Решение № 4690 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2016 г.

Решение № 4690 от 13.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8060/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. от гр. В., чрез адв. П. Б. Б. от ВАК, против Решение № 900/22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 366/2016 г., по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № РД - 01 -87/7.01.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно Протокол № 153/17.02.2016 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна администрация". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Г. С. срещу Заповед № РД - 01 -87/7.01.2016 г., на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно Протокол № 153/17.02.2016 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна администрация". За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките на чл. 56, т. 5 от Наредба № 38/16.04.2004 г. за уславията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредбата). Издаването на заповед за анулиране на резултата от проведения теоретичен изпит не е ограничено със срок, поради което при констатиране на някоя от предпоставките по чл. 56 от Наредбата, изпълнителният директор, действащ в условията на обвързана компетентност, следва да разпореди такъв резултат. Преглеждането на видеозаписа след 6 - 7 месеца от провеждане на изпита и издаването на свидетелство за управление на МПС преди оспорената заповед, не могат да се приемат като съществени нарушения, тъй като не водят до промяна на формираните от административния орган изводи за настъпилите факти, които са обосновали издаването на акта. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен с оглед разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 на МТС и е отхвърлил оспорването. Като се имат предвид предложение /л. 21/, доклад /л. 18/, л. 21/, протокол /л. 22/ и извършения оглед на вещественото доказателствено средство в с. з /л. 37/, обосновано Административния съд е отбелязал, че от неоспорените писмени доказателства имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК ползващи се с материална доказателствена сила и от вещественото доказателствено средство съдържащо видеозапис, безспорно се установяват отразените в административния акт факти за това, че при провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС жалбоподателят и Г. Н. са разменили предоставените на всеки от тях тестове и са ги решили, след което повторно са ги разменили при което е установено, че жалбоподателят е решил теста, предоставен за решаване на другия кандидат и е осъществен състава на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 г. Видно от протокола от съдебно заседание /л. 37/ пълномощникът на жалбоподателя е присъствал в съдебно заседание при изглеждането на видеозаписа и не оспорва установените факти посочени в административния акт. В нито едно от доказателствените средства не се сочи, че жалбоподателят е решавал предоставения му от комисията тест с "помощта" на друг кандидат. Ето защо основателно Административен съд - В. е приел за неоснователни възраженията относно осъществяване на състава на чл. 56, т. 6, вместо посочения в административния акт чл. 56, т. 5 от Наредбата, като ясно е разграничил различията между посочените хипотези. Следва да се отбележи, че дори да можеше да се възприеме твърдението за това, че жалбоподателят освен, че е решил тест предоставен на друг кандидат, е решавал с последния съвместно и теста предоставен лично на него, по отношение на него ще са осъществени едновременно съставите и на т. 5 и т. 6 на чл. 56 от Наредбата. Всяка една от тези хипотези самостоятелно налагат анулиране на резултатите от проведения теоретичен изпит независимо дали са посочени изчерпателно в административния акт. С цитираната Наредба законодателят цели да бъдат детайлно регламентирани условията и реда за провеждане на изпити за придобиване за правоспособност за управление на МПС и осъществяване на ефективен контрол така, че да не се допусне кандидати, които не отговарят на изискванията на законодателя с оглед на теоретична подготовка и практически умения да придобият такава правоспособност, което е и в изключителен обществен интерес и в интерес на всички участници в движението, вкл. и на самите кандидати с оглед предотвратяване на ПТП и запазване на живота и здравето на всички. Правилно е отразено в мотивите на обжалваното решение, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила с оглед на срочността на преглеждане и запазване на записите и за издаване на административния акт, като изводите му са в съответствие с ПВС 4/76 г. и с основните принципи по чл. 4, чл. 7 и чл. 9 АПК. В. е крайният извод, че не се констатират основания по чл. 146 АПК за отмяната на оспорения административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд В. съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение