Решение № 7854 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2015 г.

Решение № 7854 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3987/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Коста Ташов Атанасов, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 29/15.01.2015 г. по адм. д. № 901/2014 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба-Министерството на отбраната чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба-Панайотка Димитрова Атанасова, Атанас Ташов Атанасов и началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър-Софийска област не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Министерството на отбраната срещу заповед № 18-10577/29.07.2014 г. на началника на СГКК-София, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и регистър, изразяващо в промяна на границите на поземлени имоти, вследствие на което от имот с идентификатор 65231.912.520, предоставен за управление на Министерството на отбраната, се намаля по площ с 40 кв. м. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е изтъкнал доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство и за наличие на спор за материално право. Така постановеното решение е обосновано: В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че са налице документи за собственост и вещни права както на заявителя Коста Ташов Атанасов, така и за Министерството на отбраната- АДС, вписан в службата по вписванията- гр. Самоков. По силата акта за частна държавна собственост същия имот с идентификатор 65231.912.520 е предоставен за управление на Министерството на отбраната. Поради това фактическата констатация за наличие на конкуриращи документи за собственост, засягащи границата на двата имота, е обоснована. Спрямо установените фактически констатации съдът правилно е приложил материалния закон. Административното производство е започнало преди изменението на ЗКИР, но е финализирано при неговото действие. В случая наличието на спор за материално право се установява както от неподписването и непредявяването на акта за непълноти и грешки на Министерството на отбраната, респективно на областния управител, така и в хода на съдебното производство с оглед представените от Министерството на отбраната дублиращи документи на вещни права. Предвид изложеното административният орган е следвало да постанови отказ при спазване разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В конкретния казус ирелевантно е дали областният управител като упражняващ правата на държавата за имот-частна държавна собственост или Министерството на отбраната като стопанисващ и управляващ предоставения му имот- частна държавна собственост е следвало да участва в административното производство и като такъв притежава активна процесуална легитимация. Актът за непълноти и грешки е съставен на 19.09.2012 г., като не е подписан от Областна администрация- София област, изрично вписана като заинтересовано лице. В самият акт за непълноти и грешки изрично е записано, че имот с идентификатор 65231.912.520 е предоставен за стопанисване и управление на Министерството на отбраната, като оспореният административен акт е издаден едва на 29.07.2014 г. - при действието на предприетото изменение на ЗКИР. Министерството на отбраната притежава активна процесуална легитимация съобразно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР/ДВ, бр. 49/2014 г. в сила от 16.06.2014 г./ като ведомство, на което е предоставено управлението. Предвид изложеното, като е приел материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба-Министерството на отбраната следва да се присъдят своевременно претендираните и направени разноски в размер на 600 /шестотин/ лв, представляващи юрисконсулстско възнаграждение за една инстанция на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,