Решение № 16244 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2115/2018 г.

Решение № 16244 от 27.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2115/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Кисов от [населено място], срещу решение № 2/2.01.2018 г. по адм. д. № 1537 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. В жалбата са наведени основания за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Пловдив, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. С решение № 2/2.01.2018 г. по адм. д. № 1537/2017 г. по описа на Административен съд Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на С. Кисов против Решение № 2153-15-85/16.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, в частта по отношение неправилно определения индивидуален коефициент, съответния размер на пенсията и е прекратено производството по делото в тази му част. С решението на Административен съд Пловдив също е отхвърлена жалбата на С. Кисов срещу решение № 2153-15-85/16.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, в частта по отношение на началния момент, от който жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно зачитането на осигурителен стаж. Със съдебното решение на ТП на НОИ Пловдив са присъдени разноски по делото в размер от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна. Разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че подадената от С. Кисов жалба се явява недопустима в частта й, с която се оспорва определянето на индивидуалния коефициент и размера на пенсията на лицето. Лицето е оспорило пред Административен съд решението на директора на ТП на НОИ Пловдив изцяло, като не е оспорен отделно определеният индивидуален коефициент и размера на отпуснатата пенсия. С разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ Пловдив е отменено разпореждане № 64/29.05.2000 г. и всички последващи го разпореждания с които е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Кисов, пенсията му е преизчислена и отпусната в нов размер, като не е зачетен целият му осигурителен стаж, защото не може да представи оригинални документи от пенсионната си преписка – от 2000 г. С решение № 2153-15-85/16.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив е оставена без уважение жалбата на С. Кисов срещу разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г., в частта й, относно отмяната на Разпореждане № 64/29.05.2000 г. и всички последващи разпореждания относно отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ по чл. 68, ал. 3 от КСО, в редакцията до 31.12.2015 г., считано от 23.12.2015 г. и зачитането на осигурителен стаж от трета категория труд по чл. 104 КСО с продължителност 32 г. 06 м 21 дни. С решение № 2153-15-85/16.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ е отменено частично разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г. по отношение на ползваните три последователни години до 1.01.1997 г. по чл. 70, ал. 3 от КСО и е върнато административното досие на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за произнасяне съобразно мотивите на решението. Решението на Административен съд Пловдив е валидно и допустимо, но по същество неправилно, постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и процесуалните правила. Касационният състав не споделя приетата за установена фактическа обстановка от първоинстанционния съд, както и правните му изводи. По делото не се спори, че от ТП на НОИ Пловдив е бил направен преглед на пенсионните досиета и е предприета процедура по установяване на основателността на разпореждане № 64/29.05.2000 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ, с което на С. Кисов е била отпусната първоначално лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.10.1999 г., на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите /ЗП, отм. / във връзка с ПМС № 40/1968 г. Във връзка с преглед на пенсионните досиета, извършен в ТП на НОИ Пловдив, е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж и осигурителния доход на С. Кисов. Жалбоподателят не е представил изисканите му документи за осигурителен стаж, като със собственоръчно подписана декларация от 12.08.2013 г. е удостоверил, че е работил в периода от 15.01.1974 г. до м. ноември 1992 г. при осигурителя ДМЗ "Антон Иванов", на длъжност "леяр-формовчик" и при осигурител ЕТ "АДИ-77-А. Божилова" Пловдив. ТП на НОИ Пловдив след проведена наново процедура по установяване на осигурителния стаж и възраст на касатора, е постановил процесното разпореждане № [ЕГН]/протокол № 2141-15-6/28.03.2017 г. на пенсионния орган при ТП на НОИ Пловдив, потвърдено с решение № 2153-15-85/16.05.2017 г., предмет на проверка в настоящото съдебно производство. С оспореното пред настоящата касационна инстанция решение Административен съд Пловдив неправилно е отхвърлил жалбата на С. Кисов срещу решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане. Касационният състав намира, че решението и разпореждането на ТП на НОИ са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени по следните съображения: Установено е, че през 2013 година е проведена инвентаризация в ТП на НОИ Пловдив, след която е отчетена липсата на пенсионното досие както на С. Кисов, така и на други лица. Вследствие на това административният орган е предприел действия за възстановяване в цялост на пенсионната преписка, като е изискал от касатора да представи всички оригинални документи удостоверяващи осигурителния му стаж и доход. В хода на проверката Кисов не е представил исканите документи, във връзка с което е започната процедура по чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО за извършване на проверка, като със саморъчно подписана декларация, лицето е посочило периодите на осигуряване и осигурителите, при които е положен трудът му. След събиране на приложените по делото документи е издадено обжалваното разпореждане. Формиран е извод за промяна в размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на база приетия осигурителен стаж и доход на лицето и то в посока на нейното намаляване. Направено е и заключение, че част от признатите периоди осигурителен стаж с разпореждане № 64/2000 г. не следва да бъдат зачетени, поради което лицето не е имало право на пенсия по чл. 2, ал. 1 от ЗП (отм.); във връзка с ПМС № 40/1968 г. и чл. 46а 3П и § 25 ЗИДЗП / 1996 г. действащ към момента на отпускането. Поради това пенсионният орган е отменил разпореждане № 64/29.05.2000 г. и всички последващи го и е отпуснал на С. Кисов нов /по-нисък/ размер на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и от друга дата /считано от 23.12.2015 г. /, на друго основание - по чл. 68, ал. 3 от КСО. Касационният състав намира, че неправилно пенсионният орган е приел, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от съответното длъжностно лице. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО за отпускане на пенсия, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. 1-2 от КСО. Съгласно тази разпоредба в приложимата й редакция /изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) - Влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал: 1. по заявление на пенсионера - когато същият представи нови доказателства за: а) осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл. 70, ал. 4; б) гражданското си състояние; 2. по инициатива на органа - когато се установи, че: а) пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; б) инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; в) смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; г) пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането ?; д) пенсията е определена в неправилен размер. Изгубването на пенсионната преписка не е посочено като хипотеза в чл. 99, ал. 1 от КСО, като основание за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, включвайки факта на изгубване пенсионната преписка на Кисов в тези хипотези. В настоящият случая не е налице определена пенсия в по-голям размер. Жалбоподателят е добросъвестен и няма никакво отношение към действията на служителите от ТП на НОИ Пловдив във връзка с изгубване на пенсионната му преписка. Определената в разпореждане от 2000 г. лична пенсия на Кисов е отпусната при представянето на всички необходими документи по чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от НПОС и е актуализирана с последващи разпореждания на пенсионния орган в периода 2000-2013 г. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на касатора. Видно от представени по описа на Административен съд Пловдив справки за пенсионера, в базата данни на НОИ се е съхранявала информация и данни за осигурителния стаж на лицето, за начина на изчисляване на отпуснатата му лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Кисов, а на практика му е отпуснал нова пенсия, определена въз основа на други изискани доказателства и на друго основание. Неправилно ТП на НОИ Пловдив е изискало вече представени от лицето през 2000 г. и приети по изгубената пенсионна преписка документи. Неправилно също административният орган прехвърля тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателя. В настоящия случай не може да се направи категоричен извод, че пенсионното досие на С. Кисов е възстановено. В КСО и НПОС не е предвиден и регламентиран ред за възстановяване на пенсионни досиета, което означава, че следва да се ползва аналогично регламентирана процедура- примерно чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата, с който е отменен действащия към момента на постановяване на обжалвания индивидуален административен акт Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища (отм.);. Подобна процедура в случая не е провеждана. Крайният акт по възстановяването на пенсионното досие би следвало да подлежи на обжалване по реда на АПК. Едва след това ще може да се пристъпи към процедура по чл. 98, ал. 1 от КСО. В настоящия случай разпореждането на органа по чл. 98, ал. 1 от КСО от 28.03.2017 г. не е и не следва да се приеме като акт за възстановяване на пенсионно досие, тъй като подобни правомощия не са предоставени на това длъжностно лице в КСО. С разпореждане съответното длъжностно лице може да отпуска, изменя, осъвременява, спира, възобновява, прекратява и възстановява пенсия, но не може да възстановява изгубени или унищожени пенсионни досиета. Отговорността за съхраняването на досиетата е възложена на други длъжностни лица. В този смисъл е и съдебната практика - Решение № 11309 от 28.10.2015 г. по адм. д. № 3577/2015 г., VІ отд. на ВАС и други. Освен това в настоящият случай не става ясно към коя дата следва да се приеме, че е налично възстановено пенсионно досие - към 29.05.2000 г., когато е отпусната пенсията, или към момента на издаване на обжалваното разпореждане. Поради това със съдебното решение неправилно е отхвърлено оспорването срещу решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и разпореждане на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Пловдив. В случая не са били налице предпоставките за издаване на разпореждането, с което е преизчислен осигурителен стаж и възраст на Кисов, променено е основанието и датата на отпускане на пенсията му. Неоснователно е и постановеното решение на директора на ТП на НОИ, с което е потвърдено разпореждането на пенсионния орган. Касационният състав намира обаче, че не са налице предпоставки и за връщане на административния орган и ново преизчисляване на пенсията на касатора, тъй като същата трябва да се възстанови в размера определен с разпореждане № 64 от 29.05.2000 г., актуализирано с последващите разпореждания на ТП на НОИ, поради което дадените указания от административния орган, потвърдени и от първоинстанционния съд, за ново преизчисляване на пенсията на С. Кисов, с оглед изложените в настоящото касационно решение мотиви, не са необходими и следва да се отменят. Индивидуалният коефициент на Кисов и реалният размер на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст вече са били определени с влязъл в сила, стабилен административен акт – разпореждане № 64/29.05.2000 г. и последващите го, и не следва да бъдат преизчислявани. Гореизложеното налага извода, че следва да се отмени първоинстанционното решение и вместо него да се постанови отмяната на решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на пенсионния орган. Съдът счита, че за пълнота и яснота на изложението, следва да посочи, че отмяната на процесното решение на директора на ТП на НОИ и отмененото с него разпореждане на пенсионния орган води до възстановяване на отпуснатата пенсия на касатора в размера, който му е определен първоначално с разпореждане № 64/29.05.2000 г. и актуализиран с последващи разпореждания, с изключение на процесното разпореждане на пенсионния орган и решението на директора на ТП на НОИ, с което последното е потвърдено. За прецизност следва да бъде посочено, че това разрешение не противоречи на правомощията на касационния състав на съда, тъй като освен по посочените от касационния жалбоподател основания, съдът се произнася служебно и по съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. При констатация за несъответствие на решението с материалния закон, касационната инстанция решава спора по същество, съгласно чл. 222, ал. 1 АПК и затова, касационният състав отменя изцяло решението на Административен съд Пловдив, като вместо това постановява отмяната изцяло на решение № 2153-15-85/16.05.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2141-15-6/23.08.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Пловдив, включително и в частта, с която преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. В аналогичен смисъл решение № 4459 от 22.04.2015 г. по адм. д. № 2884/2013 г. по описа на ВАС, шесто отделение. Така мотивиран, Върховен административен съд, състав на шесто отделение