Решение № 11368 от 21.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Владимиров от гр. София срещу Решение 7575 от 12.12.2022г., постановено по административно дело 12337/ 2020г. по описа на Административен съд София- град /АССГ/, с което са отхвърлени предявените от него искове на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в общ размер на 15 054,61 лева против Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор.

В жалбата се излагат аргументи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 АПК.

Ответникът Прокуратура на Република България, чрез упълномощен представител гл. експерт- юрисконсулт Маринова, в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Е. Владимиров.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил предявените от Е. Владимиров искове в общ размер на 15 054,61 лева против Прокуратурата на Република България, представлявана от главния прокурор, от които имуществени вреди в размер на 1500 лева, представляващи пропуснати ползи от неполучено допълнително материално стимулиране за 2016г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017г. до датата на завеждане на исковата молба 18.12.2020г., имуществени вреди в размер на 1500 лева, представляващи пропуснати ползи от неполучено допълнително материално стимулиране за 2017г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба 18.12.2020г., имуществени вреди в размер на 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и консултации в проведено дисциплинарно производство, както и неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, изразяващи се в упражняван върху него тежък психически и физически тормоз, подлагане на непрестанно унижение от страна на административния ръководител на ВОП, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Първоинстанционният съд е установил, че ищецът е прокурор във Военно- окръжна прокуратура- София. Със Заповед РД-08-359/ 27.06.2016г. на административният ръководител на ВОП, на основание чл. 310, ал. 1 във връзка с чл. 140 от ЗСВ срещу ищеца е образувано дисциплинарно производство, назначена е комисия за извършване на проверка.

Със Заповед РД-08-534/ 19.09.2016г. административният ръководител на ВОП спрял производството и изпратил предложението за налагане на дисциплинарно наказание и преписката по него, чрез главния прокурор, до Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет на основание чл. 314, ал. 2 ЗСВ.

Дисциплинарното производство е приключило с Решение от 21.11.2018г. на ПК на ВСС, с което е прието, че Е. Владимиров прокурор във ВОП, не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ и не му се налага дисциплинарно наказание.

По делото административният съд изслушал свидетелски показания за установяване на претендираните с исковата молба неимуществени вреди, които кредитирал изцяло.

Във връзка с така установената фактическа обстановка, съдът приел от правна страна за допустими, предявените искове за присъждане на имуществени и неимуществени вреди, настъпили от незаконосъобразни действия и бездействия на административен орган при осъществяване на административна дейност.

За да отхвърли предявените искове първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл.250 от АПК. Преценил, че не било налице незаконосъобразно действие и/ или незаконосъобразно бездействие от страна на Прокуратурата на Република България или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съдът изложил мотиви, че понятията "действия" и "бездействия" законодателят е дефинирал в чл. 250 и чл. 256 АПК. Преценил, че не било налице неизпълнение на фактически действия на административния орган, тъй като в случая извършените от административния ръководител на ВОП действия по образуване на дисциплинарно производство били правни, а не фактически действия, основани на закона и неподлежащи самостоятелно на съдебен контрол за законосъобразност.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира подадената касационна жалба за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Във фактическият състав на отговорността на държавата, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: 1. административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, 2. отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; 3. причинена неимуществена или имуществена вреда и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Кумулативната им даденост обуславя основателност на предявения иск- чл.4 ЗОДОВ.

1. Неправилно първостепенният съд е приел неустановеност на фактическия състав на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. В случая е налице незаконосъобразност на проведената процедура от страна на ответната прокуратура.

С Решение от 21.11.2018г. на ПК на ВСС, е прието, че Е. Владимиров прокурор във ВОП, не е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ и не му се налага дисциплинарно наказание. С това се установява, че неправилно на основание чл. 310, ал. 1 във връзка с чл. 140 от ЗСВ срещу ищеца е проведено дисциплинарно производство. С това е изпълнена първата предпоставка на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищецът е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди.

Несъмнено незаконосъобразното производство има негативно отражение върху психическото състояние на лицето. Налице са негативни преживявания, изразяващи се в притеснения, терзания, физически и емоционален дискомфорт.

Настоящият състав счита, че е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между незаконосъобразното действие и вредоносния резултат, но само за периода на производството пред административния ръководител на ВОП.

Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. В случая такива неимуществени вреди пряка и непосредствена последица от увреждането са налице- чл.4 ЗОДОВ.

Налице е доказана причинена неимуществена вреда, която е пряка последица от незаконосъобразното производство пред адм. орган, поради което следва извод за частична основателност на претенцията за имуществени вреди. Установени са всички елементи по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от състава на обективната и безвиновна отговорност по ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на общината по иска, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди.

След като е приел друго, адм. съд е приложил неправилно материалния закон в съдебния акт, който следва да бъде частично отменен, при което настоящата инстанция с оглед наличните по делото доказателства и тяхната обхватност, връзка и безспорност следва да реши спора по същество- чл.222, ал.1 АПК.

Дължима е обезвреда на причинените вреди, като следва да се обезщети вредоносния резултат- чл.4 ЗОДОВ, чл.51, изр. първо, чл.86 ЗЗД, във вр. с &1 ЗОДОВ. При надлежно направеното искане в исковата молба се дължи присъждане на претендираната лихва по чл. 84 и чл.86 ЗЗД.

Относно размерът на обезщетението, което следва да се определи при условията на чл.52 от ЗЗД следва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и тяхната продължителност.

Дисциплинарното производство във ВОП е продължило малко повече от два месеца: от 27.06.2016г., когато е било образувано със Заповед РД-08-359/2016г. на административния ръководител до 19.09.2016г., когато преписката е била изпратена на ПК на ВСС със Заповед РД-08-534. След 19.09.2016г., когато е издадена Заповед РД-08-534 на административния ръководител на ВОП и на основание чл.314, ал.2 ЗСВ, дисциплинарното производство е продължило пред Прокурорската колегия на ВСС. Поради, което липсва причинно- следствена връзка между твърдените вреди от действия на ВОП и дисциплинарното производство, провеждано от ПК на ВСС, която е различен орган и носи самостоятелна отговорност.

Неимуществените вреди следва да бъдат определени в размер от 800 лева само за периода, през който е проведено административно наказателното производство пред административния ръководител на ВОП. С тази фиксирана сума, съобразно критериите за справедливост, се отчитат интензитета на вредите, тяхната продължителност пред ВОП и ефекта им върху лицето.

В останалата част за разликата над 800 лева до 10 000 лева искът за неимуществени вреди е неоснователен и в тази отхвърлителна част съдебният акт следва да бъде потвърден. За останалият период след 19.09.2016г. дисциплинарното производство е провеждано от друг орган- Прокурорската колегия на ВСС и съответно, ответника прокуратурата на РБ не носи отговорност за действията през този период.

Поради това следва да се приеме, че касационната жалба е частично основателна. Обезщетението следва да бъде определено в размер на 800 лева, а за разликата до 10000 лева искът е неоснователен и в тази част съдебния акт, с който е отхвърлена претенцията следва да бъде оставен в сила.

2. Съдебният акт е правилен и в останалите му отхвърлителни части. Настоящият състав счита за изцяло неоснователна претенцията за имуществени щети в размер на 1500 лева, представляващи пропуснати ползи от неполучено допълнително материално стимулиране за 2016г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017г. до датата на завеждане на исковата молба 18.12.2020г., като и за имуществени вреди в размер на 1500 лева, представляващи пропуснати ползи от неполучено допълнително материално стимулиране за 2017г., ведно със законната лихва, считано от 01.01.2018г. до датата на завеждане на исковата молба 18.12.2020г.

С разпоредбата на чл. 5, ал.2 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения, приети с Протокол 34 от заседание на ВСС, проведено на 27. 10. 2011 г. е указано, че лице срещу което е образувано дисциплинарно производство няма право на допълнително възнаграждение. В правилата е указано и как се извършва плащане при прекратяване на дисциплинарното производство. Няма данни за сезиране на адм. орган с такива искания и съответно проведени такива процедури.

3. Настоящият състав счита за изцяло неоснователна претенцията за имуществени щети в размер на 1000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ и консултации в проведеното дисциплинарно производство,

Претендираните вреди за разноски- адвокатски хонорар са в пряка причинна връзка, когато са настъпили в хода на проведеното производството. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение 6/ 2012 г. по тълкувателно дело 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане.

Представените от ищеца документи не установяват извършено плащане от касационния жалбоподател в размер на исковата сума в хода на дисциплинарното производство, проведено от ответника ВОП по реда на ЗСВ. За това производство има данни лицето да е представлявано от адвокат М. Славова, но без да е представен ДПЗС. С това не е доказано, че претендираните имуществени вреди, представляващи адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от проведеното дисциплинарно производство. Представеният ДПЗС от 15.05.2017г., е сключен с друг пълномощник - адвокат Х. Блидов и е за процесуално представителство пред ПК на ВСС, а не пред Ръководителя на ВОП.

По изложените съображения, касационната жалба е частично основателна.

С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски, от които 15 лева заплатени държавна такса, и 300 лева адвокатски хонорар, общо за двете инстанции, съразмерно на уважената част от иска или общо в размер от 315 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,