Решение № 8012 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7571/2014 г.

Решение № 8012 от 1.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7571/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Минко Иванов Баев, гр. Шумен, чрез пълномощника си адв. Димитър Димитров срещу решение № 19 от 28.04.2014 г., постановено по адм. дело № 40 по описа за 2014 г. на Административен съд Шумен. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи исковата претенция изцяло, като се присъдят и сторените по делото разноски. Ответната страна - Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) - гр. Шумен, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението като правилно и обосновано да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Шумен е образувано по искова молба с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/, по реда на чл. 203 и сл. от АПК, депозирана от Минко Иванов Баев, гр. Шумен, срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Шумен, като цената на иска е определена в размер на 2600 лева за претърпени неимуществени вреди във връзка с наказателно постановление/електронен фиш за налагане на глоба, отменен с Решение № 665/31.10.2013 г. на Шуменския районен съд, постановено по НАХД № 1451/2012 г. по описа на същия съд. Посочил е, че с наложената висока глоба в размер на 500 лв., както и предвид обстоятелството, че е в пенсионна възраст, се е страхувал за работата си и съответно за възможността да издържа семейството си. Заявил, че е преживял стрес в продължение на 1 г., което се оказало неблагоприятно за здравословното му състояние, тъй като бил хипертоник от дълги години и приемал повече медикаменти с цел нормализиране на кръвното налягане. С обжалваното решение Административен съд Шумен е отхвърлил предявеният иск изцяло, като е приел, че налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление/електронен фиш не е типична административна дейност, поради което крайният акт не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Приел е че по делото ищецът не се е справил с доказателствената тежест относно произлезлите от отменения електронен фиш неблагоприятни последици или вреди, както и не е установено как издаденият електронен фиш се е отразил на самооценката му или на оценката на третите лица за него, нито дали и как е повлияло върху неговите чест и достойнство, поради което е счел исковата претенция за недоказана. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания. Настоящия състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление/електронен фиш/ не е типична административна дейност. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСК на ГК на ВКС и ВАС дейността на администрацията по издаване на наказателни постановления е правораздавателна дейност на администрацията. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Ето защо съображенията изложени от първоинстанционния съд в обратен смисъл, не намират опора в закона и не се споделят от настоящата инстанция. В останалата част мотивите на първоинстанционното решение изцяло се споделят от настоящия състав. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая правилно е прието от съда, че исковата претенция е недоказана. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на всички елементи от състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Изслушаният по делото свидетел не доказва твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди. От показанията му не се установява твърдяната промяна в здравословното състояние преди и след издаване на отменения електронен фиш. Недоказано е останало и твърдението, че с налагане на наказанието е имало опасност за работата и финансовото състояние на ищеца. Няма данни по делото, а и не се твърди наложената глоба да е платена от Баев, с което да му е причинен финансов дискомфорт, нито да е лишаван от правото да управлява МПС, което да попречи на работата му. Представеното по делото "медицинско становище" по съществото си представлява свидетелски показания, които не са събрани като доказателство по установения процесуален ред и не може да бъде кредитирано. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсват надлежни доказателства, от които да се направи заключението, че ищецът действително е претърпял определени неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с отменения електронен фиш. С оглед изложените съображения оспореното решение на Административен съд Шумен е правилно и обосновано. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател сторени разноски по делото не се дължат. Претенцията на ответника за разноски е направено своевременно, но е неоснователна поради липса на доказателства за реално направени такива. Води от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, предложение първо, Върховният административен съд, трето отделение