Решение № 14092 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2013 г.

Решение № 14092 от 28.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7811/2013 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Ангел Генов Еленов, от гр. Силистра, чрез своя пълномощник, срещу решение № 31/11.04.2013 г. по адм. д. № 212/2012 г. на Административен съд Силистра. Счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба -началникът на РДНСК-Северен централен район чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СЦР-161/23.11.2012 г., с която му е наредено да премахне незаконен строеж "преустройство и промяна на предназначението на приземен жилищен етаж на жилищна страда от избени помещения в жилищни", находящ се в УПИ Х V-417, кв. 144, по плана на с. Айдемир, община Силистра, като извършен без строителни на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резулат, решаващият съд е развил доводи, че е налице промяна предназначението на обекта след извършеното преустройство, обектът не е въведен в екплоатация, не са издадени строителни книжа и строежът не е търпим. По отношение на изградения в избеното помещение тухлен зид, представляващ носеща част по отношение на изградените етажи, съдът е развил доводи, че предмет на проверка от съда е законосъобразността на обжалваната заповед, а не последиците от нейното изпълнение. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че изграденото представлява строеж, който е незаконен. Тази му характеристика е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика правната последица премахване. В случая строежът не е търпим, тъй като не отговаря на правилата и нормативите за жилище, а с оглед времеизвършването му не се обхваща като визиран в правната норма на § 16 ПЗРЗУТ период. Що се касае до твърдението на касатора, че премахването на строежа ще представлява засягане на цялата съществуваща сграда, то това е въпрос на изпълнение на заповедта и може да бъде актуален към момента на премахване на незаконния строеж. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материалнозаконосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касационната жалба в размер на 150 / сто и петдесет/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение