Решение № 10988 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2010 г.

Решение № 10988 от 28.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Янка Георгиева Джалъзова, действаща като ЕТ "Янка Джалъзова - Яна - 92", със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, бул. "Георги Бенковски" № 17, ап. 10, ет. 5, против решение № 659 от 30.12.2009 г., постановено по адм. дело № 685/2008 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 211 по протокол № 18 от 30.10.2008 г. на Общинския съвет - Пазарджик, в частта му, с която е разрешена продажба на недвижим имот - частна общинска собственост - застроено УПИ - VIII, с отреждане за фурна, в кв. 45 по плана на с. Черногорово, с площ от 1780 кв. м, АЧОС № 438/2006 г. на стойност 17 800 лв., чрез публичен търг с тайно наддаване. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението порази необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и да бъде уважена първоначалната жалба, като се отмени оспореното решение на Общинския съвет в обжалваната му част. Ответникът - Общинският съвет - Пазарджик не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че правилно съдът при безспорно установените факти е приел, че решението на Общинския съвет за продажба на имот - частна общинска собственост на публичен търг с тайно наддаване следва да се остави в сила. Обосновани, в съответствие с процесуалните норми и релевантните разпоредби на чл. 35, ал. 3 от ЗОС и чл. 44, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане на общинско имущество са изводите за законосъобразност на оспорения акт. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба, подадена от настоящата касационна жалбоподателка против цитираното решение на Общинския съвет - Пазарджик, с което е взето решение за продажбата на описания имот - частна общинска собственост. Оплакванията в жалбата са били, че жалбоподателката е придобила правото на собственост върху намиращия се в имота производствен обект - фурна, със застроена площ от 455 кв. м, представляваща масивна едноетажна сграда, и като носител на правото на собственост, съответно на право на строеж, е подала молба до кмета на общината за изкупуване на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС на прилежащия на сградата терен. По време на висящо производство по молбата й, за което е бил уведомен, Общинският съвет незаконосъобразно е взел процесното решение за продажба на имота, чрез публичен търг. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил и правилно е установил фактите по спора. По фактическата обстановка понастоящем не се спори. Приел е за установено, че действително жалбоподателката се легитимира като собственик на построената в УПИ-VIII масивна производствена сграда - фурна, със застроена площ от 455 кв. м - нот. акт № 144/2006 г. С молба от 23.09.2008 г. жалбоподателката е заявила пред кмета на община Пазарджик, че желае да закупи прилежащия терен на основание чл. 35, ал. 3 от ЗОС и чл. 44, ал. 9 от местната Наредба по чл. 8, ал. 2 от ЗОС, без търг или конкурс. Кметът е постановил отказ по искането, обективиран в писмо № 38-00-1478 от 3.10.2008 г. Отказът е обжалван по административен ред пред областния управител на област Пазарджик, който е отхвърлил жалбата със заповед № 372 от 19.11.2008 г. Същият е обжалван и пред съда, като с решение № 142 от 12.03.2009 г., постановено по адм. дело № 763/2008 г., оставено в сила с решение № 14243 от 26.11.2009 г. по адм. дело № 6195/2009 г. по описа на ВАС, Пазарджишкият административен съд е отхвърлил жалбата. При тези данни, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е законосъобразно. При стабилизиран отказ по чл. 35, ал. 3 от ЗОС, няма пречка за процесния обект да се открие процедура за продажбата му по общия ред, чрез търг. Решението е издадено от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, тъй като изцяло е спазена процедурата по ЗМСМА. По тези съображения жалбата е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е първото оплакване в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че върху настоящия спор се разпростира силата на присъдено нещо по предходното водено дело по отношение отказа по чл. 35 от ЗОС. Няма данни за подобен извод. Съдът е приел единствено, че след като е влязъл в сила отказ за изкупуване по привилегирования ред по чл. 35 от ЗОС, то няма пречка да се извърши продажба на обекта по общия ред, като жалбоподателката не може да противопостави правата си на собственик на сграда в процесния терен. Посочените оплаквания са били основни в жалбата й, като същата е продължавала да твърди, че следва да бъдат отчетени правата й на собственост върху обекта, построен в терена, предмет на продажбата. При влязлото в сила съдебно решение, с което е отречено правото й на привилегирована продажба, правилен е изводът на съда, че в е правомощията на Общинския съвет да вземе решение за продажба на терена, чрез провеждане на публичен търг, като решението в този смисъл е законосъобразно. В касационната жалба отново се твърди, че както общинският съвет, така и съдът е следвало да се съобрази, че жалбоподателката е лице притежаващо производствен обект в УПИ-VIII, като липсата на строителни книжа за същия не може да се тълкува в неин ущърб, съответно че решението на общинския съвет е следвало да бъде за продажба на обекта без търг или конкурс. В тази връзка се твърди и необоснованост на съдебното решение, в което не са обсъдени доказателствата, относно данните за завършване и пускане в експлоатация на обекта - фурна и содолимонадена работилница през 1963 г., които сочат че към посочения момент са взети решения за строежа от всички компетентни органи и посоченото доказва, че надлежно е учредено право на строеж и строежът е реализиран с необходимите строителни книжа. Данните и по ЗРП са, че сградата съществува като законна, косвен довод за което е именно отразяването й, и отреждането на самостоятелно УПИ за нея. Всички тези данни и доказателства са неотносими към настоящия спор, поради което за съда не съществува задължение да ги обсъжда, съответно не е налице нарушение, в това число и необоснованост на решението. На практика жалбоподателката цели пререшаване на спора относно правата й за изкупуване на обект без публична процедура, което е недопустимо, при влязло в сила съдебно решение по същия. Неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил доводите относно допуснати при вземане на решението нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил мотиви, като обосновано е приел, че е спазена изискуемата процедура, разписана в ЗМСМА. Вярно е, че решението на Общинския съвет е взето при наличието на все още висящо производство по отношение постановения отказ по чл. 35, ал. 3 от ЗОС, но към момента на постановяване на съдебното решение, отказът е влязъл в сила, поради което допуснатото нарушение следва да се приеме за несъществено, тъй като не би променило съдържанието на постановения акт. Вярно е също така, че при една публичния търг за продажба може да се стигне до това собствеността върху терена и сградата да е на различни лица, но посоченото не обосновава незаконосъобразност на решението на Общинския съвет. Общинският съвет е длъжен да постановява актовете си в интерес на общината, съответно на общността от гражданите й, като открита публична процедура в по-голяма степен защитава тези интереси, чрез осигуряване на публичност, прозрачност, възможност за по-широка конкуренция. В тази връзка е неоснователно възражението за неспазване на целта на закона, при постановяване на акта, предмет на жалбата. От друга страна жалбоподателката също може да участва в бъдещия търг, като реализира правата си. Неоснователни са доводите за неспазване на реда по чл. 66 - 67 от АПК. В случая не става дума за издаване на общ административен акт. Решението на общинския съвет е индивидуален административен акт, касаещо разпореждането с конкретен обект, частна собственост на общината. Обстоятелството, че в търга могат да участват множество потенциални участници, не го прави общ административен акт, пораждащ последици за неопределен брой лица. Възражението е неоснователно. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци, същото е обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,