Решение № 8335 от 9.8.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от ИСА 2000 ЕООД против Решение 8028 от 29.12.2022 г., постановено по адм.д. 1694/2022 г. от Административния съд София-град. Наведени са всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество от настоящата инстанция, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира се разноски.

С обжалваното решение са отхвърлени исковете на ИСА 2000 ЕООД срещу Агенция Митници за заплащане на общо в размер на 72867,03 лева и лихва, както и законна лихва от датата на завеждане на делото 21.2.2022 г. до окончателното плащане на сумата. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на Агенция Митници разноски в размер на 360 лева.

Ответникът в касационното производство Агенция Митници чрез своя процесуален представител иска потвърждаване на първоинстанционното решение по съображения, които са подробно изложени в писмен отговор. Претендира разноски.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за касатора.

По основателността й съдът приема следното:

Административният съд е приел, че е сезиран с искова молба от "ИСА 2000" ЕООД срещу Агенция "Митници", за заплащане на сума общо в размер на 46 997,00 лева, лихва в размер на 8 341,00лева, както и законна лихва от датата на завеждане на делото - 21.2.2022 г. до окончателното изплащане на сумите. В размера на претендираното обезщетение съдът е посочил, че се включва стойността на иззетото гориво, стойността на унищожените два броя акумулатори, стойността на унищожените гуми, както и лихва за периода от изземването до предявяване на исковата молба. Посочил е, че се претендира и обезщетение за пропусната полза, считано от датата на изземването на цистерната до връщането й. Съдът е посочил, че претендираното парично обезщетение е за вреди от Наказателно постановление 614/6.02.2019 г.(НП), издадено от Агенция Митници, Териториална дирекция Югозападна.

От фактическа страна е установил, че НП е отменено с влязло в сила на 14.02.2020 г. съдебно решение. Приел е, че НП е издадено във връзка с установено административно нарушение по чл. 126, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове. Нарушението е установено при проверка на 29.05.2018 г. на цистерна за превоз на горива, собственост на ищеца. Установено е от съда, че при проверката е изготвен опис на иззети акцизни стоки около 14 000 дизелово гориво, намиращо се в автоцистерната, както и автоцистерната.

Съдът е установил, че след отмяна на НП, на 18.02.2020 г.(четири дни след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на НП) ищецът е поискал от АМ-ТД-Югозападна да му бъдат върнати цистерната и горивото. На 26.06.2020 г. е подписан протокол за връщане на цистерната, като е отказано да бъде върнато горивото съдържало се в нея с аргумент, че е изоставено и не е проявен интерес към него.

Съдът е установил също така, че на 11.05.2018 г. ищецът закупува от САКСА ООД 19 912 литра газьол за извънгабаритна техника. Установява, че на същата дата в трите клетки на процесната цистерна са заредени общо 19 912 литра дизелово гориво. Установил е също така, че цистерната, предмет на проверката е собственост на ищеца.

Съдът е възприел заключението на допуснатата по делото съдебно-оценителска експертиза. Според заключението цената на задържаното гориво е 19 069,80 лева, стойността на гумите 3578,55 лева с ДДС и на акумулаторите 422,36 лева с ДДС, а стойността на пропуснатите ползи за периода 29.05.2018 г. 20.05.2020 г. на 49 796,32 лева с ДДС.

За установено от правна страна, съдът е приел, че не са в кумулативно единство предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ. Съдът е изложил подробни съображения, кои са кумулативните предпоставки за уважаване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, както и относно дължимото обезщетение, какво представлява пропуснатата полза и как се доказва тя, кой е нормативният акт, който регламентира производството по ЗОДОВ, както и какво представлява претенцията за законна лихва, какъв е размера й. Съдът е продължил с описание на актовете, от които се твърди, че е настъпил вредоносния резултат и техните характеристики. След това съдът е продължил с констатацията, че законосъобразността на този административен акт е била предмет на съдебен контрол. Какво е действието на съдебното решение спрямо лицата, като накрая е заключил, че по делото действително е установено, че НП на което ищецът се позовава е отменено.

Съдът се е позовал на писмо рег. 32-192693/06.07.2020 г. на митническата администрация приемайки, че ищецът не бил поискал връщане на горивото, не е обжалвал по реда на чл. 197 вр. с чл. 44, ал. 7 ДОПК отказа за връщането му, както и не бил представил доказателства за заплатен акциз за горивото в задържаната цистерна. Въз основа на тези констатации, съдът е стигнал до извода, че ищецът не може да търси паричната равностойност на горивото по ЗОДОВ. След това съдът е продължил, че вещото лице не било направило проучване за цената на въпросното гориво към 29.05.2018 г. в петролните бази в страната, не е изяснило откъде е взело посочената в заключението цена. По тази причина, съдът не е кредитирал заключението в частта му относно цената на горивото, поради което е преценил като недоказана по основание и размер исковата претенция.

По отношение на претенцията за обезщетение на 10 гуми и 2 акумулатори ищецът не бил представил доказателства за собствеността им, от които да било видно кога са закупени и колко време преди задържането са употребявани. Съдът е посочил, че до отмяната на НП цистерната за гориво била задържана на законово основание, поради което вреди не се следвали за този период. Съдът не е кредитирал заключението на експерта и в тази част, тъй като при огледа гумите не били монтирани на процесната цистерна, като от представените му 10 броя гуми не можело да се удостовери, че това са били монтираните гуми на цистерната, а акумулатори изобщо не са му представени.

Относно претенцията за пропуснати ползи, съдът е приел, че ищецът не бил доказал сигурно увеличаване на имуществото му от задържането на цистерната за гориво.

Съдът е приел, че при положение, че не се доказват вреди в търсения размер, не следвало да установява наличието на пряка причинно-следствена връзка с нея и отменения административен акт.

Касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. То е постановено при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения и при необоснованост на формираните решаващи изводи от съда.

От решението на съда не става ясно, каква е преценката му относно броя на предявените искове. Неправилно съдът е приел, че всичките претенции на ищеца произтичат само от отмененото наказателно постановление.

Предявените искове са, както следва:

• за заплащане на обезщетение за претърпяна загуба от задържания и невърнат газьол в количество от 12 885 литра в резултат на бездействие на ответника;

• за заплащане на обезщетение за причинени вреди от унищожени 10 броя гуми и 2 броя акумулаторни батерии от дългото и неоснователно задържане на цистерната;

• за заплащане на обезщетение за претърпени вреди, от това, че ищецът е бил лишен от ползването на цистерната си за периода от датата на изземване на цистерната -29.05.2018 г. до датата на връщането й 26.06.2020 г;

• искове за мораторна лихва върху претендираното обезщетение по всеки един от главните искове.

Два от предявените искове са се нуждаели от уточняване. Искът за обезщетяване на унищожените гуми и акумулатори е следвало да се конкретизира относно причините, поради които ищецът счита, че задържането на цистерната се е отразило негативно на тези нейни принадлежности. Само въз основа на твърденията на ищеца и събраните по делото доказателства, съдът може да прецени, налице ли е причинно-следствената връзка между конкретните твърдени обстоятелства и унищожаването на посочените принадлежности на цистерната. По този иск, съдът е приел, че ищецът не бил доказал собствеността си върху 10-те броя гуми и 2 бр. акумулатори. В случай, че съдът е счел, че кредитираното доказателство за собствеността на ищеца върху цистерната не е достатъчно да докаже собствеността на ищеца и върху гумите и акумулаторите на цистерната, необходими за експлоатацията й, е следвало да даде съответни указания на ищеца.

Съдът е приел, че третият иск е за пропуснати ползи, което не следва еднозначно от исковата молба. В обстоятелствената й част се твърди, че за целия срок на неоснователното задържане на автомобила, ищецът е лишен от възможността да го използва и се е наложило да заплаща на други дружества превоза на необходимите му горива. По този начин обоснована, претенцията е за реална вреда, изразяваща се в изразходване на парични средства за заплащане на други превозвачи, поради невъзможността да използва собствената си цистерна. В петитума обаче ищецът претендира обезвреда на пропуснати ползи, без обаче да сочи в какво се изразяват те. Тази неяснота е следвало да се изясни от съда, чрез указания към ищеца, за да се квалифицира правилно иска. Правилната квалификация на иска е от значение за обстоятелствата, които подлежат на доказване в единия случай реално претърпяна вреда в имущественото състояние на ищеца, в другия, сигурна пропусната полза в имущественото му състояние. Освен обстоятелствата, които подлежат на доказване, в двата случая са различни и доказателствените средства за събиране на информация по делото.

По първия иск за обезщетяване на вредата от невръщането на иззетия газьол, намиращ се в задържаната цистерна, съдът не е анализирал налице ли е или не бездействие на ответника след отмяната на НП, както и не е обсъдил събрани по делото доказателства, относими по този въпрос няколкото покани от ищеца към ответника, както и съдържанието им. Необсъден е останал и довода на ищеца, че искайки връщане на цистерната, това включвало и искане за връщане на горивото в нея.

Съдът не е кредитирал заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза със съображения, касаещи обосноваността на констатациите в нея. При тази преценка, съдът е следвало да даде възможност на вещото лице да допълни заключението си, като посочи източниците си на информация за формираните от него констатации, както и да представи към заключението си тези източници, за да може съдът да прецени доколко информацията в тях съответства на отразеното в заключението.

Горепосочените нарушения допуснати от съда са съществени, тъй като са довели да разглеждане на неуточнени искове. Допуснатите нарушения от съда при преценката на доказателствата, събрани по делото са довели до необоснованост на изводите му. При тези допуснати от съда нарушения, не може да се формира и категоричния извод за правилно приложение на материалния закон.

Обжалваното решение следва да се отмени изцяло, а вместо това делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административния съд София-град.

При това положение и на осн. чл. 226, ал. 3 АПК, съдът, разглеждащ делото следва да се произнесе и по претенцията за разноски, направени в настоящото производство.

По тези съображения и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,