Решение № 14879 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2010 г.

Решение № 14879 от 6.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Свиленград срещу решение № 206/22.04.2010 г., постановено по адм. дело № 141/2010 г. по описа на Хасковския административен съд, с което е отменено решение № 8000-0067/06.01.2010 г., издадено от началника на Митница - Свиленград, с което са определени митни сборове в размер на 0.00 лева мито и 1 593 лв. ДДС лв., ведно със законната лихва, считано от 12.04.2007 г. и с тях са задължени наследниците на Пенка Колева Божинова - Иван Делчев Божинов и Недялка Иванова Христова . В касационната жалба изрично не са посочени отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се релевира такова за нарушение на материалния закон. Според касатора със смъртта на наследодателя - собственик на автомобила е възникнало митническо задължени е за неговите наследници на основание чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, определено съгласно чл. 203, ал. 1 ЗМ. Неправилно според касатора съдът е приложил разпоредбата на чл. 753 във връзка с чл. 720 ППЗМ, тъй като автомобилът е бил внесен на територията на страната с оглед личността на наследодателя - инвалид. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата. Касаторът е възразил изрично и срещу размера на присъдените разноски, като е посочил, че съобразно материалния интерес, минималното присъдено възнаграждение за адвокатска защита би следвало да бъде 220.76 лв. Ответниците Иван Делчев Божинов и Недялка Иванова Христова оспорват касационната жалба с подробно мотивирани възражения в представения по делото писмен отговор. Отправят искане до ВАС да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I А отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени акта на началника на Митница - Свиленград за определени публични държавни вземания на наследниците на Пенка Колева Божинова, първоинстанционният съд е приел, че решението е издадено в нарушение на административно- производствените правила, тъй като административният орган не е уведомил засегнатите лица за инициираното пред него по служебен ред особено административно производство, съответно не е изискал доказателства, релевантни за решаващата му воля. Счел е също, че атакуваният акт е издаден при липса на посочени правни основания. В решаващите мотиви на постановеното решение е посочено, че оспореният акт противоречи на разпоредбата на чл. 753, ал. 1 ППЗМ и затова се явява издадено в противоречие с материалния закон. Според съда за наследниците на вносителя на автомобил, марка "Форд Мондео" не може да възникне вносно митническо задължение след смъртта на наследодателката им, тъй като този юридически факт не е от кръга на изрично предвидените основания в чл. 753, ал. 2 ППЗМ, а тя предвижда забрана за срок от три години от датата на вноса (а той за наследодателя поради неговата инвалидност е бил безмитен) стоката да бъде предмет на заемане, залагане, отдаване под наем и прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. Направен е извод, че със смъртта на наследодателката, за наследниците не възниква вносно митническо задължение, тъй като наследяването не попада в обхвата на цитираната разпоредба. Настоящата съдебна инстанция споделя преценката на първостепенния съд досежно липсата на посочени правни основания, обосноваващи постановяването на атакуваното решение на началника на митница Свиленград. Действително, соченото от органа правно основание на Регламент № 2913/92 на Съвета на ЕИО (чл. 6) урежда компетентността на органа - издател на акта, и не сочи никакви правни основания, обосноваващи постановяването на процесното решение. При това, чл. 6 се състои от няколко точки, като в процесния акт никоя от тях не е конкретизирана. Гореизложените съображения правилно са релевирани и към нормата на чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ, тъй като последната също визира общата компетентност на митническия орган да издава решения. Верен е обобщаващият извод на съда, че в оспореното решение на началник Митница Свиленград, както и в потвърдилото го решение на Директора на Агенция "Митници", не са посочени правни норми, които да обосновават същите и да дават възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност. Неизлагането на валидни правни основания от страна на административния орган, както правилно е посочил първоинстанционният съд, са попречили да бъде осъществен контрол върху акта във връзка с това дали правилно е приложен материалния закон от страна на административния орган. След като в акта липсват мотиви, то правилно обжалваният акт с който е определен нов размер на митни сборове по ЕАД № 3100/4-11529 от 04.11.2004 г., е приет от съда за незаконосъобразен. Недопустимо е тези пропуски в административното производство да се допълват с изложения и твърдения в касационната жалба. Независимо от констатираните съществени противоречия при издаването на акта, съдът е разгледал спора и по същество, като е изложил мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Съдът е направил правилен анализ на относимата (макар непосочена в акта) правна разпоредба и е изложил доводи, че нормата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ определя хипотезите, при настъпването на които е налице неизпълнение на предпоставките на режима по чл. 720 ППЗМ. Преференцията за ползване на митническото облекчение за внесения автомобил, марка "Форд Мондео" е лично и то не се наследява, т. е. това право е intuitu personae (с оглед на личността), което означава, че наследниците на такива лица не могат да ползват същата преференция, само защото техните наследодатели са притежавали такива права за ползване на безмитен внос. В случая, обаче, тази преференция е ползвана от самия инвалид - наследодателя на ответника по касационната жалба. Погасяването на посоченото облекчение съобразно изискванията на чл. 753, ал. 2 ППЗМ и възникването на вносно митническо задължение е свързано само с осъществяването на лимитативно изброените в тази правна норма разпоредителни сделки - заемане, залагане, отдаване под наем и прехвърлителна сделка като очевидно е, че наследяването не представлява такава разпоредителна сделка. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в горепосочения текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, както твърди касатора, тъй като автомобилът е останал за лична употреба на универсалния правоприемник на инвалида, поради което за ответника по касационна жалба не се е породило вносно митническо задължение за процесния автомобил. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че след като е ползван автомобила е налице хипотезата чл. 753 ППЗМ. Наследяването като юридически факт не може да се отъждествява с нито една от изброените изчерпателно хипотези на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, в какъвто смисъл са развитите в касационната жалба доводи. Всяко разширително тълкуване на тази императивна разпоредба, каквито са възраженията в жалбата са недопустими и не намират опора в закона. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд по този вид дела. Не могат да бъдат споделени развитите съображения от административния съд досежно значимостта на допуснатите нарушения в хода на административното производство. Уведомлението на заинтересуваните лица е процесуален способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, респ. да извърши проверка за наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на заповедта. Съгласно константната съдебна практика, съществено е това нарушение за административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. При положение, че жалбоподателите са реализирали процесуалните си права на защита, липсват основания да се приеме, че са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила при издаване на оспорения административен акт, обуславящи неговата незаконосъобразност. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за прекомерна завишеност на присъдените разноски в първоинстанционното производство. Сумата е сбор от възнаграждението за един адвокат до приключване на делото, включени са и направените разноски по водене на делото, включващи заплатената държавна такса. В изложения по-горе смисъл решението на първоинстанционния съд е постановено при спазване на приложимия материален закон и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I А отделение,