Решение № 14878 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14864/2012 г.

Решение № 14878 от 12.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14864/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е образувано по жалба на Красимир Благоев Спасов и Росен Петров Цанков, чрез процесуалните им представители адв. Вера Николова и адв. Нели Петкова, срещу Решение № 949 от 16 ноември 2012 г. на Министерски съвет на РБългария за отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I-1/Е-79/ Обход на гр. Монтана от км. 102+060 до км. 114+512.20" на територията на област Монтана, обнародвано в Държавен вестник бр. 92 от 23.11.2012 г. в частта относно определеното обезщетение за имоти: 1. с идентификатор № 48489.1.714 - в местността "Барата", в землището на гр. Монтана, оценен на 138 лв.; 2. с идентификатор № 48489.1.717 в местността "Барата", в землището на гр. Монтана, оценен на 89 лв.; 3. с идентификатор № 48489.1.995 в местността "Барата", в землището на гр. Монтана, оценен на 594 лв.,, като се твръди, че същото е занижено. Ответникът Министерски съвет на Република България, заинтересованите страни - министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" оспорват основателността на жалбата и молят същата да се отхвърли. С оглед събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното: с обжалваното Решение № 949 от 16 ноември 2012 г. на Министерски съвет на РБългария се отчуждават имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път I-1/Е-79/ Обход на гр. Монтана от км. 102+060 до км. 114+512.20" на територията на област Монтана, обнародвано в Държавен вестник бр. 92 от 23.11.2012 г. процесните имоти: имот с идентификатор № 48489.1.714 - в местността "Барата", в землището на гр. Монтана лв.; имот с идентификатор № 48489.1.717 в местността "Барата", в землището на гр. Монтана и имот . с идентификатор № 48489.1.995 в местността "Барата", в землището на гр. Монтана. По искане на жалбоподателите е назначена и приета съдебно-оценителна експертиза със задача да определи каква е пазарната цена на имотите и въз осно на нея да се определи размера на равностойното парично обезщетение за отчуждената част от имотите или да се даде заключение за размера на дължимото обезщетение, определен съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. От заключението на вещото лице се установява, че за дата на възлагане на оценката от административния орган се приема датата 03.04.2012 г. и едногодишния период за изследване на пазарните свидетелства е от 03.04.2011 г. до 03.04. 2012 г. Вещото лице, изслушано в съдебно заседание заявява, че има представени 290 вписани сделки, от които е ползвал при изготвяне на заключението последните 20 вписани сделки от общо тези 290 представени такива, за землището на гр. Монтана. Процесният имот е пасище, т. е. той е некатегоризируема земя и първоначалната цена по Наредбата за земеделските земи е 60 лв. Имотът не подлежи на категоризация, а началните цени са по категория земя. Изследваните сделки са представени в табличен вид в писменото заключение и не следва да се индивидуализират в мотивите към настоящото решение. Въз основа на същите вещото лице е дало заключение за средна цена на декар от 391 лв. Отчуждаемите части от имотите, оценени въз основа на представеното заключение изцяло съвпада с определеното от административния орган. Заключението е оспорено от процесуалните представители на жалбоподателите, които желаят да бъде поставена допълнителна задача, в която да даде заключение за цената на имотите като се съобрази с тяхното местоположение, оглед на място, за да установи, че те се намират на около два километра от центъра на областния град, че излизат непосредствено на първостепенен асфалтов път за гр. Видин и, че в непосредствена близост до тях са построени търговски вериги, като заявяват че тези обстоятелства са от значение за определяне на цената на дължимото обезщетение за отчуждените имоти или оценяването да се извърши на базата на Наредбата за оценка на земеделските земи. Това искане не е било уважено от съда с мотив, че в конкретния случай Наредбата за оценка на земеделските земи е неприложим нормативен акт, тъй като в района на отчуждавания имот са изповядани сделки, от които вещото лице описва в заключението си 20 броя, като време те са последни и отговорят на изискванията на ЗДС да са изповядани в едногодишния срок от дата на възлагане на независимата експертна оценка. Предвид съраните по делото доказателства, Върховният административен съд намира, че спорът по делот оследва да се разреши съобразно приетото по делото заключение на вещото лице, според което оценката дадена въз основа на на изследване на пазарните свидетелства съвпада с тази дадена от административния орган. От доказателства по делото се установява, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от изложеното Върховният административен съд