Решение № 8433 от 12.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13549/2020 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите срещу Решение 6465 от 17.11.2020 г. на Административен съд София - град по адм. дело 7351/2020 г. С обжалваното решение, на основание чл. 256, ал. 1 АПК, съдът е осъдил изпълнителния директор на Национална агенция за приходите да се произнесе с акт по чл. 36, ал. 1 от Закона за хазарта по искане вх. 000030-2136 от 11.03.2020 г. на КИК ООД, като е определил 14-дневен срок за произнасяне. Касационният жалбоподател - изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, релевира доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Излага подробно фактите по делото, като счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че е налице висящо административно производство, което не е приключило. Непроизнасянето по подаденото искане за продължаване на срока на издаден лиценз, съгласно чл. 58, ал. 1 АПК, представлява мълчалив отказ, който не е оспорен в законоустановения срок и е влязъл в сила. Административното производство е приключило с настъпването по силата на закона на мълчалив отказ. По аргумент на чл. 64 АПК твърди, че жалбата срещу бездействието на председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) е недопустима, защото това бездействие не подлежи на оспорване. Счита, че разпоредбата на чл. 21, ал. 5 АПК изключва възможността твърдяното бездействие да бъде приравнено на административен акт и по този начин да стане обжалваемо. Сочи, че първоинстанционният съд е сезиран с искане с правна квалификация по чл. 256 АПК, по-конкретно бездействие на председателя на ДКХ, изразяващо се в невнасяне на мотивирано предложение за разглеждано от ДКХ на подаденото искане за продължаване на срока на лиценза. В същото време първоинстанционният съд осъжда правоприемника - изпълнителния директор на НАП, "да се произнесе" по заявлението. По този начин съдът се произнася по искане, с което не е сезиран. Дори да се приеме, че произнасянето е срещу формирания мълчалив отказ, решението е недопустимо, защото е постановено по просрочена жалба. Твърди неправилно разпределение на доказателствената тежест, тъй като на ответника е указано да доказва факти, които са неотносими към спора. Цитира очевидни неточности в съдебното решение, които счита, че пораждат съмнение относно коректното установяване на фактическата обстановка по делото. Моли съдът да обезсили като недопустимо оспорваното решение или при условията на евентуалност да отмени решението като остави искането на КИК" ООД без уважение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрк. Х. Апостолов. Ответникът "КИК" ООД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага възражения по релевираните от касатора доводи за неправилност на съдебния акт. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски по делото. Ответникът се представлява от адв. Д. Терзиев, Софийска адвокатска колегия. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна, следното: На 20.05.2010 г. на "КИК" ООД е издаден лиценз по чл. 34, ал. 1 от Закона за хазарта (ЗХ), за организиране на хазартни игри с игрални автомати за игрална зала с адрес: гр. Берковица, обл. Монтана, ул. Николаевска 11, бл. 22, със срок на действие 10 години. На 11.03.2020 г. "КИК" ООД подава искане, вх. 000030-2136, за продължаване срока на издадения лиценз за организиране на хазартни игри. На 04.05.2020 г. до председателя на ДКХ е постъпил доклад-предложение за продължаване на срока на издадения на КИК ООД лиценз за организиране на хазартни игри с 15 години. На 20.05.2020 г., "КИК" ООД подава запитване до ДКХ относно движението на подаденото искане. На 10.06.2020 г. в отговор на запитването на КИК ООД председателят на ДКХ уведомява дружеството, че искането е разгледано от експерти в отдел Лицензионна дейност на ДКХ и е изготвено предложение до членовете на ДКХ за приемане на решение по подаденото искане. