Решение № 969 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12454/2019 г.

Решение № 969 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12454/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Станевска от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 5017/17.07.2019 г. по адм. дело № 10241/2018 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед №РД - 02 - 16 - 395/03.09.2018 г. на главния секретар на министерството на регионалното развитие и благоустройството. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че не е налице реално съкращаване на длъжността, която е заемала, поради което изводите на административният съд за наличието на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. са необосновани. Фактическите основания, послужили за издаване на заповедта са възникнали в период, предхождащ повече от година датата на издаване на оспорената заповед и не могат да обусловят валидно съкращавате на длъжността. Отделно излага, че към момента на възникване на тези основания, касаторката е била в законно разрешен отпуск за бременност и раждане и се ползва със закрилата на чл. 107 б ЗДСл., който е цитиран в обжалваната заповед, но не е обсъден от АССГ. Иска се отмяна на оспореното решение, отмяна на заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - главния секретар на министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящият състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съставът на Административен съд София - град е приел, че с оспорената пред него заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката на длъжността "началник на отдел", отдел "Изпълнение на програмните приоритети", Главна дирекция "Градско и регионално развитие" при МРРБ. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, комуто надлежно са делегирани правомощия на орган по назначаването със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройство № РД - 02 - 14 - 346/05.05.2017 г. Спазена е предписаната в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. писмена форма, като заповедта съдържа правното основание за прекратяване, изявление относно дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Според съдът при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Осъществени са материално - правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., за постановяване на оспорената заповед, тъй като след приемането на нов Устройствен правилник на МРРБ е закрита Главна дирекция "Градско и регионално развитие" и създадена на нейно място Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие", като е намалена щатната й численост от 160 броя на 138 броя, закрит е отдел " Изпълнение на програмните приоритети", чийто началник е била жалбоподателката. Със заповед №РД - 02 - 34 - 11/22.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройство е утвърдено ново длъжностно и поименно разписание на МРРБ, в сила от 22.08.2017 г. Видно от тях в отдел "Изпълнение на програмните приоритети", ГД "Градско и регионално развитие" са съкратени три щатни бройки, в това число- "началник на отдел" - 1 бройка, "държавен експерт" - 1 бройка и "главен експерт" - 1 бройка. Посочено е, че премахването на на отделни длъжности, създаването на нови или промени в числеността на щатните бройки за отделна длъжност, е част от правомощията на органа по по ръководство на дейността на администрацията, с цел да подобри отделни дейности и функции на ведомството. Съдът се е позавал на извършено сравнение и съпоставка от вещото лице по изготвената СИЕ между преките задължения от длъжностната характеристика за длъжността заемана от жалбаподателката - "началник на отдел", "Изпълнение на програмните приоритети" при ГД "Граско и регионално развитие" по щатно разписание от 17.05.2017 г. с преките задължения за длъжността "началник на сектор", "Стратегическо планиране и програмиране", отдел "Стратегическо планиране и договаряне" при ГД "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" по щатното разписание в сила от 22.08.2017 г. и е стигнал до извода за липса на идентичност между двете длъжности. Поради липсата на пълно съвпадение според съдът между длъжността, заемана от жалбоподателката и свободните длъжности за "началник сектор", която следва да се заеме след конкурс, а другата длъжност е по заместване до изтичане на отпуск по майчинство на титуляра, съдът е приел, че за административният орган не е било налице задължение да ги предложи на жалбоподателката, чиято длъжност се съкращава. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка подробно е описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата по делото и материалния закон. Правилно е прието от съда, че заеманата от касаторката длъжност обективно не съществува и липсва аналагична длъжност в новия отдел, както като наименование, съвкупност от функции, задължения и изисквания за заемането й, към която да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Изпълнени са предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съгласно цитираната разпоредба, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание ЗМВР, ЗОВСРБ, на ЗИНЗС или на ЗДСл., въз основа на определени изисквания, критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява с система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. В тази връзка правилно е приел, административният съд, че длъжността е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., защото е прието за установено, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация/като нормативно установена позиция/ и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Обстоятелството, че част от функциите и задълженията на заеманата от жалбоподателката длъжност са запазени и преминали към други длъжности в новосъздадената дирекция, като са включени и нови задължения, които съответстват на структурната промяна, не може да обуслови извод за липсата на реално съкращаване на длъжността. На първо място длъжността, заемана от касаторката не съществува като нормативно установено позиция по приетото длъжностно разписание и не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, към момента на заемането й. Предвид изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган е действал в рамките на оперативната си самостоятелност, която му дава правомощия да премахне отделни длъжности, да създаде нови или да направи промени в числеността на щатните бройки с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции на ведомството. За органа по назначаването няма законово задължение да предлага преназначаване на друга длъжност при съкращаване на длъжността. Спазена е и целта на закона от административния орган - да реорганизира дейността на отдела в сътветствие с нуждите на структурата и разполагаемата по Устройствения правилник численост на новосъздадената дирекция, като не е нарушен и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради това, че същата е издадена на 03.09.2018 г., в период в който жалбоподателката е била все още в законен отпуск за отглеждане на малко дете до 04.09.2018 г. и фактическите основания, на които се позавава органът по назначаване, нов Устройствен правилник на МРРБ и длъжностно разписание, в сила от 22.08.2017 г. на МРРБ са възникнали в период повече от година от датата на издаване на оспорената заповед. По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства, че след 22.08.2017 г. е налице нов Устройствен правилник и ново длъжностно разписание след 22.08.2017 г. по силата на които, длъжността на касаторката да е запазена. Напротив от заключението на вещото лице по изготвената по делото СИЕ/стр. 44/, безспорно се установява, че освен длъжностното разписание на МРРБ, в сила от 22.08.2017 г., поименното разписание на длъжностите към дата 22.08.2017 г. не се установяват данни за друго разписание с действие в периода до датата на прекратяване на служебното правоотношение на М. Станевска. Следователно фактическите основания, посочени в заповедта за прекратяване на служебното правоотношение са съществували към датата на нейното издаване, а обстоятелството че са възникнали в период предшестващ почти година издаването на заповедта не сочат на липсата на тези основания и не могат да обусловят незаконосъоброзност на същата, поради несъществуването им. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че към момента на възникването на тези основания, касаторката е била в законно разрешен отпуск за бременност и раждане и е била под закрилата на чл. 107 б от ЗДСл, относимостта на който не е обсъден в първоинстанционното решение. На първо място този довод се навежда за първи път пред касационната инстанция и на следващо място е неоснователен. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в случая спрямо държавната служителка е неприложима закрилата на чл. 107 б, ал. 1 от ЗДСл. Видно от представената по делото заповед №РД - 02 - 17 - 4393/28.11.2017 г., издадена от главен секретар на МРРБ на служителката М. Станевска е разрешено да ползва отпуск поради бременност и раждане в размер на остатъка от 410 дни, считано от 03.12.2017 г. до 03.09.2018 г. включително. С оспорената пред съда заповед за прекратяване на служебното й правоотношение, независимо че е издадена на 03.09.2018 г. е прекратено служебното правоотношение на Станевска, считано от 05.09.2018 г. Следователно към момента на прекратяване на служебното правоотношение на касаторката е бил изтекъл ползваният от нея до 03.09.2018 г. отпуск за отглеждане на малко дете и към 05.09.2018 г. същата не се ползва от закрилата по чл. 107 б, ал. 1 от ЗДСл. Като е потвърдил заповедта, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на главния секретар на МРРБ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,