Решение № 151 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 53/2011 г.
ВКСII наказателно отделение07.04.2011 г.докладчик Лиляна Методиева
Диспозитив
Отменява присъда № 27 от 6.12.2010 г. постановена по ВНОХ дело № 482/2010 г. по описа на Ш. окръжен съд. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 151 от 7.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 53/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 2 НПК е образувано по касационен протест на Д. Д. - заместник окръжен прокурор в Шуменската окръжна прокуратура против присъда № 27 от 6.12.2010 г. постановена по ВНОХ дело № 482/2010 г. на Ш. окръжен съд. В протеста и в допълнението към него, направено по реда на чл. 351, ал. 3 НПК, се поддържат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката доказателствата, довели до неправилни фактически констатации и правни изводи. По същество се иска присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание поддържа протеста. Гражданският ищец и частен обвинител не е взел становище по протеста. Подсъдимите молят протеста да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на протестираната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 890 от 18.06.2009 г. постановена по НОХ дело № 1488/2006 г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия Х. Н. Г. за виновен в това, че на 15.04.2005 г. в [населено място], общ. Ш., действайки в съучастие като съизвършител с две неизвестни лица, отнел чужди движими вещи- банкноти на обща стойност 6 865 лв., собственост на [фирма][населено място], с управител Н. Елиаз Д. от владението на Х. А. М., като употребил за това сила и заплаха, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Със същата присъда съдът е признал подсъдимия И. А. С. за невиновен и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 198, ал. 1 НК във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Съдът е осъдил подсъдимия Х. Н. Г. да заплати на Н. Елиаз Д. сумата 6 865 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.04.2005 г. С присъда № 27 от 6.12.2010 г. постановена по ВНОХ дело № 482/2010 г. Шуменският окръжен съд е отменил присъдата в нейните осъдителни части и вместо тях е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимия Х. Н. Г. за невиновен и го е оправдал по предявеното обвинение по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Отхвърлил е изцяло предявеният от Н. Елиаяз Д. срещу подсъдимия граждански иск. Потвърдил е присъдата в останалите части. Касационният протест е основателен. При постановяване на въззивната присъда е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, защото е довело до ограничаване процесуалните права на прокурора като страна, която повдига и поддържа обвинението. Делото е разгледано за втори път от въззивната инстанция след отмяна по касационен ред на присъда № 8 от 22.03.2010 г. по ВНОХ дело № 542/2007 г. на Ш. окръжен съд. В своето отменително решение касационният състав е приел, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си за пълен, всеобхватен и обективен анализ на доказателствата и това сериозно е рефлектирало върху правилността на формиране на фактическите му и правни изводи. Дал е конкретни указания за отстраняване на вътрешното противоречие в мотивите и за обективен анализ в тяхната взаимна връзка и последователност на всички доказателства. При повторното разглеждане на делото въззивната инстанция не е изпълнила в цялост тези указания. Когато отменява присъдата и вместо нея постановява нова присъда въззивната инстанция е длъжна, след като анализира самостоятелно всички събрани доказателствени материали, да посочи какви нарушения са допуснати при оценката и правните изводи от тях, каква оценка им прави, какви обстоятелства приема за установени и какви са правните съображения за взетото решение. Това си задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК, съдът не е изпълнил. Шуменският районен съд е анализирал доказателствената съвкупност, приел е, че е непротиворечива и взаимнодопълваща се и е посочил защо приема, че е достатъчна за установяване от фактическа страна, че подсъдимия Г. е участвал в инкриминираното деяние. Изложил е и своите съображения защо приема за недоказано, че деянието е извършено в съучастие с подсъдимия С.. Шуменският окръжен съд, анализирайки събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал в проведеното съдебно следствие, е приел че те само косвено и частично подкрепят обвинителната теза и не дават основание да се направи като единствено възможен и несъмнен извод, че двамата подсъдимия заедно с починалия М. са автори на деянието. За да направи този извод не е изпълнил дадените му в отменителното решение указания да отстрани допуснатите нарушения при оценката на събраните доказателствени материали. Правилата за формиране волята на съда при оценката на показанията на св. М. са нарушени, като не са оценени в цялост всички съобщени от него факти и не са съпоставени с останалите източници на доказателства. Липсата на категоричност в показанията на св. М. и от там невъзможност от тях да се правят изводи за авторството на подсъдимите, не може да се мотивира с факта, че при двете разпознавания в досъдебното производство е посочил различни лица, както приема въззивната инстанция. Потвърждаването на идентичността на лицата и предметите, свързани с обстоятелствата по делото, следва