Решение № 223 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2008 г.

Решение № 223 от 28.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1439/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218и, ал. 1 във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК (ДВ, бр.59 от 20.07.2007 г.). Образувано е по касационни жалби на страните срещу въззивното решение № 40 от 2.01.2008 г. по в. гр. дело № 1405/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, девети състав. Я. Г., Д. Г., В. Б., Р. Ш., Ш. П., Р. Г., Ж. С., Д. Б. и И. Б. са останали недоволни от решението в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от тях иск по чл. 108 ЗС по отношение на останалата част от дворното място от 1764 кв. м, съставляващо парцел **** в кв. 67 по плана на гр. С. от 1962 г., заедно с построените в него сгради. Поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло. А. К. Х., С. И. Г., И. И. Г. и Е. Б. Т. обжалват решението в частта, с която е уважен предявения срещу тях иск, а именно-за присъждане владението върху северната, незастроена част с приблизителна площ 989 кв. м от парцел ****ХI-1563 от кв.67 по действащия план на гр. С. от 18.07.1996 г. Поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението в обжалваната от тях част и отхвърляне на предявения иск. Върховният касационен съд, състав на II гр. о. провери заявените с двете жалби основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, взе предвид следното: С решение от 26.02.1998 г. по гр. дело № 1137/1995 г. Пловдивският районен съд, Х-ти състав отхвърлил предявения от Л. Г., Я. Г., Д. Г., В. А. Б., Р. Б. Ш., Ш. Ш. П., Р. Г., Ж. Й. С., Д. Й. Б. и И. Л. Е. срещу П. С. Г., М. Р. Х., С. И. Г., И. И. Г. и Е. Б. Т. иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на парцел **** в кв. 67 по плана на гр. С. от 1962 г., ведно с построените в него склад от 316 кв. м и жилищна сграда от 56 кв. м. С решение от 26.03.2001 г. по гр. дело № 40/1999 г. Пловдивският окръжен съд обезсилил първоинстанционното решение, като постановено по отношение на починалия на 18.10.1997 г. преди устните състезания ищец И. Л. Е. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд. С решение № 106 от 03.07.2001 г. по гр. дело № 2128/2001 г. Пловдивският районен съд, 17-ти гр. състав отново отхвърлил иска. С решение от 30.04.2003 г. по в. гр. дело № 2582/2001 г. Пловдивският окръжен съд отменил изцяло решението и осъдил П. С. Г., А. К. Х., С. И. Г., И. И. Г. и Е. Б. Т. да предадат владението върху 1764 кв. м., съставляващи парцел **** в кв. 67 по плана на гр. С. към 1993 г., ведно с построените в него склад с площ 316 кв. м и жилищна сграда с площ 56 кв. м. С решение № 776 от 15.09.2005 г. по гр. дело № 1735/2003 г. Върховният касационен съд, IV гр. о. отменил въззивното решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. С решение № 139 от 23.01.2006 г. по гр. дело № 2799/2005 г. Пловдивският окръжен съд обезсилил първоинстанционното решение от 3.07.2001 г. по гр. дело № 2128/2001 г. на ПРС и прекратил производството по делото. С решение № 726 от 22.05.2007 г. по гр. дело № 542/2006 г. Върховният касационен съд, IV гр. о. отменил въззивното решение и върнал делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. Със сега обжалваното от двете страни въззивно решение окръжният съд отменил частично решението на първата инстанция и уважил иска по чл. 108 ЗС за предаване владението на северната, незастроена част с приблизителна площ 989 кв. м от парцел ****ХI-1563 от кв. 67 по действащия план на гр. С., идентичен с парцел **** по плана от 1962 г. В останалата част решението на районния съд било оставено в сила. По жалбата на А. К. Х., С. И. Г., И. И. Г. и Е. Б. Т. В. съд правилно е приел за доказано правото на собственост на наследодателите на ищците върху северната част от претендирания с исковата молба парцел **** към момента на отчуждаването на имота с П. на Министерския съвет № 9 от 27.07.1948 г., извършено на основание чл. 15 във връзка с чл. 16 от Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино (ЗМСПСНТПРВ-отм.). Установено е, че в опис № 1* съставляващ неразделна част от постановлението, е бил описан "винарски склад с кантората, застроени на 375 кв. м., ведно със незастроено и застроено място от 5175 кв. м., съставляващо парцел **** в кв.10, по регулационния план на гара К. ", като отчужденият имот е идентичен с имота, съставляващ парцел **** от кв.10 по действащия към момента на отчуждаването план на гара К. (заключение на в.л. Косьо Н. 117-118 от гр. дело № 1137/1995 г. на ПРС, Х-ти състав). Законосъобразно е била зачетена материалната доказателствена сила на записката за вписване на нотариален акт № 1* т.IV, рег. № 7* нот. дело № 734 от 19.04.1943 г., съдържаща отбелязване от 21.12.1944 г. на резолюция (решение) № 333 от 14.11.1944 г. по гр. дело № 932/1944 г. на Пловдивския областен съд, с което същият съд "... признава правото на собственост на ищците: Й. Н. М.,..., М. Я. Г.,..., Й. Д. Б., Л. И. И.,..., и М. Й. Б., на нива сега дворно място, в земл. на гара К., местн."Кръг- пара" Б. от 5700 кв. м. парцел ****, II, VI и VII от кв. Х, както и построената сграда от 410 кв. м., придобити от ответника Р. Г. ". Въпросната записка (л.28 от гр. дело № 1137/1995 г. на ПРС, Х-ти с-в) е била приложена като доказателство ощес исковата молба и е приета в съдебното заседание на 26.09.1995 г., в което ответниците (сега касатори) са представлявани от упълномощения от тях процесуален представител. Последният не е оспорил документа в това заседание и в съответствие с чл. 154, ал. 1 ГПК (отм.) първоинстанционният съд е отказал да открие производство за проверка на неговата истинност в заседанието на 14.11.1995 г. С оглед на това, правилно въззивният съд се е съобразил с доказателствената сила на този официален свидетелстващ документ, съдържащ удостоверителното изявление на нотариуса, че отбелязва върху нотариалния акт съдебното решение (посочени са номера на съдебния акт, датата на постановяването му, номера на делото и съдът, постановил решението, страните спрямо които е постановено и резултата от делото). Несъмнено, искането за отбелязване на решението е било направено от заинтересуваните лица, които са представили на нотариуса решението и удостоверение, че то е влязло в законна сила. Правното значение на извършеното върху нотариалния акт отбелязване се свежда до разместване на доказателствената тежест и прави излишно събирането на други доказателства за оборване доказателствената сила на нотариалния акт. Оборващият ще се позове единствено на направеното от нотариуса отбелязване, докато този, който се позовава на доказателствената сила на нотариалния акт, трябва да докаже, че отбелязването е било извършено неправилно. В случая, касаторите не са успяли да сторят това. Въззивният съд правилно е приел, че представеното от тях удостоверение № 1* от 26.04.1996 г. (л.141 от гр. дело № 1137/1995 г. на ПРС, Х-ти състав), съобразно което по партидата на Р. Ив. Г. съществува нотариален акт № 1* т.IV, рег.726, дело № 734/19.04.1943 г. за покупко-продажба на недвижим имот: една нива (сега дворно място в землището на гара К., в м. "К" (Беглика) от 5700 кв. м., имот пл. № 24, парцел ****, II, VI и VII в кв.10 за сума 626 760 лева и че няма данни за други вписвания и резолюции по нотариалната книга по посочената партида, не противоречи на съдържанието на отбелязването в записката и не оборва последното. Съдът се е съобразил с действащата към 1943/1944 г. персонална система за регистриране на недвижимите имоти, при която вписването на решението е извършено по партидата на лицата, от които Р. И. Г. е придобил имота, поради което правилно е приел, че липсата на вписване по партидата на купувача по нотариален акт № 103 от 19.04.1943 г. не изключва възможността да е постановено отбелязаното в записката за вписване съдебно решение и надлежното му вписване по партидата на отчуждителите. След като записката съдържа отбелязване на съдебно решение, признаващо право на собственост на наследодателите на ищците и хронологически следва нотариалния акт, а за периода от съставянето й на 21.12.1944 г. до отчуждаването с ПМС № 9 от 27.07.1948 г., няма данни за настъпили промени в статута и собственика на имота, правилно е прието, че след влизане в сила на решение № 333 от 14.11.1944 г. по гр. дело № 932/1944 г. на Пловдивския областен съд собственици на парцел **** от кв.10 по стария план на гара К. са били Й. Н. М., М. Я. Г., Й. Д. Б., Л. И. И. и М. Й. Б. Законосъобразно е прието, че по отношение на ищците е настъпил реституционният ефект по чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ досежно северната незастроена част от претендирания с исковата молба парцел **** от кв.67 по плана на гр. С. от 1962 г., съответстваща на северната, незастроена част с приблизителна площ 989 кв. м. от парцел ****ХI-1563 от кв.67 по плана на града, одобрен със заповед № 413 от 18.07.1996 г. и която част се владее без основание от ответниците-касатори. Ревандикационната претенция е уважена частично, като частта, за която е признато право на собственост и е присъдено владението в полза на ищците е индивидуализирана в съответствие със заключението на вещото лице К. Е. Н. и изготвените от него скици (л.л.117-120 от гр. дело № 1137/1995 г. на ПРС, Х с-в), както и удостоверение № 70/21.06.2006 г. на ТСУ-Община С. В обобщение, жалбата на ответниците по иска е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а въззивното решение в тази му част - в сила. По жалбата на Я. Г., Д. Г., В. Б., Р. Ш., Ш. П., Р. Г., Ж. С., Д. Б. и И. Б. О. са неоснователни. Въззивният съд обосновано е приел, позовавайки се на заключението на техническата експертиза, че южната част от парцел **** от кв.67 по плана на гр. С. от 1962 г. с площ от около 450 кв. м. представлява придаваема се по регулация част от съседния имот с пл. № 26, включена в парцел **** в кв.10 по стария план на гара К., чийто собственик не може да се установи поради липса на разписна книга към плана. Макар и в допълнителното заключение (л.136 от гр. дело № 1137/1995 г. на ПРС, Х-ти с-в) вещото лице да е посочило, че регулацията за тази част фактически е приложена, липсват данни относно уреждане на регулационните отношения, поради което въззивният съд правилно е приел, че тази част от процесния парцел ****е е била част от отчуждения имот пл. № 24 от кв. 10 (по стария план на гара К.), тъй като попада извън границите на одържавения имот и за нея не са налице предпоставките за реституцията й по чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 3, ал. 1 ЗВСОНИ. Въззивният съд по-нататък обосновано е приел и че съществуващата в процесния парцел ****града, с приблизителна площ по скицата 375 кв. м. (от които в бившия имот № 24 в кв.10 по стария план на гара К. попадат 325 кв. м., а останалите 50 кв. м.- в част от бившия имот № 26), е построена след отчуждаването на имотите и образуването на спорния парцел **** не може да бъде идентична с някоя от сградите, отчуждени с ПМС № 9 от 27.07.1948 г. С оглед на това, законосъобразно ревандикационната претенция е уважена за северната, незастроена част с приблизителна площ от 989 кв. м. от парцел ****ХI-1563 в кв.67 по сега действащия план на гр. С., одобрен със заповед № 413 от 18.07.1996 г., който парцел **** съгласно удостоверение № 70 от 21.06.2000 г., издадено от отдел "ТСУ" при Община С. 113 от в. гр. дело № 40/1999 г. на ПОС) съответства на имот пл. № 9* за който е бил отреден парцел **** ДОСО в кв.67 по плана на града, одобрен със заповед № 761 от 11.03.1962 г. В обобщение, жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение. В заключение, обжалваното въззивно решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставен в сила. В зависимост от резултата от касационното обжалване, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците разноски по делото за тази инстанция, изчислени по компенсация в размер на 96,35/деветдесет и шест + 0,35/лева. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II гр. о.