Решение № 5623 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 578/2009 г.

Решение № 5623 от 29.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 578/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на Благоевградска област против решение по адм. д. № 138/2007 г. по описа на Благоевградския окръжен съд. Навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото не е съобразено влязло в сила решение по адм. д. № 22/2001 г. по описа на БлОС. Решението е необосновано, защото не съответства на определената оценка на изоставеното имущество, като съдебният експерт е оценявал и имот, който липсва в молбата за ликвидация. Не са събирани доказателства за идентичност на оценената къща с други имоти. Оценката не е по формулата на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ, като е недопустимо изчисляването чрез златни турски лири. Липсват декларации за квотите на жалбоподателите. Ответниците физически лица оспорват касационната жалба като твърдят чрез процесуалния си представител, че имотът правилно е оценен чрез 400 златни турски лири, спазена е формулата на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ. Спазени са указанията на Върховния административен съд с отменително решение. Имотът е оценен към 1925 г. и представлява по молбата на емигранта двуетажна къща от две стаи и двор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е във втората фаза за определяне обезщетение по чл. 3, ал. 3 от ЗОСОИ, за стойността на имущество на наследодателя Велик Тодоров Пльоплев (без земеделските земи), с което е погасен държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.). С влязло в сила решение № Р-562/16.10.2000 г. на областния управител е признато право на обезщетение на наследниците на Велик Тодоров Пльоплев за имущество, изоставено в с. Горно Броди, Серско, като е определен начин на обезщетяване с компенсаторни записи. Не е конкретизирано имуществото, за което е признато обезщетяване. С решение № РО-297/11.12.2000 г. на областния управител е утвърдено обезщетение в размер общо на 9 345, 42 лв. за всички наследници. С решение № 8839/27.09.2007 г. по адм. д. № 6610/2007 г. по описа на ВАС, V чл. състав на Върховния административен съд, на основание чл. 239, т. 1 от АПК е отменил решение № 9255/20.10.2003 г. по адм. д. № 2391/2003 г. по описа на ВАС, III отделение, с което в касационно производство е оставено в сила отхвърлително решение № 657/3.12.2002 г. по адм. д. № 22/2001 г. по описа на БлОС, постановено във втората фаза на ЗОСОИ. Обжалваното решение № 60/4.08.2008 г. по адм. д. № 138/2007 г. по описа на БлОС е постановено при ново разглеждане на спора, като настоящото касационно производство е второ. За да уважи жалбата съдът е приел, че оценката на административния орган е извършена в нарушение на чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ, поради което е отменил решението и утвърдил нова оценка по съдебно- техническа експертиза от 29.04.2008 г. в размер на 67 365,50 лв., изготвена въз основа на молба за ликвидация от 1925 г. Съдът се обосновал с това, че обезщетението трябва да е за цялата къща с партер и един етаж на стойност 25 966 лв., "а не за половината /на по 2/8 ид. части". Решението е необосновано и незаконосъобразно в частта, в която е утвърдена оценка на обезщетението в размер на 67 365,50 лв. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, защото решението по адм. д. № 22/2001 г. по описа на БлОС е отменено, а делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При новото разглеждане са представени нови писмени доказателства, с превод на български език, от извършената ликвидация на имоти на наследодателя Велик Пльоплев през 1925 г. и негови съсобственици и роднини, представляващи: 1. протокол от експертиза по молба за ликвидация № Р1646, 2. ликвидационен лист по Р1659 на майката Марта Пльоплева за оценка на 2/8 ид. ч. на къща, 3. ликвидационен лист Р1646 на Велик Пльоплев за 2/8 ид. ч. от къща, 4.данни за делба на къщата като са посочени квоти: 2/8 на Р. № 1646, Р. 1584 и 1/8 за Мария Триандова с оценката извършена в драхми. В молбата си до Смесената комисия Велико Тодоров е декларирал, че в с. Горно Броди, Серско, има къща от две стаи, ниви, ливади и градини, като е посочил стойност на имуществото си в турски златни лири- специално за къщата 400 турски златни лири. Твърдението на жалбоподателите и при първоначалното и при новото разглеждане на спора е, че наследодателят им е бил собственик на къща и отделно е бил съсобственик при квота 2/8 ид. ч. с майка си Мария Пльоплева, брат и сестри на друга къща. Тези твърдения са доказани с писмени доказателства при първоначалното и ново разглеждане на спора. Въпреки тези данни и твърдения, съдът приел с обжалваното решение, че наследодателят е собственик изцяло на къща, а не на идеални части от нея, като ценил експертно заключение от 29.04.2008 г. за обезщетение общо от 67 365, 50 лв., в което съдебният експерт е посочил, че за двуетажна къща определя обезщетение от 54 496 лв., а за къща за живеене с партер и етаж на стойност 25 966 драхми определя обезщетение от 12 869, 50 лв. Възприетата от съда оценка на първо място е необоснована и не съответства на доказателствата относно обема от права на наследодателя. От представените писмени доказателства ликвидация Р1646а на името на Мария Трендафилова, ликвидация Р1659 на Мария Пльоплева, ликвидация Р. № 1646 на В. Пльоплев, се установява, че е определена оценка от 25 960 драхми за къща за живеене, от която по ликвидация Р. 1646 Велико Пльоплев притежава от 2/8 ид. ч. на стойност 6 490 драхми./ виж л. 32, л. 34, л. 35 от адм. д. № 22/2001 г. и л. 35, л. 36, л. 38, л. 40 и л. 41по адм. д. № 138/2007 г. /. Затова необосновано съдът възприема и цени заключение на вещото лице от 29.04.2008 г. за обезщетение от 67 365, 50 лв., защото с тази оценка съдебния експерт всъщност в т. 1 и в т. 2 е извършил два пъти оценяване на един и същ имот- двуетажна къща и дворното място, които е притежавал наследодателя, но в т. 1 на експертизата оценяването е станало през турски златни лири, а в т. 2 оценяването е станало през драхми - 25 966 драхми. Накрая на заключението съдебният експерт на практика събрал двата резултата за оценки на един и същ имот. Въобще няма в допълнителното заключение от 29.04.2008 г. изчисляване на квотата на наследодателя от 2/8 ид. ч. от съсобствения жилищен имот на стойност от 6 490 драхми по ликвидационен лист. На второ място е основателно наведеното оплакване за незаконосъобразност на обезщетението, защото оценката на къщата на наследодателя е извършена предвид стойността в 400 турски златни лири, посочена в молбата за ликвидация за собствената му къща на два етажа. При новото разглеждане на делото са представени доказателства за оценяване от Смесената комисия на имуществото на Велико Пльоплев къща и терен в размер на 25 966 гръцки драхми / л. 31 и чл. 32 от адм. д. № 138/2007 г. по описа на БлОС/. Приложим за правния спор е чл. 4, ал. 3 от ЗОСОИ, съгласно който стойността на одържавеното имущество, изоставено в Гърция през 1925 г. се редуцира чрез деноминатор и се изчислява по математическа формула, в която се използват стойности на имуществото при отчуждаването, средната месечна работна заплата през годината на отчуждаване и това за тримесечието, предхождащо това, през което се дават компенсаторните записи. В производството по реда на отмяната са представени официални статистически данни за средната работна заплата за страната през 1925 г. в размер на 2011 лв. Моментът относим за обезщетението е моментът на изоставяне на имуществото- в случая 1925 г., към който момент гръцката държава фактически е започнала да ползва имотите. Правнорелевантна по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ е оценката посочена в акта за отчуждаване, което в случая е ликвидационния лист изготвен от Смесената комисия, представен от самите жалбоподатели, и тя сочи, че за двуетажната къща с двора оценка е от 25 966 гръцки драхми. Затова неправилно съдът е ценил експертната оценка от 29.04.2008 г., която освен изложената по-горе причина, в т. 1 е изготвена въз основа на стойност в златни турски лири, посочени от наследодателя в молбата до Смесената комисия, но не и в ликвидационния лист. Не може да бъде приета и т. 1 от първоначалното заключение на вещото лице от 4.03.2008 г., тъй като то в тази част също е изготвено въз основа на стойност на имота в турски златни лири. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че оценката на обезщетението следва да бъде определено по следния начин: а/ Относно двуетажната къща с дворното място, собствени на наследодателя, заявени с молбата за ликвидация / л. 37 от адм. д. № 22/2001 г. по описа на БлОС/, следва да се вземе предвид определената оценка с Протоколна експертиза по Р 1646 от 25 966 гръцки драхми /л. 32 от адм. д. № 138/2007 г. по описа на БлОС/, за което имущество съдебният експерт с т. 2 от заключение от 29.04.2008 г. определя обезщетение от 12 869, 50 лева . б/ относно 2/8 ид. части от къща на стойност 6 490 гръцки драхми / целият имот на стойност 25 690 гръцки драхми/, обезщетението следва да се определи по т. 3 заключение от 4.03.2008 г., и е в размер на 3 217 лева. Следователно жалбоподателите имат право да получат обезщетение в компенсаторни записи общо на стойност 16 086, 50 лв. / шестнадесет хиляди осемдесет и шест лева и 50 стотинки/ или това представлява сумата, получена от сбора на 12 869, 50 лв. и 3 217 лева. Така определеното обезщетение в настоящото производство навежда на извода, че определената от областния управител оценка е занижена и поради това в отменителната част решението е правилно и следва да се остави в сила като законосъобразно. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че съдебният експерт е определил по квоти обезщетението на правоимащите при липсата на декларации. Съгласно чл. 5 от Наредба № 9 от 14.08.1998 г. за условията и реда за заплащане на възнагражденията на вещите лица от списъка по § 4 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, със съобщението по чл. 6, ал. 3 ЗОСОИ на собствениците или техните правоприемници се дава възможност в 14-дневен срок да представят пред органа по чл. 6, ал. 1 ЗОСОИ нотариално заверена клетвена декларация, в която са определени квотите на наследяване на всеки един от тях в съответствие с разпоредбите на Закона за наследството . В случая нито съдът, нито областният управител, са дали указания в тази насока. Затова по делото няма декларации, а е незаконосъобразно съдебният експерт да определя квотите за всеки наследник извън начина посочен с подзаконов нормативен акт. След отмяна на решението, в частта, в която е утвърдена оценка в размер на 67 365, 50 лв., следва да бъде утвърдена друга оценка в размер на 16 086, 50 лв., но общо за всички правоимащи, предвид липсата на представени от тях декларации по делото. Предвид изложените по-горе правни изводи, решението трябва да бъде частично отменено, като бъде утвърдена оценка, която е в размер по-висок от определената от областния управител. На основание чл. 227, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение