Решение № 10221 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7561/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 14988/19.08.2024г. постановено по адм. дело 9549/2023г. на Административен съд София-град, допълнено с Решение 19519/06.06.2025г., с което е отменен Ревизионен акт Р-2222112003700-091-001/22.03.2023г., поправен с РАПРА П-22221123079623-003-001/27.04.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София, в частта, потвърдена с Решение 1070/02.08.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на Специализирани подови покрития ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 64 290.36лв. и лихви за забава в размер на 10 469.38лв. и корпоративен данък за 2021г., в размер на 12 544.02лв. и лихви за забава в размер на 963.49лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се решаващия извод на съда за реалност на процесните доставки, съответно за наличие на право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора изводите на съда се основават само на представените от страна на РЛ частни документи, които обаче само обективират изявления на страните за изпълнение, но не доказват реалността на последното. По отношение на първата група доставки реклама в интернет и SEOлипсват констатации за наличен резултат от тези услуги. Не са представени доказателства установяващи създаването на продукт осигуряващ оптимизация на търсенето. Такъв сайт няма, и няма и данни РЛ да притежава собствен интернет сайт. По отношение рекламните услуги се сочи, че липсват данни за тяхното съдържание и за мястото им на публикуване, с оглед спецификата на предлаганите от ДЗЛ услуги. не са представени доказателства какъв рекламен материал, с какво съдържание е предоставен, за да може доставчика да фактурира тази услуга. По отношение СМР съдът е наблегнал на представените граждански договори, но по тях са оспорени подписите върху тях и следваше съда да ги изключи от доказателствения материал. Видно от тези договори е, че липсва конкретизация на задачата която следва да се изпълни, както и обекта и е формулиран неясно предмета на договора. Изплащането на възнаграждения не е декларирано нито от РЛ, нито от работниците. Съдът необосновано е приел, че е доказано изпълнението на услугите без да са налице конкретни доказателства за фактическото съществуване на резултат от дейността на доставчиците. Допълва се още, че в РА са изложени конкретни факти за наличие на данъчна измама, за което целенасочено са използвани процесните доставчици. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу процесния РА. Претендират се разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Специализирани подови покрития ЕООД, чрез упълномощен адвокат оспорва касационната жалба. Моли за оставяне решението на АССГ в сила като правилно. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА Р-2222112003700-091-001/22.03.2023г., поправен с РАПРА П-22221123079623-003-001/27.04.2023г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите София, в частта, потвърдена с Решение 1070/02.08.2023г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който на Специализирани подови покрития ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 64 290.36лв. и лихви за забава в размер на 10 469.38лв. и корпоративен данък за 2021г., в размер на 12 544.02лв. и лихви за забава в размер на 963.49лв. След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия и в изискуемата форма. За да отмени ревизионния акт в частта, с която по отношение на дружеството са определени допълнителни задължения по ЗДДС в следствие на непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от Аксалс Корп ЕООД, Алекс Бизнес Груп ЕООД, АТМ Консулт 2021, Ви Енд Ви Инвест Груп ЕООД, Дани К22 ЕООД, Евро Фуудс 75 ЕООД, Ей Енд Джи Инвест България ЕООД, Мега Сарад ЕООД, ММК Консулт 2019 ЕООД, Смарт Билд Груп 1 ЕООД, София Тен ЕООД, Таурос вива спорт ЕООД и Транс Технолоджи Ко ЕООД, съдът е обосновал извод за реалност на процесните доставки на услуги, поради което е приел, че незаконосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е посочил, че от страна на РЛ и на доставчиците са представени процесните издадени фактури и съпътстващите ги документи договори, актове обр. 19, респек. приемо-предавателни протоколи за извършени рекламни услуги, писмени обяснения, счетоводни справки и регистри. По делото е допусната и ССЕ, от чието заключение е установено, че процесните фактури са отразени в счетоводството на РЛ и в това на доставчиците, налице са данни за разплащания и в.л. е установило и последващо реализиране на получените услуги. АССГ е приел, че по отношение доставчиците Дани К22 ЕООД, Аксалс Корп ЕООД и ММК Консулт 2019 ЕООД издали фактури с предмет рекламни услуги, че тези услуги могат да се използват за подпомагане дейността на РЛ и са относими към предмета му на дейност. За тези услуги са представени приемо-предавателни протоколи от които съдът е заключил наличието на реално изпълнени договорени между страните задължения по сключените договори. По отношение останалите доставчици фактурирали извършени СМР, първоинстанционния съд е приел и тяхното реално реализиране. Посочил е наличието на съответни представени писмени доказателства за това, като по отношение оспорените граждански договори се е позовал на практика на ВАС, че РЛ не е отговорно за действията и/или бездействията на доставчиците си, вкл. и с каква кадрова обезпеченост е извършил услугите и дали е спазено трудовото законодателство. Липсата на доказателства за наличие при доставчика на персонал със съответна квалификация не е основание за отказ от ДК. АССГ е посочил, че от събраните доказателства, вкл. и от заключението на ССЕ се установява съответствие между количествата и видовете услуги по издадените фактури и тези по последващите доставки. Предвид горното е прието, че оспорения РА, поправен с РАПРА се явява незаконосъобразен в частта за ДДС и е отменен. По отношение допълнително начисления корпоративен данък, първоинстанционния съд е приел, че издадените фактури, предвид по-горе изложеното, документират реално извършени доставки и в тази връзка отчетените разходи са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО. Процесния РА, поправен с РАПРА е отменен и в тази му част. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати наведените с касационната жалба пороци. Административният съд е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. В хода на ревизията е установено, че основната дейност на "Специализирани подови покрития" ЕООД е извършване на строителни услуги изграждане на подови настилки, специализирани подови покрития, замазки и др. В ЧАСТТА ПО ЗДДС: Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите. В съответствие с материалния закон са изводите на съда, че доставките по спорните фактури, издадени от Аксалс Корп ЕООД, Дани К22 ЕООД и ММК Консулт 2019 ЕООД с предмет реклама в интернет и услуги по SEO, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит са реално извършени. Представени са сключени между РЛ и доставчиците съответни договори за доставка на услуги, подробно описани. Издадените фактури са отразени в счетоводството на дружеството. Представени са приемо-предавателни протоколи, подписани между двете страни за предоставяне на тези услуги. Доставчиците са представили счетоводни справки и извлечения от сметки 411, 703, 453/2 и оборотни ведомости. Правилно съдът се е позовал и на заключението по ССЕ, което е направило констатации за съответните записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите, за извършено плащане по тях и последваща реализация в дейността на дружеството. С оглед представените преки и косвени доказателства, обуславящи действителното извършване на сделките, неоснователни и в противоречие с трайната практика на ВАС и СЕС са възраженията в касационната жалба за недоказана реалност на доставките. Тези приемо-предавателните протоколи като частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК от процесуалния представител на приходната администрация в съдебното производство. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. Само в тази хипотеза може да се направи извод, че представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи са неавтентични с недостоверна дата и не следва да се кредитират. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание у ревизираното лице за нея, приходните органи не са установили и като е отхвърлил направените в ревизионния акт констатации за недоказаност на реалността на фактурираните доставки съдът е постановил правилно решение. По отношение останалите посочени доставчици, издали фактури с предмет разлчини СМР, правилно първоинстанционния съд е достигнал до извод, че от събраните доказателства се установява реалността на тези услуги. В тази връзка съдът се е позовал на представените още в хода на ревизионното производство множество доказателства към издадените фактури сключени договори, протокол обр. 19 и счетоводни документи за отразяване на счетоводните операции по фактурите при РЛ и при доставчиците. ССЕ дава заключение за отчитане на счетоводните операции, както и за разплащане между РЛ и контрагентите му, а така също и относно последващата реализация на тези услуги с оглед извършваната стопанска дейност на ДЗЛ. Представените частни документи са не били оборени от страна на данъчния орган и по този начин установяват, чрез вписаните в тях обстоятелства, реалността на фактурираните СМР. Първоинстанционният съд правилно е съобразил, че ако е доказано притежанието на редовен от външна страна данъчен документ/фактура, реалното осъществяване на доставките и използването в икономическата дейност на ревизирания субект, правото на данъчен кредит не може да бъде отказано с мотиви за недоказана кадрова, техническа и материална обезпеченост на доставчиците, освен ако приходната администрация докаже, и то въз основа на обективни данни, че самото данъчно задължено лице се позовава на процесните сделки с цел измама или че то знае или е трябвало да знае, че чрез тях участва в сделка, част от измама с ДДС, осъществена от неговия доставчик или от друг доставчик по веригата от доставки /Решение на СЕС от 6 декември 2012 по дело C-285/11, Боник, т. 40, Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и С-142/11, Mahageben и David, т. 66; Решение на СЕС от 6 септември 2012 по дело C-324/11, G. T., т. 45; Решение на СЕС от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13, т. 31/. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че са налице данни за извършена измама от страна на РЛ с използването на подизпълнители, тъй като е имало кадрова и материална обезпеченост само да извърши услугите. В тази връзка следва да се посочи, че с постановеното от СЕС решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, е прието, че данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, от една страна, да провери дали издателят на фактурата за стоките разполага с тези стоки и дали е в състояние да ги достави, от друга страна, да притежава документи в това отношение. Като налага на данъчнозадължените лица изброените изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане, данъчната администрация в разрез с разпоредбите на Директивата ДДС прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължените лица (т. 65). Според т. 49 от решението на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, доколкото отказът да се признае правото на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Въпреки, че се излагат твърдения, че в случая "Специализирани подови покрития" ЕООД извършва измама, използвайки фактури за доставки, които не са осъществени от издателите им, с цел неправомерно ползване на данъчен кредит, приходните органи не доказват това обстоятелство, тъй като липсват данни за извършването на СМР от самото РЛ или от друг доставчик, което обстоятелство да се прикрива с измамна цел. Предвид всичко изложено следва извода, че процесните фактури документират реално извършени доставки, при липса на обективни данни, сочещи че задълженото лице извършва данъчна измама или злоупотреба с цел неправомерно упражняване на ДДС. С оглед на това с оспорения РА незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесните фактури. В ЧАСТТА ПО ЗКПО: Безспорно е установено, че издадените от посочените по-горе доставчици фактури са били отразени счетоводно по сметка 602 Разходи за външни услуги и съответно в разходната част на ГФО и ОПР. Доколкото по-горе беше прието, че процесните фактури документират реални стопански операции налице са действително извършени услуги от издателите на фактурите, то отчетените във връзка с тях разходи са и документално обосновани, имат обвръзка с дейността на РЛ и отразяват вярно вписаните стопански операции, в разрез с приетото в РА. Не е налице отклонение от данъчно облагане, тъй като с процесните фактури отразяват вярно и точно реалността на вписаните услуги, предвид представените и от РЛ и от доставчиците му доказателства. По изложените съображения, ВАС намира, че оспореното пред него решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 9 420лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие и доказателства за плащане /л. 23-25/. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,