Решение № 5956 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3269/2014 г.

Решение № 5956 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3269/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на образованието и науката, чрез процесуален представител, срещу решение № 940/23.01.2014 г. по адм. дело № 5168/2013 г. на Върховния административен съд - тричленен състав на пето отделение, с което е отменена по жалба на Даниела Цветанова Петкова негова заповед № РД-10-127/26.02.2013 г. Касаторът поддържа в касационната си жалба и в съдебно заседание, че оспореното решение е неправилно поради необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, както и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Даниела Цветанова Петкова, жив. в гр. Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно е прекратено служебното правоотношение на държавния служител Даниела Цветанова Петкова с длъжност "началник на отдел" в Регионален инспекторат по образованието - гр. Варна, отдел "Инспектиране и организационно-методическа дейност" в Министерството на образованието и науката /МОН/, с ранг II младши, поради получена възможно най-ниска оценка при атестиране, съгласно Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ за периода 1.12.2011 г. 31.12.2012 г. Съдът е изложил мотиви за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправни норми при издаване на заповедта, които опорочават определената годишна оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Оценката на изпълнението не съдържа мотиви, а декларативни изводи и квалификации, които не установяват конкретни факти и обстоятелства. Така постановеното решение е правилно. Основните възражения на касатора са свързани преценката на съда за законосъобразността на извършеното на служителя оценяване и спазването на чл. 14, чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, вр. с чл. 76, ал. 7 от ЗДСл, както и че изводите на първоинстанционния съд са в противоречие с представените доказателства по делото. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки - получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Значението, което провеждането на процедурата по оценяване има за законосъобразността на заповедта по чл. 107, ал. 2 ЗДСл е обусловила и анализа на процедурата по оценяването на Петкова, който съдът извършил. Както обосновано сочи съдът в мотивите си, получената в нарушение на производствените правила и на материалния закон оценка не обосновава прилагането на чл. 107, ал. 2. Касаторът твърди, че съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 14 и чл. 18 от НУРОИСДА. Счита, че доказателствата по делото установяват спазването от оценяващия орган на законовите изисквания. Видно от мотивите на оценяващия ръководител, предмет на оценка са били не целите по индивидуалния работен план, а само показаните компетентности, като направените коментари не са конкретни и основаващи се на надлежно установени факти. Така осъществения начин на оценяване не съответства на изискването на чл. 76, ал. 7 ЗДСл вр. чл. 76, ал. 1 ЗДСл, което е достатъчно основание да се приеме за правилен изводът на съда за осъществено при допуснати нарушения оценяване на служителя. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящата инстанция - 480 /четиристотин и осемдесет/ лева адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път, платими от Министерство на образованието и науката. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия