Решение № 5541 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2011 г.

Решение № 5541 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3633/2011 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Дечко Костов Демиров чрез адвокат Евгения Дойнова против решение № 18 от 7.01.2011 г. по адм. дело № 1553/2010 г. на Варненския административен съд. С него е отменена заповед № 259 от 4.03.2010 г. на кмета на район "Приморски", община Варна за одобряване оценка на част от имот идент. № 10135.516.181 по плана на новообразуваните имоти на СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" и са присъдени разноските по делото. Прави доводи за недопустимост на решението, като постановено по недопустима жалба - подадена от лице с недоказан правен интерес - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Алтернативно твърди и неправилност, поради противоречие с материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната и заинтересованите страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че с отмяната на нотариалния акт, легитимиращ касатора, като ползвател с признато право да придобие собствеността върху имота, е отпаднало и правото му да иска издаване на заповед за оценка на разликата над 600 кв. м. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. Образувано е по жалба от Иванка Христова Георгиева против заповед № 259 от 4.03.2010 г. на кмета на район "Приморски", община Варна за одобряване оценка на част от имот идент. № 10135.516.181 по плана на новообразуваните имоти на СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" за площ от 115 кв. м. в размер на 2326.57 лева. Оценката е следвало да бъде заплатена от Дечко Костов Демиров, като ползвател с признато право на собственост върху имота. Частта от него, за която тя се дължи надхвърля заплатените вече 600 кв. м. Възраженията на жалбоподателката са били досежно отпадане на основанието за изготвяне на оценката, а не по отношение на размера й. Страната се е позовала и е представила влязло в сила решение в проведено исково производство по реда на чл. 97, ал. 1 от ГПК, с което е установено, че Дечко Костов Демиров и Янка Генчевна Костова не са собственици на 586.50 кв. м. от имота и е отменен нотариален акт № 179/1994 г.. От приложената административна преписка е установено, че административното производство е започнато по заявление от Дечко Костов Демиров за изготвяне на оценка на 170 кв. м. от имот № 181. Към нея е приложил нотариален акт № 10 от 2004 г., удостоверение за данъчна оценка; удостоверение, че за местността няма влязъл в сила подробен устройствен план и служебна бележка за липса на данъчни задължения. Изготвена е оценка на 115 кв. м. от имот № 181 по реда на глава VII от ППЗДС. Тя е възприета от кмета на съответния район, на когото надлежно са делегирани права за издаване на заповеди и е издадена оспорената заповед. Наред с приложените от страните писмени доказателства, съдът за изясняване на спора е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. Представени са първоначално и допълнително заключения. С тях е установено, че имотът на жалбоподателката, признат й за възстановяване по реда на земеделската реституция попада върху 586.50 кв. м. от имот № 181, отреден с плана на новообразуваните имоти на бившия ползвател - Дечко Демиров. Отразено е и застрояването на имота, реализирано от ползвателя. На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът е приел, че жалбоподателката, като наследница на бивш собственик с признати права по ЗСПЗЗ, които се засягат от процесния имот по плана на новообразуваните имоти е активно легитимирана да обжалва заповедта за определяне на оценката. Разгледал е спора по същество и е съобразил, че след отмяната на нотариалния акт, легитимиращ ползвателя, като собственик на процесния имот, той е загубил качеството си на правоимащ по смисъла на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поради това за него не съществува правната възможност по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. да иска изготвяне на оценка за разликата от определения му имот, надвишаваща 600 кв. м. Приел е, че при издаване на оспорената заповед, административният орган е нарушил материалния закон. Н следващо място е счел, че е налице и допуснато нарушение на административно-производствените правила, доколкото в административното производство по оценката, по никакъв начин не са участвали наследниците на бившия собственик, между които попада и жалбоподателката. Ето защо за кмета на района е останал неизяснен основният за производството факт, свързан с отмяната на нотариалния акт, легитимиращ бившия ползвател, като собственик на имота. Нарушението е съществено по характера си, тъй като от една страна е нарушило правата на бившите собственици, а от друга страна е довело до постановяване на акт, без да са изяснени всички правно относими факти. Констатираните от съда две отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК са го мотивирали да отмени заповедта за оценка на 115 кв. м. от имота, като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди на първо място недопустимост на решението на административния съд, като постановено по жалба, подадена от лице без доказан правен интерес. Възражението е неоснователно. Видно от съдържанието на оспорената заповед, жалбоподателката Иванка Христова Георгиева се явява лице, което черпи от нея право да получи съответна част от определената оценка, като наследница на Иван Адамов Янков. Отделно от това, издаването на заповедта за определяне на оценката е един от елементите на процедурата по придобиване правото на собственост върху новообразувания имот по чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и засяга права на бившите собственици, респ. техните наследници, на които имотите са признати за възстановяване. На трето място, жалбоподателката е приложила влязло в сила решение във връзка с възникналия спор за собственост между нея и ползвателя - касатор в настоящото производство, което също установява наличие на правен интерес. На последно място в хода на образуваното съдебно производство чрез съдебно-техническата експертиза е било потвърдено засягането на нейни права от заповедта за оценка на имота, тъй като новообразуваният имот попада върху част от признатия й за възстановяване имот. По тези съображения тя е била надлежно легитимирана да обжалва заповедта и развилото се въз основа на оспорването съдебно производство е допустимо. Следващото възражение е за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказа му, обективиран в нарочно протоколно определение да упражни косвен съдебен контрол върху действителността на решение № 1066 от 25.02.2004 г. на ОСЗГ. Възражението е неоснователно. Дечко Костов Демиров е конституиран в първоинстанционното производство, като заинтересована страна. При упражняване на предоставените му процесуални права, с молба от 16.08.2010 г. е поискал от съда да се прогласи нищожност на решението на органа по поземлена собственост, с което са признати правата на наследниците на бившия собственик. Съдът обосновано е отказал такова произнасяне, тъй като в производството по издаване на заповедта за оценка не подлежи на обсъждане действителността на актовете за признаване на права на бившите собственици. С нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК, законодателят е обезпечил правна възможност, неограничена във времето, за всяко заинтересовано лице да оспори административен акт с искане за обявяване на нищожността му. С осигуряването на процесуални предпоставки за реализиране на пряк контрол е изключена проверката за действителност на акта по реда на косвения съдебен контрол. На трето място се правят доводи за противоречие на решението с материалния закон, тъй като ползвателят черпел права от нотариален акт № 10 от 2004 г., който не бил отменен. Самият нотариален акт е приложен към касационната жалба, независимо от обстоятелството, че той е бил представен и приет, като доказателство в първоинстанционното производство. Поради това той не съставлява новопредставено писмено доказателства. Наред с това този нотариален акт не рефлектира върху спора, доколкото негов предмет е единствено вилната сграда, изградена в поземлен имот № 181, която не е относима към оценителното производство, касаещо част от 115 кв. м. от площта на имота. Неотносими към производството по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС 234/1999 г. са възраженията за надлежно предоставено на касатора право на ползване и позоваванията на различни документи. Този въпрос е разискван в исковото производство и влязлото в сила решение на районния съд, с което е отменен издаденият нотариален акт № 179 от 1994 г. се ползва със сила на пресъдено нещо между страните. Съгласно разпоредбата на 297 от ГПК едновременно с това, то е задължително за останалите съдилища, учреждения и общини. Несъобразяването с него от страна на издателя на административния акт е довело до постановяване на незаконосъобразна заповед. Като я е отменил, първоинстанционният съд е постановил допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение