Решение № 165 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2009 г.

Решение № 165 от 31.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1277/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Стойчо Пейчев Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./. Образувано е по касационна жалба на С. С. К. от гр. С. срещу въззивното решение № 232 от 14.01.2008 г. по гр. дело № 3237/2006 г. на Софийския градски съд, IV"а" г. о. в частта, с която на основание чл. 286 ГПК (отм.) е осъдена да заплати на С. Н. С. сумата 3 617,28 лева - стойност на извършени през 2000 и 2001 г. подобрения в апартамент № 89 в гр. С., ж. к. "Д", бл. 27, вх. 5, ет. 7, а именно: поставяне на теракот в антрето; поставяне гипсови форми на стените в антрето; поставяне на гипсов таван в антрето; поставяне на теракот в кухнята; поставяне на гипсови форми на стените в кухнята; поставяне на вградени картинни огледала в кухнята; поставяне гипсови форми на тавана в кухнята; поставяне на фаянсови плочки в кухнята; поставяне теракот в хола; поставяне гипсов таван в хола; поставяне на декоративна преградна стена от тухли и дърво в хола; поставяне на теракот в банята; поставяне на теракот в тоалетната; подмяна на теракот на двата балкона; поставяне на желязна решетка на входната врата и подмяна на вратата на хола, както и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати държавна такса в размер на 144,69 лева по сметка на Софийския градски съд. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуални норми, противоречие с материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на иска по чл. 286 ГПК (отм.). Ответникът по касация С. Н. С. е на становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на II г. о. провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и преди да се произнесе, съобрази следното: С първоинстанционното решение № 88 от 13.04.2006 г. по гр. дело № 7141/2002 г. Софийският районен съд, ГК, 55-ти състав изнесъл на публична продан допуснатия до делба апартамент, като приел, че не е налице третата предпоставка по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.)-родителските права върху роденото от брака дете да са били предоставени на поискалия възлагане съделител С. Н. С.. С. същото решение е отхвърлена и претенцията на С. по чл. 286 ГПК (отм.) за извършени подобрения в жилището за периода 2001-2002 г. в размер на 7 234,56 лева. Прието е, че не са ангажирани достатъчно доказателства за действителното извършване на подобренията, обстоятелство, което било изрично о спорено от другата съделителка. Градският съд потвърдил решението в частта, с която жилището е изнесено на публична продан, като на свой ред приел, че липсва специалното изискване за възлагане по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.) - към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция родителските права върху роденото от брака дете да са били предоставени на съделителя, поискал поставяне на апартамента в негов дял. В частта, с която претенцията на С. С. срещу С. К. по чл. 286 ГПК (отм.) за подобрения е била отхвърлена до размер на 3 617,28 лева, първоинстанционното решение е отменено и искът за тази сума е уважен. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата за неоснователна поради следните съображения: За да уважи претенцията по чл. 286 ГПК (отм.) в размер на 3 617,28 лева, която сума съставлява 1/2 от увеличената в резултат от направените от съделителя С разходи стойност на процесното жилище, въззивният съд правилно е приел, че се касае за извършени подобрения, а не за необходими разноски. Макар и да не е изложил подробни съображения за проведеното от него разграничение, съдът очевидно е изхождал не само от абстрактно-обективен критерий, какъвто е фактът на извършените нововъведения, но и от конкретни елементи, каквито са функцията/предназначението на имота жилище, местоположението му /столичен жилищен комплекс/. Отчетена е също така и посочената от вещото лице инж. В в техническата експертиза /л. 88-89 от гр. дело № 7141/2002 г. на СРС, 55-ти състав/ актуална пазарна оценка на жилището. Съобразено е търсенето и предлагането на жилищни имоти в гр. С., местоположението на имота, развитието на инфраструктурата в района, състоянието на блока, строен през 1970 г., както и допълнителното експертно заключение /л. 93-94 от същото дело/, като не са взети предвид дейностите, съставляващи поддръжка на имота или стойността на порт-мантото в антрето, което не е прикрепено трайно към имота. Правилно е съобразен и съответният процент на данъка върху добавената стойност. В обобщение, в частта, с която е уважена претенцията за подобрения, въззивното решение е законосъобразно и правилно постановен съдебен акт, който в отсъствието на касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) следва да бъде оставен в сила. Въззивното решение е законосъобразно и в частта, с която е присъдена в тежест на жалбоподателката държавна такса в размер на 144,69 лева, съобразно т. 6 от Т. № 1 към Закона за държавните такси (отм.), съобразно която за подобрения, искани във форма на възражение се събира такса 4% върху признатите с решението суми. В заключение, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в атакуваните с касационната жалба части, поради което Върховният касационен съд, състав на II г. о.