Решение № 10520 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7097/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Д. Г., [ЛНЧ], гражданин на Ирак, чрез процесуалния си представител адв. Косарова, против Решение 15773 от 09.05.2025г., постановено по дело 11583/2024г. по описа на Административен съд-София-град, с което е отхвърлена жалбата му против срещу Решение 10341/01.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът инвокира оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на АССГ, че по отношение на кандидата не са налице законовите предпоставки, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и административния акт на председателя на Държавна агенция за бежанците. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците, чрез пълномощника си юрк. Хичовски, оспорва нейната основателност. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобразността на Решение 10341/01.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. За да достигне до извод за законосъобразност на оспореното решение, административният съд е приел за установено от фактическа и правна страна следното: В проведеното интервю търсещият международна закрила посочва, че е бежанец от несигурното положение в Ирак след периода на войните, през Турция, където е останал да живее девет години. В Турция останали роднините му - пет братя и две сестри. Твърди, че за този дълъг период те са намерили начин да останат и работят там. В хода на административното производство са обсъдени справки на ДАБ за икономико-социалното положение в Ирак, като пред съда са ангажирани такива от 13.09.2024 г. , 29.11.2024 г. и 09.04.2025 г. , като правилно е прието, че след войните и падането на режима на Садам Хюсеин, положението в Ирак показва нестабилност, но бележи възстановяване, което достига до най-висока степенна сигурност към настоящия момент, поради което за жалбоподателя не съществува реална опасност по смисъла на т. 3 от цитираната разпоредба. При тази фактическа обстановка, съдът е счел от правна страна, че решението е прието от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Решаващият състав е формирал извод за отсъствие на установените в ЗУБ материалноправни предпоставки по чл.8 ЗУБ. Според съда няма основания да се приеме, че молителят е напуснал страната си по произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция обстоятелства, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Липсват и обстоятелства от характера на тези по чл. 9, ал. 1, т. 2 - изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Най-сетне адмимистративният съд е счел, че обстановката в страната на произход на кандидата за хуманитарен статут е претърпяла съществена промяна, но същата не отговаря на критериите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които възприети от касационната инстанция е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на АССГ досежно липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Самият молител, търсещ международна закрила, посочва, че спрямо него няма осъществено преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Мотивите, поради които чужедстранният гражданин е напуснал страната си по произход са ирелевантни за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване по смисъла на по чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Мотивирано административният съд е счел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в протокола от проведеното с него интервю, налагат извод за липса на доказателства М. Д. Г. да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Ирак достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Настоящият състав споделя изложените от АССГ съображения досежно обстоятелството, че по преписката е постъпило писмо на ДАНС, с което се възразява на молителя Г. да бъде предоставена закрила в Република България. В становището, присъединено към настоящото производство в секретен том, се посочва, че търсещият международна закрила представлява заплаха за националната сигурност на Република България. Правилно съдът е съобразил, че становището изхожда от специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, чиято основна функция е разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на заплахите за националната сигурност - чл. 2, ал. 1 от ЗДАНС. Този специализиран орган притежава изключителната компетентност да извърши преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл.12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ в съответствие с правомощията си по ЗДАНС. Ето защо, верен е изводът, че становището е обвързващо органа по предоставянето на международна закрила, който следва да изпълни императивните норми на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл.12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ при обвързана компетентност: на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, не предоставя статут на бежанец или хуманитарен статут. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение