Решение № 7679 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11269/2020 г.

Решение № 7679 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11269/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Националната агенция за приходите (НАП), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 4575 от 12.08.2020 г., постановено по адм. д. № 8188 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2019 г. С него НАП е осъдена да заплати на "Оувърсийз фрут трейдинг" ЕООД следните суми: 1. Сумата от 42893,89 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда – стойността на иззета стока въз основа на действия за предварително обезпечаване по реда на чл. 121, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), обективирани в Протокол № 050901136410_3 от 16.02.2019 г., отменени с Определение № 2000 от 13.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2623 по описа на АССГ за 2019 г., както и действия по предварително обезпечение по реда на чл. 121, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 ДОПК, обективирани в Протокол серия АА, № 1276516 от 22.02.2019 г., отменени с Определение № 3227 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 4355 по описа на АССГ за 2019 г. и 2. Сумата от 9832, 61 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда – пропусната полза; 3. Законната лихва върху главниците, считано от 23.04.2019 г. – датата на влизане в сила на Определение № 3227 от 23.04.2019 г., както и 4. Сумата от 3350, 00 лв. – разноски по делото. В касационната жалба се излагат съображения за постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на НАП по предявените искове. Конкретно се поддържа становище, че съдът без основание счел, че стоката била иззета в полза на държавата. Твърди се, че спорната хипотеза е относима към разпоредбата на чл. 121а, ал. 4 ДОПК – изоставена в полза на държавата стока. Последното било последица на бездействието от страна на органа на управление на дружеството, който не изпълнил вмененото му задължение за предоставяне на обезпечение и не е направено искане за удължаване на срока за предоставяне на обезпечение. В този смисъл се изразява становище, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Отделно от горното се твърди, че в случая не е налице отменен акт по отношение на изоставените и впоследствие иззети стоки. Съдебните определения, на които се позовал съдът са относими към действията по обезпечение на доказателствата, които били отменени. Действията по отношение на изоставените в полза на държавата стоки не са били отменени, като изоставянето е последица на поведението на дружеството, а не на приходната администрация. Последицата по чл. 121а, ал. 4 ДОПК настъпва при наличието на предвидените в закона предпоставки, като след изтичане на срока по чл. 121а, ал. 3 ДОПК стоката се счита ex lege за изоставена в полза на държавата без за това да се издава индивидуален административен акт. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът е приел, че за дружеството са възникнали вреди като последица на действията по обезпечение на доказателствата. Съдът не съобразил и възраженията на НАП, направени в отговора на исковата молба, че част от стоката не била годна за консумация и реализация съгласно предписания на Българската агенция за безопасност на храните. В допълнение, съдът неправилно е кредитирал и показанията на свидетелката Д.. В заключение се сочи, че макар да е налице вреда за дружеството, тя не е последица от действия на орган по приходите. Твърди се неправилност на изводите на съда и по отношение на приетото в обжалваното решение, че за "Оувърсийз фрут трейдинг" ЕООД са настъпили вреди (очакван размер на печалба от 9832, 61 лв.) вследствие на пропуснати ползи от реализация на стоката. В тази насока съдът не съобразил наличието на брак за съответните стоки, доколкото се касае за зеленчуци с неизяснено качество. Тези вреди не са установени и доказани категорично, а решението не може да почива на предположения. В тази връзка приетото заключение на експерта не може да установи и докаже, че дружеството изобщо би реализирало стоката на съответните средни пазарни цени. Последното оплакване е относимо към неуваженото възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество като предявените от "Оувърсийз фрут трейдинг" ЕООД искове бъдат отхвърлени. Претендира се присъждането в полза на НАП на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от името на НАП поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът - "Оувърсийз фрут трейдинг" ЕООД оспорва касационната жалба, чрез упълномощен адвокат, в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Претендира заплащането на разноските за касационното производство – за платено адвокатско възнаграждение съобразно представен списък на разноските и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение на остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да уважи предявените искове, съдът се мотивирал от правна страна съвсем лаконично и императивно. Съобразил, че са налице "два акта на администрацията, която е част от структурата на ответника... ", които са отменени с влезли в сила определения. По първия от предявените искове приел, че от тези незаконосъобразни актове дружеството е претърпяло вреди – отнети са му стоки на стойност 40493, 89 лв., като съобразил, че е направен и разход за транспорт в размер на 2400, 00 лв. По тези съображения намерил иска за основателен. За да уважи и предявения иск за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, съдът взел предвид, че "Оувърсийз фрут трейдинг" ЕООД е търговец, в чиято обичайна търговска дейност е покупко – продажбата на плодове и зеленчуци. Като съобразил количеството на процесните продукти и този предмет на дейност, съдът направил извод, че те са закупени с цел препродажбата им. Въз основа на този извод, съдът извел и решаващия си такъв, че дружеството е пропуснало да реализира ползи в резултат на незаконосъобразните актове. Като се позовал на заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза намерил иска за доказан и по размер – за сумата от 9882, 61 лв., представляващи разликата между стойността на отнетите вещи (42893, 89 лв.) и стойността, която би била получена при тяхната препродажба. Присъдил обаче сумата 9832, 61 лв., доколкото обезщетението се претендира до този размер. Законната лихва присъдил считано от датата на влизане в сила на второто от отменителните определения – 23.04.2019 г. без да се мотивира за това. Предвид изхода на спора, присъдил разноски в полза на дружеството в размер на 3350, 00 лв., като не уважил направеното възражение за прекомерност предвид извършените процесуални действия и това, че делото не е с незначителна фактическа и правна сложност. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на необоснован съдебен акт. Първоинстанционният съд е постановил немотивирано решение, което не отговаря на изискванията за неговото съдържание, регламентирани в процесуалния закон – чл. 172а, ал. 2 АПК. Както вече по-горе се посочи, съдът е изложил лаконични и императивни правни съображения, за да уважи предявените искови претенции, без да изпълни задължението си за обсъждане на твърденията и възраженията на страните и без да мотивира конкретно наличието на всяка от предпоставките за ангажиране отговорността на НАП. Така необсъдено е останало становището на НАП по исковете, заявено още с отговора на исковата молба и направените там възражения, на които не е даден отговор, макар някои от тях фрагментарно да са вписани в решението като част от становището на НАП по исковете. Не са обсъдени и аргументите, изложени в писмените бележки на НАП, за представянето на които на страните е дадена възможност в последното съдебно заседание в съответствие с чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, във вр. с чл. 144 АПК. Посочването и обсъждането на становищата на страните и правните изводи на съда във връзка с тях, освен че съставлява задължителна част от съдържанието на съдебното решение е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечава възможността за касационен контрол на решението. Обсъждането на направените по делото пред АССГ възражения за първи път от касационната инстанция е недопустимо и би лишило страните от установената в закона възможност да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Наред с горното, в нарушение на съдопроизводствените правила и на основния принцип по чл. 14, ал. 3 АПК, с протоколно определение от 21.07.2020 г. по делото са приети като доказателства документи, представени на чужд език без да са придружени с точен превод на български език, каквото е предписанието на посочената разпоредба. Отделно от това, видно е от Определение от 1.10.2019 г., че съгласно проекта за доклад по делото съдът е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове от настоящия ответник по касация срещу НАП за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, причинени от "... незаконосъобразно действие на длъжностни лица на ответника – незаконосъобразно изземване на стока с протокол сер. АА № 1276816 от 22.02.2019 г.", а съгласно диспозитива на обжалваното съдебно решение обезщетените вреди са обвързани с действия за предварително обезпечаване по реда на чл. 121, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 ДОПК, обективирани в Протокол № 050901136410_3 от 16.02.2019 г., отменени с Определение № 2000 от 13.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2623 по описа на АССГ за 2019 г., както и действия по предварително обезпечение по реда на чл. 121, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 ДОПК, обективирани в Протокол серия АА, № 1276516 от 22.02.2019 г., отменени с Определение № 3227 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 4355 по описа на АССГ за 2019 г. Протокол сер. АА № 1276816 от 22.02.2019 г. не е измежду посочените в диспозитива и не се открива между доказателствата по делото. Като съобрази изложеното, настоящият състав намира, че макар решението да е валидно и допустимо, то е неправилно. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. второ и трето АПК за неговата отмяна на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на друг съдебен състав на АССГ за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото на първо място следва да бъдат дадени указания до "Оувърсийз фрут трейдинг" ЕООД да уточни кой или кои са правопораждащите отговорността на НАП действия и/или актове, с които свързва претенциите си за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени вреди, ясно да заяви срещу кого насочва претенциите си (предвид индивидуализацията на ответника в исковата молба, вписването му в протоколите в съдебните заседания пред първоинстанционния съд и направеното възражение в отговора на исковата молба), както и да бъдат дадени указания за представяне на точен превод на български език на документите, представени на чужд език, с оглед приемането им по делото като доказателства в съответствие със съдопроизводствените правила. При това доказателствата следва да бъдат обсъдени от съда поотделно и в съвкупност, като бъде даден отговор на всички направени от страните възражения и релевирани доводи, което е предпоставка за постановяване на съдебен акт със съдържание в съответствие с предписанието на чл. 172а, ал. 2 АПК. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение