Решение № 13799 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9450/2014 г.

Решение № 13799 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9450/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Тодор Иванов Русев и Милена Петрова Русева, чрез адв. Веселка Коева като процесуален представител, срещу решение № 211 от 19.05.2014 г., постановено по адм. дело № 1054/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-02-11-1905/1.11.2013 г. на кмета на община Павликени. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което оспорената заповед да се отмени. Касаторите претендират присъждане на направените по делото разноски. Подадена е и частна жалба от Тодор Иванов Русев и Милена Петрова Русева против определение № 241 от 16.06.2014 г., постановено по същото дело, с което е допълнено решението и двамата са осъдени да заплатят на Иван Гавраилов Енев направените разноски в размер на 300 лв. Претендира се неговата отмяна. Ответникът - кметът на община Павликени, не взима становище. Ответникът - Иван Гавраилов Енев, чрез адв. Лидия Чингарска като процесуален представител, в писмени отговори излага становище за неоснователност на касационната и частна жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваните съдебни актове. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди подадените жалби, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които обжалваното решение е неблагоприятно. С оспорената пред Административен съд - Велико Търново заповед № РД-02-11-1905/1.11.2013 г. на кмета на община Павликени е наредено на жалбоподателите да премахнат незаконен строеж "жилищна пристройка", находяща се в УПИ ХV-957 по границата с УПИ XIV-957 "в" в кв. 83 по плана на гр. Павликени, който строеж е тяхна собственост и се ползва от същите. Административният орган е приел, че строежът е незаконен поради липса на издадени одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. За да отхвърли оспорването, Административен съд - Велико Търново е приел заповедта за законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че пристройката е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, същият е незаконен поради липса на строителни книжа и не е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, поради което подлежи на премахване на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Решението е правилно в частта, в която е отхвърлена жалбата на Тодор Иванов Русев и Милена Петрова Русева против оспорената заповед. Установено е, че жалбоподателите притежават жилищна сграда в дворно място - тяхна собственост, а процесната пристройка към нея е изградена в съседното УПИ, собственост на ответника в настоящото производство Иван Гавраилов Енев. Не се спори, че строежът е реализиран от починалия Петър Ценков Тодоров - праводател на жалбоподателите, както и че пристройката е функционално свързана с основната жилищна сграда и не представлява самостоятелен обект. Установено е, че пристройката е изпълнена около 1971 г. Извършеното строителство се установява от събраните по делото доказателства, включително и от заключението на приетата като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който няма издадени инвестиционен проект и строително разрешение, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Предмет на заповедта за премахване е само пристройката на жилищната сграда, подробно описана в административния акт, поради което следва да се обсъжда търпимостта именно на установения незаконен строеж. Необоснован е изводът на съда, че в случая се касае за допълващо застрояване, което обаче не се отразява върху законосъобразността на решението, тъй като е установено, че строежът подлежи на премахване като незаконен поради липса на строителни книжа. Заключението на първоинстанционния съд, че строежът предвид годината на изграждането му не е търпим съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, се споделя от настоящия състав. Пристройката попада в чужд имот и нанасянето й в плана не влияе върху нейния статут. От заключението на техническата експертиза безспорно се установява, че към 1970 г. действа общ регулационен план на гр. Павликени, съгласно който за част от поземлен имот № 957 и за поземлен имот № 957в е отреден УПИ "за блоково жилищно строителство". Съгласно действащите правила и норми към момента на построяването й жилищната пристройка не е изградена в съответствие с отреждането на имота. Строежът е изпълнен след изграждането на основната жилищна сграда и не е предвиден с действащия подробен регулационен план. Позоваването на решението по адм. дело № 15357/2012 г. на Върховния административен съд, второ отделение е неоснователно. Същото касае друга хипотеза, при която не е установено пристройката към жилищната сграда да противоречи на правилата и нормативите както по време на изграждането й, така и на тези по ЗУТ. Решението е недопустимо в частта, в която е постановено по отношение на Иван Гавраилов Енев. Незаконосъобразно като заинтересована страна по делото е конституиран Иван Гавраилов Енев. Строежът е индивидуална собственост на жалбоподателите, те са правоприемници на неговия извършител и са адресати на заповедта. Собственикът на дворното място, в което е изградена процесната пристройка няма качеството на заинтересована страна по делото. Актът за премахване на незаконния строеж, който не е негова собственост и на който той не е извършител не засяга правата и законните му интереси, нито създава задължения за него. Страни в производството по премахване на незаконен строеж са органът, издал акта и адресатите на заповедта. Адресат на заповедта е собственикът или извършителят на строежа. Решението на Административен съд - Велико Търново по отношение на Иван Гавраилов Енев следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото в тази част - да се прекрати. Предвид този изход на делото подадената частна жалба от Тодор Иванов Русев и Милена Петрова Русева против определение № 241 от 16.06.2014 г., с което на основание чл. 248 ГПК във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК е допълнено обжалваното решение и двамата са осъдени да заплатят на Иван Гавраилов Енев направените разноски в размер на 300 лв., е основателна. Определението е неправилно и следва да бъде отменено. Разноските са присъдени на лице, което незаконосъобразно е конституирано като заинтересована страна и същото не е следвало да участва в процеса. Искането за присъждането им следва да се остави без уважение. Неоснователно е и искането за присъждане на разноски за настоящата инстанция, направено от процесуалния представител на Енев с оглед недопустимостта на производството по отношение на тази страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, второ отделение