Решение № 1679 от 13.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7454/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение 223/27.06.2023 г., постановено по адм. дело 151/2023 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отменена негова Заповед за налагане на ФРЕНДС 99 ООД на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-58-0121560/01.02.2023 г. - запечатване на стопанисван от дружеството обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за издаване на заповед за налагане на ПАМ. Счита, че в оспорената заповед са изложени достатъчно мотиви относно продължителността на срока, като е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка излага доводи, че срокът на ПАМ е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът по касационната жалба ФРЕНДС 99 ООД, в представено писмено становище, чрез упълномощения адв. Д. Георгиева, оспорва жалбата. Претендира разноски по списък. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-58-0121560/01.02.2023 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на ФРЕНДС 99 ООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект БАР ЕНД ДИНЪР ФРЕНДС /BAR & DINNER FRIENDS/, находящ се в гр. Кърджали, бул. България 49, стопанисван от дружеството, като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на ПАМ и на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 21.01.2023 г. в 23:00 ч., при извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС БАР ЕНД ДИНЪР ФРЕНДС /BAR & DINNER FRIENDS/, находящ се в гр. Кърджали, бул. България 49, стопанисван от дружеството, е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а именно не е издадена фискална касова бележка /ФКБ/ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство /ФУ/ при контролна покупка на храни и напитки на обща стойност 31,95 лева. Не издаването на касов бон е потвърдено и от отпечатания КЛЕН за същата дата, от който е видно, че няма регистрирана продажба на фискалното устройство чрез издаване на фискална касова бележка на тази стойност. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо и оспорената заповед е издадена от компетентен орган. С оглед установените по делото факти е приел, че установеното нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Според първоинстанционния съд, обаче, при налагането на ПАМ административният орган не се е съобразил с целта на закона и налагането на ПАМ за посочения срок е немотивирано. Решението е допустимо, законосъобразно и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени с Наредба Н-18/2006г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, прилага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се прилага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е приложена за нарушение, представляващо неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта и функциониращо фискално устройство при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 21.01.2023 г. на стойност 31,95 лв. в търговския обект на дружеството не е издаден фискален бон при извършване на плащането. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Обосновано и правилно обаче, решаващият състав е подчертал, че така наложената мярка не отговаря на нито една от целите, които са закрепени в чл. 22 ЗАНН предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Прилагането на ПАМ за установено и завършено нарушение, очевидно не цели постигането на никоя от изброените цели, а има по-скоро характер на санкция. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, прилагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Друго не следва от изложените в акта мотиви, които не са съобразени с тежестта на нарушението, за което е наложена ПАМ, тъй като неправилно е коментирана установената разлика между разчетената касова наличност от ФУ, която е с 1 764,04 лв. повече от фактическата касова наличност, видно от съставения протокол за извършената проверка. Едновременно с издаването на процесната заповед за налагане на ПАМ е издаден и АУАН за констатираното нарушение. Пред настоящата инстанция е представено и издаденото въз основа на него наказателно постановление и доказателства за заплащане на наложената с него имуществена санкция. С Решение на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 по отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград е постановено, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. СЕС в т. 56 от решението си посочва, че принципът на пропорционалност изисква кумулирането на процедури за търсене на отговорност и санкции да не превишава границите на онова, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от приложимата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели. С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност и е отменил оспорената заповед, АС-Кърджали е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски в претендирания размер от 500 лв., съгласно представения списък. Направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като е в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение