Решение № 12675 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2012 г.

Решение № 12675 от 2.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14579/2012 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия против решение № 5446 от 16.10.2012 г., постановено по адм. д. № 6235/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 03-38/13.06.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с която служебното правоотношение на Вера Щерева Янкова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) и срещу решение № 6003 от 9.11.2012 г., постановено по делото, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходното решение. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваните решения, като постановени в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решенията да бъдат отменени и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна - Вера Щерева Янкова, чрез процесуалния си представител, оспорва касационните жалби. Моли обжалваните решения да бъдат оставени в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбите. Касационните жалби са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни като съображенията за това са следните: Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че спрямо Вера Янкова не е осъществена материалноправната предпоставка на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за издаване на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че с влязло в сила решение на 31.05.2012 г. е отменена заповед № 03-14/3.01.2011 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, с която служебното правоотношение на Янкова за длъжността "държавен експерт" в отдел "Развитие на експортния потенция", дирекция "Развитие и интернационализация на малките и средни предприятия" в агенцията е било прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Със заявление, подадено в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСЛ. и със заповед от 13.06.2012 г. държавната служителка е възстановена на длъжността "държавен експерт" в отдел "Развитие на експортния потенция", Дирекция "Развитие и интернационализация на малките и средни предприятия" и с оспорената пред първоинстанционния съд заповед, издадена на същата дата е прекратено служебното правоотношение със служителката на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на административния акт е посочено утвърдено длъжностно разписание в сила от 1.05.2012 г. Видно от последното е, че длъжността "държавен експерт" не фигурира в отдела, в който е работила служителката и на която длъжност е възстановена. При тези данни правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение на Янкова и заповедта е издадена в нарушение на закона. Отмяната на предходната заповед за уволнение на жалбоподателката има за последица възстановяването на служителката на заеманата преди уволнението длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателката отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителката фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната на заповедта за уволнение. По отношение на Вера Янкова не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателката съгласно утвърденото от 1.05.2012 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителката и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение, а данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 13.06.2012 г., когато е издадена процесната заповед, от страна на органа не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавната служителка не е била на работа поради незаконното й уволнение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо изводът на Административен съд София - град, че по отношение на жалбоподателката не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното й правоотношение, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още един аргумент в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е проверил законосъобразността на заповедта на всички основания съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК. Обсъдил е събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и доводите на страните и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка също е правилно. Съгласно правилото на чл. 175, ал. 1 от АПК очевидна фактическа грешка може да бъде поправена, както по инициатива на страната, така и по почин на съда. Няма пречка това да стане след подаване на касационна жалба пред първоинстанционния съд. Решението се постановява в закрито съдебно заседание без призоваване на страните. В случая се касае за очевидна грешка при изписване на пълното наименование на Изпълнителна агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, като несъмнено предмет на обжалване пред административния съд е заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия за прекратяване на служебното правоотношение на Янкова. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваните решения са правилни, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъдат оставени в сила. Предвид изхода на спора следва да се осъди Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия да заплати на Вера Щерева Янкова направените по делото разноски в размер на 720 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,