Решение № 2049 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2011 г.

ВАСVI отделение10.02.2012 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

Оставя в сила решение № 3586/18.07.2011 г. по административно дело № 1101/2011 г. на Административен съд София - град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2049 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11410/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Слави Стоянов Славов от гр. София против решение № 3586 от 18.07.2011 г., постановено по административно дело № 1101/2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № Н2-2082/7.01.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 14б, ал. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) е оспорената от Слави Стоянов Славов заповед № Н2-2082 от 7.01.2011 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Сердика, с която на основание чл. 14а, ал. 3 от ЗСП на жалбоподателя е наредено да възстанови недобросъвестно получени социални помощи, отпуснати по реда на Наредба № РД 07-5/2008 г. за отоплителни сезони 2008/2009 г. и 2009/1010 г. в размер на 658,65 лв., ведно със законната лихва, дължима до датата на възстановяването й. За да не уважи оспорването, с което е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната пред него заповед е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решаващият съдебен състав е проверил фактическите констатации и правните изводи на административния орган. В мотивите на атакуваното решение е отразено, че Слави Стоянов Славов, който живее сам в собствено жилище в гр. София, жк "Надежда", е получил целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008/2009 г. - сумата от 282,50 лв., за отоплителен сезон 2009/2010 г. в размер на 276,15 лв., и допълнителна еднократна социална помощ от 100 лв., т. е. за периода е бил подпомогнат социално с общо 658,65 лв. В подадените на 29.10.2008 г. и на 21.10.2009 г. молби-декларации жалбоподателят не е декларирал извършените от него покупка на 24.10.2008 г. на апартамент в гр. София, жк "Люлин" IV-та част, и покупка на 7.03.2008 г. и впоследствие продажба на същата дата на апартамент в гр. Добрич. Горното е мотивирало решаващия съдебен състав да формулира извод в насока, че за процесния период лицето не е отговаряло на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. т. 1, 4 и 6 от ППЗСП за получаване на целева помощ за отопление и помощта е получена недобросъвестно, в резултат на което за него не е възникнало и правото на допълнителна еднократна помощ по чл. 5, ал. 1 от ПМС № 261/2008 г. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и на обуславящите го такива) е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесната заповед, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от жалбоподателя за нейната незаконосъобразност. Закупеният в гр. София, жк "Люлин - IV" апартамент се явява второ жилище за жалбоподателя, а чл. 10, ал. 1, т. 1 от ППЗСП поставя условие обитаваното от подпомаганите лица жилище да е единствено. Този недвижим имот би могъл да бъде източник на доходи за собственика, например чрез отдаването му под наем, с което не е изпълнено изискването на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП. Извършените в петгодишния срок по чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП възмездни прехвърляния на жилищни имоти представляват отрицателна материална предпоставка за получаването от Славов на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/2008 г., а с оглед на това за него не е възникнало и правото на допълнителна еднократна помощ по чл. 5, ал. 1 от ПМС № 261/2008 г. Недекларирането на покупко-продажбите, довело до недължимо получаване на социални помощи, обуславя неговата недобросъвестност и упражненото от компетентния административен орган правомощие по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП да разпореди възстановяването на помощите ведно със законната лихва, с оглед на което не могат да бъдат споделени инвокираните и пред първата инстанция възражения на касатора, че е добросъвестен, поради което не дължал възстановяването на получените социални помощи. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че представените от Славов пред настоящата инстанция писмени доказателства не касаят обстоятелства, свързани с касационните основания, а останалите наведени от него доводи от житейски характер, вкл. за здравословното му състояние, научните му постижения, ощетяването му от държавата и подадената от него жалба до генералния секретар на Организацията на обединените нации, стоят извън предметния обхват на спора и като такива са ирелевантни за неговия изход. По тези съображения следва да се приеме, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Софийският градски административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия тричленен съдебен състав,

Цитирани разпоредби

1