна е установено, че с две предходни заповеди на кмета на община - Русе наемните правоотношения на Димитрова с предмет- процесния апартамент са били продължавани за още две години в качеството й на специалист при Русенски окръжен съд, съдът е приел, че и в този случай административният орган е следвало да продължи наемните правоотношения с жалбоподателката. Според АС-Русе разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС не е диспозитивна, а още по-малко предоставя на административния орган право на преценка в условията на оперативна самостоятелност. Административният съд намира, че във всички случаи, в които наемателят на ведомствено жилище в качеството му на специалист от особена важност отговаря на условията за настаняване под наем и е подал искане за продължаване на срока на наемното правоотношение преди изтичането му по чл. 46, ал. 1 от ЗОС, кметът на общината е длъжен да продължи това наемно правоотношение. В най-крайния случай кметът на общината е длъжен поне да изложи мотиви, поради които отказва продължаване на наемните правоотношения в този случай. Доколкото подобни мотиви липсват както в обжалвания административен акт, така и в решението на помощния му орган - Комисията по настаняване, налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на обжалваната заповед, съставляващо основание за отмяната й като незаконосъобразна. Съдебното решение е правилно, макар и по частично различни от изложените в него мотиви. Правилно съдът, отделяйки спорното от безспорното и базирайки се на събраните доказателства, е установил, че общинското жилище, предмет на заповедта, съставлява ведомствено жилище по смисъла на чл. 42, ал. 1 от ЗОС. Съгласно законовата делегация на чл. 45 а от ЗОС редът и условията за отдаване под наем на ведомствени общински жилища са регламентирани с чл. 15 от Наредба № 6 на ОбС- Русе. Според разпоредбата на чл. 15 от Наредбата, право на настаняване във ведомствени общински жилища имат и специалисти от особено значение за общината, каквото становище по отношение Ева Димитрова е изразил работодателят й - председателят на Окръжен съд - гр. Русе. Правилно АС-Русе е приел, че при постановяване на обжалваната заповед кметът на община - Русе е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Порокът по чл. 146, т. 3 от АПК се изразява в неизлагане на надлежни мотиви защо, при наличието на становище от работодателя на Димитрова за това, че същата съставлява " специалист от особено значение за Окръжен съд- Русе", съответно - за община Русе; при наличието на своевременно подадена молба от наемателката за продължаване на наемните й правоотношения преди изтичането им и при доказана жилищна нужда от нейна страна - непритежаване на друго жилище, глава на семейство с малолетно дете и др., кметът е заключил, че не са налице основания за продължаване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 4 от ЗОС. Правилно съдът е обосновал необходимостта, при липса на законово определение на понятието " специалист от особено значение за общината", както помощният орган -Комисията по чл. 6 от Наредбата, така и кметът на общината, да изложат подробни мотиви защо приемат, че Ева Димитрова не е такъв специалист, с довода, че липсата на подобни мотиви би означавало за специалисти по т. 3 от чл. 15 на Наредбата да се приемат само служители на общинската и/или областна администрации, каквато не е целта на Наредбата. Настоящата касационна инстанция споделя и изводите на АС-Русе за това, че в случаите на няколкократно отдаване под наем на ведомствено жилище на едно и също лице - специалист, определен като особено важен и ценен от работодателя си, кметът на общината е длъжен, при своевременно направено искане от наемателя за продължаване срока на наема, да провери все още ли са налице условията за това и, ако тези условия не са променени спрямо предходни негови заповеди по чл. 46, ал. 4 от ЗОС, същият е длъжен отново да продължи наемното правоотношение. / в т. см. Определение № 5124 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4246/2011 г./ Правилно АС-Русе е подчертал, че Димитрова, освен че отговаря на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата, не притежава жилищен и/или вилен имот на територията на Община Русе и отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, поради което на още по-голямо основание и в съответствие с принципа за целесъобразност и съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, административният орган е следвало да изложи мотиви защо предпочита друг наемател със същата по степен жилищна нужда пред този, за който до този момент нееднократно е признавал, че отговаря на условията по чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 на ОбС- Русе. С оглед гореизложеното правилно АС-Русе е отменил заповедта на кмета на община Русе като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,