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема предявения иск с правна квалификация по чл. 256 АПК за допустим и основателен. Приема, че е налице неприключило висящо административно правоотношение пред компетентния орган, който незаконосъобразно бездейства да приключи преписката, съгласно задължението му, произтичащо от разпоредбата на чл. 9, ал. 1 АПК. Приема за неоснователни възраженията на ответника за формиран мълчалив отказ. Счита, че такъв би имало, ако не се е развило административно производство и действия по него. Обосновава извод, че от страна на задължения по чл. 36, ал. 1 ЗХ изпълнителен директор на Националната агенция за приходите, в качеството му на правоприемник на председателя на ДКХ, е проявено бездействие по издаването на исканото продължаване на действието на лиценза на ищеца за организиране игри с игрални автомати. При тези съображения съдът, на основание чл. 256, ал. 1 АПК, осъжда изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок да се произнесе по заявлението на КИК ООД, като приключи преписката с изричен акт по чл. 36, ал. 1 ЗХ. Решението е неправилно. Дружеството-ищец в първоинстанционното производство първоначално е сезирало съда с искане по чл. 256 АПК срещу неоснователно бездействие на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (правоприемник на председателя на Държавната комисия по хазарта) по внасяне за разглеждане на мотивирано предложение по подадено искане, вх. 000030-2136, за продължаване срока на лиценз за организиране на хазартни игри. Впоследствие, в съдебно заседание е уточнил, че искането му е да се задължи компетентният орган да изпълни задължението си да се произнесе по подаденото искане и внесеното предложение за продължаване срока на лиценза. След като дружеството-жалбоподател по същество е конкретизирало своето искане, същото не може да бъде защитимо по пътя на осъдителното съдебно производство, каквото е настоящото. Предмет на защитата по чл. 256 от АПК е задължението на административния орган да извърши дължими по закон действия, т. е. действия по изпълнение на своите законни правомощия. В този случай на задължението на административния орган, произтичащо пряко от нормативен акт, следва да съответства регламентирано от същия нормативен акт субективно право на гражданин или организация, като двата елемента съставят регламентирано от този нормативен акт административно правоотношение. Следователно е необходимо наличие на такова административно правоотношение, при което да е налице защитимо от закона субективно право, което да може да бъде реализирано директно по силата на правна норма чрез съответстващо му действие от страна на административни орган, без да е необходимо издаване на индивидуален административен акт. Правната възможност на гражданите и организациите за защита по реда на чл. 256 АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производството по издаване на индивидуален или общ административен акт. Във всички останали случаи, когато лицето е страна в административно правоотношение, завършващо с издаване на административен акт, той е предметът на съдебен контрол за законосъобразност. Тази проверка включва и доколко органът е спазил и всички останали административнопроизводствени действия, които дължи по АПК. Затова и като част от производството по издаване на крайния административен акт, тези действия или бездействия на органа, не подлежат на самостоятелно съдебно обжалване, извън този акт - аргумент от чл. 21, ал. 5 АПК. Вярно е, че по силата на закон - per argumentum a contrario от чл. 58, ал. 1 АПК, когато е сезиран органът дължи произнасяне. Задължението за произнасяне на компетентния орган с акт по чл. 36, ал. 1 ЗХ не е фактическо действие, тъй като в този случай е необходимо органът да прецени налице ли са доказателства и предвидените законови хипотези за това, т.е. органът трябва да обективира преценката си в акт, а това вече е задължение за волеизявление. Непроизнасянето на органа в предвидения от закона срок по подадено искане за издаване на индивидуален административен акт формира мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, както основателно твърди касаторът. Мълчалив отказ се формира при правно бездействие, а не фактическо, както е в случая на иска по чл. 256 АПК. Следователно защитата срещу мълчалив отказ на компетентния орган и е по реда на чл. 145 и сл. АПК и редът по глава XV от АПК е изключен. По изложените съображения решението на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът следва да бъде решен по същество, доколкото е изяснен от фактическа страна, като искът по чл. 256, ал. 1 АПК се отхвърли като неоснователен. С оглед на изхода на спора и направено от касатора искане съдът следва да осъди ответника да заплати на Националната агенция за приходите юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото и направеното искане, са за внесена държавна такса за касационната инстанция в размер на 70,00 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Размерът на същото съдът определя на по 100,00 лв. за всяка инстанция, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,