Решение № 12096 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7574/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националния осигурителен институт /НОИ/, чрез процесуалните представители юрк. Рачева и юрк. Карамфилова, срещу Решение 161 от 13.06.2023 г., постановено по адм. дело 122/2023 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменена заповед 97 от 07.02.2023 г. на управителя на НОИ и е осъден НОИ да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК необоснованост и неправилност, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно законосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се потвърди оспорената заповед, както и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Г. Григоров, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложена по делото писмена молба, чрез процесуалния си представител адв. Велев, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Г. Григоров, против заповед 97 от 07.02.2023 г. на управителя на НОИ, с която на основание чл. 107, ал. 2 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното му правоотношение за длъжността старши инспектор по осигуряването в сектор Контрол по разходите на ДОО, отдел Краткосрочни плащания и контрол, към Териториално поделение на НОИ Русе, считано от 16.02.2023 г. В мотивите на заповедта е посочено, че се прекратява служебното правоотношение, поради получена възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, съгласно формуляр за оценка на изпълнението за период на оценяване от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, макар и издадена от компетентен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл и в предвидената форма, същата е издадена в нарушение на съществени административно-производствени правила и на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона. Според съда в процесния случай в нарушение на приложимите норми представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално е налице съобразяване с всички етапи от процедурата по Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА съдът приема, че в работния план са възпроизведени задълженията на служителя по длъжностна характеристика, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество и срокове цели, както и че още при съставянето на работния план са допуснати нарушения, които са довели до невъзможност за изпълнение на целите по чл. 76 от ЗДСл, във вр. с чл. 2 от НУРОИСДА. Прието е от съда, че отразените в индивидуалния работен план на жалбоподателя 5 цели на практика са част от основните задължения на служителя, определени в длъжностната характеристика на заеманата от него длъжност и те не представляват конкретни цели, които могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове. Според съда, при положение, че още за предходната 2021 година служителят е допуснал неизпълнение на 118 възложени му текущи задачи, подходът при съставяне на индивидуалния работен план на служителя е следвало да бъде по-различен, като например да се дадат по-кратки и конкретни срокове, както за наваксване на забавените от 2021г. преписки, така и да се очертае обема на работа през предстоящата 2022г., като следенето на по-кратките срокове ще позволи и за по-навременна и адекватна реакция при неизпълнение на възложените задачи. Административният съд приема също така, че липсата на работен план, съставен съгласно изискванията на НУРОИСДА опорочава и следващите етапи от процедурата по атестиране, защото прави невъзможна обективната проверка по показателите, посочени в чл. 14 от наредбата. По отношение на проведената междинна среща, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, тъй като в съставения формуляр оценяващият ръководител се е задоволил да запише, коментирайки всяка една от петте цели, че Изпълнението на целта е на незадоволително ниво, а указанията са в общи линии служителят да акцентира върху изпълнението на заложената цел, т. е при междинната среща нищо конкретно не е обсъдено или предложено, за да се постигне подобрение на работата на Григоров. Според съда в случая съществено е нарушена предвидената в чл. 8, ал. 1, т. 2, чл. 12, чл. 13 и чл. 18 от НУРОИСДА процедура по междинно атестиране, тъй като обективен преглед на реализацията на целите от работния план за първата половина от общия оценяван период не е бил направен, а съответно липсата на обективна оценка за изпълнението, основано на изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. З от НУРОИСДА са лишили оценявания служител от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. Административният съд е приема още, че годишната оценка на жалбоподателя е била изготвена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА, както и че няма как да се направи обективна оценка, ако още при съставяне на индивидуалния работен план не са посочени конкретни цели, които могат да бъдат измерими по обем, качество и срокове и след това при възможността, която дава междината среща за коригиране на поведението и работата на служителя, за конкретни действия за подобряване на изпълнението му, такива указания да не са давани. Съдът е приел също така, че при отразяването на проведената заключителната среща, поставянето на най-ниската възможна оценка не е обусловено от конкретни проверими факти и обстоятелства, а само на общи констатации за неудовлетвореност у оценяващия ръководител от изпълнението на дейността от оценявания служител. Въз основа на това съдът е обосновал извод, че определянето на годишната оценка за изпълнение на длъжността за 2022 г. е направено при неспазване на изискванията на чл. 76, ал. 5 ал. 7 от ЗДСл и чл. 16, т. 5 от НУРОИСДА, както и в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, решаващият съд е достигнал до верен извод, че в