да се извърши като бъдат поставени в идентични условия с тези, при които разпознаващото лице ги е възприело. То може да бъде извършено по всички белези, възприети от разпознаващия, а не само по чертите на лицето, в какъвто смисъл са изложените във въззивното решение съображения. След като св. М. от деня на извършване на деяние е категоричен, че е нападателите били с маски и не е възприел лицата им, не може да се изисква да ги разпознае по снимки, така както е извършено процесуално следственото действие на 27.01.2006 г. Часове след деянието при първия разпит е заявил, че е възприел стойката, движенията и телосложението му и може по тези белези да го разпознае. Описанието, което е дал е непроменено в течение на целия процес и не обуславя направения извод за непоследователност и липсата на способност свидетелят да разпознае дееца. Разпитан е преди разпознаването по динамични белези на 25.09.2006 г. и е посочил възприетите белези, по които може да разпознае единият от извършителите на грабежа. Изрично е заявил, че този, който дойде да пита за агнетата вардеше на вратата, като възприел походката му и мустаците под маската. Този разпит е приключил в 10.00часа и само един час след това е започнало разпознаването, при което е разпознал нападателя по същите белези, а не лицето, ходило преди това да пита за животните. Видно от отразеното в протокола за извършеното процесуално следствено действие, свидетелят при разпознаването не е проявил колебание кое лице да посочи. Такова не е констатирано и от съда, който е изгледал видеозаписа в съдебно заседание. Липсват съображения защо посочените от свидетеля признаци сами по себе си са крайно недостатъчни за идентификацията с категоричност на под. Г. и защо разпознаване не може да се извърши по други белези освен при възприемане на чертите от лицето на разпознавания, каквито изводи се правят в мотивите на присъдата. Ако не беше пренебрегнал съобщените от свидетеля факти и ги беше оценил в логическата им връзка с показанията на св. Н. и Д., които са пресъздали казаното им от св. М., когато го посетили в болницата в деня след деянието, а именно, че единият от нападателите бил "Кърджалията" т. е. лицето, което се представило от К. край и разговаряло за доставката на агнетата, с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествието, при който са открити на три места угарки от цигари и резултата от експертното им изследване от вещото лице А. П., съдът би могъл да достигне до различни правни изводи. Съдът е приел, че изводи за авторството на деянието не могат да се правят от откритите при огледа угарки от цигари независимо, че върху тях има клетъчен материал, който категорично произхожда от тримата извършители, защото те само установявали присъствието им на това място, но не и времето, когато са ги оставили. Изложените съображения, че по формата и начина на деформация на угарките, може да се направи извод, че са били изхвърлени от пепелник, но е изключено това да е станало по време или непосредствено след грабежа, защото едва ли извършителите биха почиствали пепелника си точно в този момент не само са лишени от доказателствена основа, но са направени и без обсъждане на данните от протокола за оглед при намирането им, приложен на л. 13 от досъдебното производство. В него ясно са обозначени трите групи угарки, съдържащи различни марки цигари, находящи се на разстояние една от друга/втората на разстояние 3.5 метри от първата, а третата- на 8 м от втората/. В този смисъл са и показанията на свидетелите, които са присъствали на огледа, които също не са обсъдени Процесуалните правила за оценка на доказателствата предоставят право на решаващия съд да кредитира всяко едно от тях, но след като много внимателно го анализира във взаимната му връзка с останалите доказателствени средства по начин, който би му дал възможност да направи единствено възможния извод, че отразява обективната истина. Това задължение на въззивния съд, като инстанция по фактите, закрепено в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК Шуменският окръжен съд не е изпълнил. Анализът на доказателствените средства не е извършил поотделно и в тяхната съвкупност, в оценъчната дейност не е търсил логическа връзка и взаимна обусловеност между доказателствените източници и това е довело до опорочаване вътрешното убеждение на съда по фактите. С това е допуснал съществено нарушение по чл. 303, ал. 1 НПК, защото не само осъдителната, но и оправдателната присъда не може да се основана на предположения при решаване на въпроса за доказаността на обстоятелствата по чл. 102 НПК По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че присъдата на Ш. окръжен съд следва да бъде отменена изцяло и в частта, която има характер на въззивно решение, което не подлежи на касационна проверка. Касае се до едно единно престъпление и при съучастническата дейност, деянията на всеки от съучастниците не могат да бъдат отделяни в различно производство. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, която може да отстрани нарушенията. При новото разглеждане на делото следва отново да бъдат обсъдени поотделно и в логическата им връзка всички доказателствени материали, да бъде мотивирано решението, кои от тях съдът кредитира и въз основа на цялостния им анализ да бъде приложен точно материалния закон. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно решение