Решение № 6392 от 14.6.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т. Ботов, чрез адв. Спилкова, срещу решение 95 от 16.01.2023 г., постановено по адм. дело 945/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед РД-09-198 от 17.02.2022 г. на кмета на Община Марица. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът кмет на Община Марица, чрез адв. Пенева , излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно, обосновано и правилно.Претендира юрк.възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед РД-09-198 от 17.02.2022 г. на кмета на Община Марица, с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж пристройка към жилищна сграда в УПИ VIII-942 по плана на [населено място],общ.Марица /имот с идентификатор 73242.501.942 по КК на [населено място]/, изградена без одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж /РС/. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин наличие на визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ. След подробно обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, първоинстанционният съд е приел, че категорично се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден от3 до 5 тодини назад във времете / 2018г.-2020г. / и не попада в режим на търпимост по §16 от ДР на ЗУТ и §127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 11/03.12.2021г. не са оборени в съдебното производство, а се потвърждават от приетото заключение на СТЕ. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ долепена до сградата на основно застрояване в УПИ VIII-942 пристройка, функционално свързана с нея, с описаните в констативния акт и процесната заповед местонахождение и параметри , изграден в нарушение изискванията по чл.148,ал.1 във връзка с §5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Строителни книжа не се представят както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство, от което следва,че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ. Изложеното сочи на безспорно установен незаконен строеж, подлежащ на премахване по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не е налице някоя от изключителните хипотези за търпимост на строежа по § 16, ал.1, ал.2, ал.3 от ПР на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ /бр.82/2012г./ с оглед времевия период на изграждането му - крайният момент на изграждане на евентуален търпим строеж е до 31.03.2001г. по смисъла на ал.1, §127. Неотносими се явяват доводите по касационната жалба за незаконност на сградата на основно застрояване в имота, тъй като производството по чл.225а ЗУТ е образувано само по отношение законността на пристройката. Освен това по делото е установено от приетата съдебно-техническа експертиза,че съществуващата в УПИ VIII-942 сграда фигурира в действащия план /ЗРП/, одобрен през 1986г. Освен това статута на основната сграда няма връзка със законността /незаконността на процесната пристройка, за която се изискват отделни строителни книжа и то по действащия към момента на изграждането й правен режим ЗУТ. Неоснователно е възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от съда, изразяващи се в неконституиране на заинтересованите страни- съсобственици на имота и съпругата на оспорващия Ботов. Твърденията в касационната жалба ,че процесния незаконен строеж е изграден по време на брака не са подкрепени с каквито и да е доказателства, като не е представен дори Акт за граждански брак. Процесуално обосновано, административният съд не е конституирал заинтересовани страни по делото, съблюдавайки постоянната практика на Върховния административен съд, която приема, че в производството по оспорване на заповед по чл.225а, ал.1 ЗУТ страни са само издателя на заповедта и нейния адресат, в случая: кмет на Община Марица и Т. Ботов. Трети лица,вкл. съсобственици на имота, нямат качеството на заинтересовани лица, тъй като заповедта не създава задължения за тях, а възникналите облигационни и друг вид отношения се уреждат по общия исков ред. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявената претенцията за разноски от ответника, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,