Решение № 15376 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2018 г.

Решение № 15376 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8292/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. от гр. [населено място], подадена чрез пълномощник адвокат В. Костова, против Решение № 1074/15.05.2018 г., постановено по административно дело № 522/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-17-1892/14.12.2017 г. на Кмета на Район "Централен" – Община Пловдив. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да бъде решен по същество като се отмени процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. Оспорват се правните изводи на съда, формирали решението му, като възприети при неправилна преценка на съдържанието на понятието "обществена нужда" и при неточно възприемане и тълкуване на приложимите норми. Твърди се, че оспорената заповед не съдържа мотиви, поради което е възпрепятствано правото на защита на адресата й. Касационната жалба се поддържа от адвокат Костова, която моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна – Кметът на Район "Централен" – Община Пловдив, се представлява от юрисконсулт К. Сухоруков, който чрез писмен отговор оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде потвърдено, както и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, с която е отнето разрешение за ползване на имот общинска собственост за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС – гараж № 15, и разрешение за поставяне на преместваемия обект, издадени в полза на Г. Г.. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на приложимия закон. Неоснователно се твърди, че процесната заповед е немотивирана. Напротив, като фактическо основание за издаване на заповедта са посочени възникналите обществени нужди, а именно изпълнението на инвестиционни намерения на районната администрация, която с решение на РЕСУТ от 09.11.2017 г. е приела план – схема за благоустрояване с обособяване на зона за паркиране и гариране в УПИ I – 324, 326, кв. 345 а – нов по плана на кв. Триъгълника, гр. Пловдив. Това фактическо основание съответства на посочените в заповедта правни основания: 1. Разпоредбата на чл. 80 ЗМДТ, който предоставя възможност на общинският орган, издал разрешението за ползване на общинско място, да го отнема, когато обществени нужди налагат това, в който смисъл е и чл. 22, предложение трето от Наредба за реда и условията за издаване на разрешение за ползване на място общинска собственост на територията на Община Пловдив и 2. Разпоредбата на чл. 45а, предложение второ от Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Пловдив, съгласно която разрешения за поставяне на преместваем обект върху общински имот, издадени по реда на тази наредба се отнемат със заповед на кмета на общината или упълномощено от него лице при обществени нужди, налагащи това действие. Така нареченият обект "гараж № 15", не представлява преместваем обект по смисъла на ЗУТ, но изрично с чл. 1, ал. 3 от посочената наредба е регламентирано, че разпоредбите на наредбата важат и за обекти и съоръжения към временни открити паркинги и зони за паркиране, пазари за сергийна търговия, детски и спортни площадки и други подобни открити обекти, разрешени по реда на чл. 55 ЗУТ. На следващо място, неоснователно се твърди, че съдът е извършил неправилна преценка относно наличието на обществена нужда в случая. Установено е, че имотът за който се отнасят отнетите разрешения, е частна общинска собственост, като начинът по който ще се организира неговото управление и стопанисване е въпрос по целесъобразност, предоставен в правомощие на общинските органи. Освен това е установено, че при реализиране на утвърдената план-схема за домуване на МПС в този имот, ще могат да бъдат паркирани по-голям брой превозни средства - 24 МПС спрямо 15 МПС по досегашното положение, което безспорно ще доведе до задоволяване на обществени интереси в по-голям размер и от там обуславя наличието на обществена нужда, наложила издаването на заповедта. Тази нужда не е останала само като намерение, а е обективирана чрез нарочно издадени за целта актове – решение на РЕСУТ от 09.11.2017 г., с което е приета план-схема за благоустрояване с обособяване на зона за паркиране и гариране в имота и издадено Разрешение за строеж № 164/24.11.2017 г., с което на Район "Централен" – Община Пловдив се разрешава да извърши благоустрояването. Правилен е изводът на съда относно съответствие на заповедта с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както и, че целта на предприетото от общината мероприятие е да се отговори на обществените нужди и в защита на обществени интереси, на които не може да бъде противопоставен личния интерес на жалбоподателя. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,