конкретния случай прекратяването на служебното правоотношение е извършено при неспазване на административно-производствените правила, както и в несъответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в т. ч. спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Правилно административният съд е приел, че при оценяването на служителя Григоров са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, независимо че формално етапите на процедурата са били проведени. Както и правилно приема съдът, видно от приетия индивидуален работен план, същият не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИДСА, доколкото определени в него цели не са конкретни и измерими по обем и качество, като в тази връзка не се споделят доводите на касатора, че определените в работния план цели са съответни на изискванията на нормативната уредба. В чл. 9, ал. 2 и 3 от НУРОИДСА е предвидено, че в индивидуалния работен план се определят целите, срокът и изискванията/критериите за изпълнението, които оценяваният трябва да постигне през периода. Целите в индивидуалния работен план на оценявания трябва да са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и измерими по обем, качество и срокове. Обстоятелството, че в длъжностната характеристика на служителя са предвидени общо формулирани задължения и отговорности не означава, че целите в индивидуалния работен план също не е необходимо да бъдат конкретно формулирани с ясно поставени задачи, дейности и критерии за начин и оценка на степените на изпълнението им. Действително, целите не могат да бъдат извън обхвата на задачите по длъжностната характеристика, но преповтарянето им в индивидуалния работен план не съответства на изискванията в чл. 76, ал. 6 от ЗДСл относно начина на формулирането им. Още повече в случая, видно е от формуляра за годишната оценка, че нивото на изпълнение на служителя е оценявано през призмата на конкретни дейности и задачи, които обаче не присъстват в изготвения индивидуален работен план по нормативно указания начин. Правилен е и извода на административния съд, че в случая посочените в индивидуалния план срокове са общи и обхващат целия оценяван период от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., без да са поставени конкретни срокове за изпълнение, независимо от установеното и през предходния оценяван период неизпълнение от страна на служителя на поставените му текущи задачи. Това е достатъчно основание да се приеме, че е допуснато особено съществено нарушение в първия етап от атестирането на служителя, което се е отразило и върху крайната оценка на изпълнение на длъжността по чл. 14, ал. 1 от НУРОИСДА. В този смисъл е неоснователно и възражението в касационната жалба, че приетият индивидуален работен план отговаря на изискванията на наредбата, тъй като същият е подписан от оценявания. Участието на служителя в този процес не освобождава оценяващия му ръководител от отговорността да спазва НУРОИСДА. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че от доказателствата по делото се установява, че и при провеждането на междинната среща на 18.07.2022 г. са нарушени изискванията на чл. 12, ал. 2 и ал. 3 от НУРОИСДА, противно на изложеното от касатора в касационната жалба. Междинна среща на 18.07.2022 г. е проведена без да са набелязани конкретни действия, които служителят следва да предприеме за подобряване на изпълнението на дейността, респективно не са набелязани изисквания за промяна в работата му. В коментара на оценяващия ръководител от тази среща по отношение на конкретни препоръки е вписан само общ и бланкетен текст Следва да фокусира и вложи повече усилия в посока на анализиране, оценка и търсене на възможности за оптимизиране и подобряване на изпълняваните работни процеси, дейности и контролни процедури/механизми в ТП, като инициира по съответния ред дейности за повишаване на продуктивността и качеството на работа за изпълнение на целите заложени в работния му план. На тази среща няма набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на служителя, не са дадени препоръки, нито пък е преценено, че е необходимо преработване на цели или конкретни задачи в работния план, както изискват цитираните норми от НУРОИСДА. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на междинната среща е да се обсъдят и дадат на оценявания конкретни насоки относно изпълнението на отделните цели, заложени в индивидуалния работен план, с които той да може да се съобрази, така че да има възможност да ги изпълни до края на периода. След като на тази междинна среща не са изменени някои от целите в индивидуалния работен план, предвид на констатираното изпълнение на незадоволително ниво, и не са набелязани конкретни действия за подобряване на изпълнението от страна на държавния служител, предвид на установената степен на неизпълнението на 5-те цели, заложени в индивидуалния работен план, то безспорно в случая са налице съществени нарушения на изискванията на нормативната уредба относно процедурата по междинното атестиране на служителя. Това от стоя страна, както правилно приема административният съд, е лишило оценявания служител от възможността да подобри изпълнението на служебните си задължения. Предвид така установените по делото допуснатите нарушения при изготвяне на индивидуалния работен план и при оценяването на служителя административният съд е достигнал до правилен краен извод, че получената от държавния служител годишна оценка е определена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което не може да обоснове изпълнението на материалноправните предпоставки за прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Русе е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника Г. Григоров следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,