Решение № 650 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2859/2008 г.

Решение № 650 от 26.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2859/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 290 от ГПК Образувано е по касационна жалба на Н. А. К. (Ненова) чрез назначения й по реда на Закона за правната помощ защитник адв. В срещу решение № 278 от 20.02.2008 г. по гр. дело № 1513/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд по гр.д. 281/2006 г. по допускане на делба с участието на касаторката, като лице с неизвестен адрес. Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 79 от 27.10.2008 г. на Върховен касационен съд, V г. о. на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса за служебната роля на съда при установяването, че адресът на страната е действително неизвестен, за случай, при който след назначаване на защитник по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.) постъпят данни за известен адрес в чужбина. В касационната жалба се поддържат отменителните основания на чл. 281, т. 3 от ГПК с довод за съществено процесуално нарушение, доколкото съдът е отказал да осъществи призоваване и уведомяване на ответница от допълнително установения неин адрес по местоживеене в Швейцария, тъй като вече е назначено представителство по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.) . Според защитата тези процесуални действия нарушават правото на участие в процеса . Съображения са развити в жалбата и писмена защита. Ответникът О. А. Н. не заявява становище. Жалбата е основателна. По предявен иск за делба на придобит през време на брака недвижим имот в гр. П. е установено, че към момента на сключване на граждански брак с ищеца О. А. Н., ответницата Н. К. ) има швейцарско гражданство, в последствие е приела българско гражданство и е закупила делбения имот с н.акт № 5, т. I н.д. № 5/14.10.1998 г. Бракът е прекратен с решение по бр. д. № 1017/2004 г. на Пловдивски районен съд . На посочения при декларирането на имота адрес в гр. П., удостоверен от съответната община к. местожителство на ответницата в България, същата не е открита . След като е бил изпълнен реда за призоваване на ответницата по чл. 50, ал. 1 вр. ал. 2 от ГПК (отм.), по искане на служебно назначения защитник към делото са приобщени доказателства - пълномощно изх. № 1534/1998 г., заверено в консулска служба на Р. България в гр. Б., Швейцария, с което Н. упълномощава своя баща да управлява имотите й, съответно да я представлява пред българските институции. Понастоящем този пълномощник безспорно е починал и макар обичайното местопребиваване на ответницата да е извън страната, въззивният съд на свой ред не е допуснал допълнително призоваване на посочения в пълномощното адрес в чужбина. Този адрес е в Конфедерация Швейцария, гр. М. у "Плас Дела К." № 1. Съображенията на Пловдивски окръжен съд да отклони искането за изпращане на уведомление на допълнително установения адрес в чужбина, по отношение на страна, вече призована чрез публикация в Държавен вестник и представлявана от служебно назначен защитник по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК (отм.), са процесуално незаконосъобразни и в нарушение на съществени процесуални правила е накърнено правото на участие в процеса. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм) съдът разрешава призоваване по този ред, едва след като се удостовери положително, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен. Наличието на формално удостоверяване относно адрес в страната и отсъствието на ответника от него, не е основание съдът да не съобрази последващо постъпване на данни за адрес на лицето в чужбина, в случай че там е постоянното му местопребиваване към момента на завеждане на иска. Увереността, че адресът е действително неизвестен, е релевантна за процесуалните задължения на съда предпоставка в хода на целия процес, включително и след конституиране на служебното представителство по реда на Закона за правната помощ. Ето защо и в случай, че първоначално приетият за неизвестен адрес на страната бъде посочен въз основа на достоверни данни или удостоверен в хода на процеса, съдът е длъжен да осъществи и лично призоваване от чужбина. Предвид гореизложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото Пловдивски окръжен съд следва да се съобрази изведеното по-горе съдържание на нормата на чл. 50, ал. 1 от ГПК (отм.) по въпроса, обусловил допускане до касационно разглеждане на жалбата. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.