Решение № 5042 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2018 г.

Решение № 5042 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на О. М. против решение № 258 от 03.11.2017 г., постановено по адм. д. № 150/2017 г. по описа на Административен съд гр. С. З. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - О. С. З., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. С. З. отменя заповед от 22.03.2017 г. на кмета на О. М., с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ е разпоредено на О. С. З. да премахне строеж - "масивна стопанска сграда 09", находяща се УПИ ХI-23, кв. 107 по плана на с. Я., собственост на О. С. З.. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключенията на назначените по делото две съдебно-технически експертизи, по несъмнен начин е установено, че фактическите констатации, в изготвения от назначената комисия от кмета на О. М. по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ констативен протокол, както и тези в оспорената заповед са опровергани. Установено е, че сградата, предмет на обжалвания административен акт, е с конструкция, която не е компрометирана, основите са в добро състояние, по стените няма пропуквания и сериозни повреди, като не е налице опасност от самосрутване. Съществува техническа възможност за ремонт и възстановяване на сградата. Правилно съдът кредитира заключенията на назначените по делото съдебно-технически експертизи, независимо, че същите са оспорени от процесуалния представител на кмета на О. М.. Заключенията на експертите са обективни и са в съответствие с всички събрани по делото доказателства, а такива които да ги опровергават не са ангажирани. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави в констативния протокол е бланкетна, а в заповедта липсват фактически установявания за това. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа. За да е осъществено правното основание на чл. 195, ал. 6 ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в него предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Ето защо изводите на съда в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Правилен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 196, ал. 2 ЗУТ комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. В случая в нарушение на цитираната норма комисията не изслушва заинтересуваното лице. Комисията е задължена да събере всички необходими данни за вида и състоянието на строежа, като изслушването на заинтересованите лица предхожда констатациите в съставения протокол. До заинтересуваното лице не е отправена покана, а адресата на заповедта е уведомен едва след изготвяне на констативния протокол. При тези данни п равилно съдът приема, че не е спазена регламентираната в чл. 196, ал. 2 ЗУТ процедура. Изискването за изслушване е предвидено от законодателя с цел пълно и обективно установяване на релевантните факти и защита на правата на заинтересованите лица. Ако беше изпълнено това изискване, оспорената заповед би могла да има и друго съдържание. Следователно при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е достатъчно основание за нейната отмяна. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременното направено искане за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ следва да се осъди О. М. да заплати на О. С. З. сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,