Решение № 6029 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13804/2017 г.

Решение № 6029 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13804/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Юлен" АД, гр. Б., чрез процесуалния му представител - адв. Петров, против Решение № 1599/20.10.2017 г. постановено по адм. дело № 244/2017 г. на Административен съд - Б., с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" /РО "НСК"/ - Б. към РДНСК - ЮЗР, чрез пълномощника му - юрисконсулт Асенова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на "Юлен" АД, против Заповед № ДК-19-Бл-.../21.03.2017 г. на началника на РО "НСК" - Б. при РДНСК-ЮЗР, с която на основание чл. 178, ал. 5, вр. ал. 1 ЗУТ, е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж: "Детски ски-влек "Чалин валог", в имот с идентификатор 02676.191.1702 по КК на гр. Б., м."Чалин валог", попадащ в туристическа и ски-зона с център гр. Б., част от Национален парк "П.", община Б., като неоснователна. За да постанови този резултат съдът е обсъдил подробно законовите предпоставки за издаване на заповедта на посоченото правно основание, като е приел, че в случая те са налице поради това, че е налице строеж от трета категория, който подлежи на приемане, същият не е въведен в експлоатация от компетентния орган и въпреки това се ползва към датата на съставяне на КА и заповедта. Обсъдил е и хипотезите на възможна "търпимост" на строежа, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, като след обсъждане на доказателствата по делото, вкл. и заключението на СТЕ - основно и допълнително, е извел изводи за нетърпимост, поради недоказаност, че строежа е извършен преди 07.04.1987 г., респ. в периода 02.01.2001 г. - 31.03.2001 г. Според съда строежът е извършен след 2007 г., което изключва търпимостта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи, че описания в оспорената заповед строеж: "Детски ски-влек "Чалин валог", се ползва от касатора без да е въведен в експлоатация по установения от закона ред. Установено е и не се оспорва от страните, че строежът е III категория по чл. 137, ал. 1, т. 3, б."б" ЗУТ, поради което подлежи на приемане и въвеждане в експлоатация, чрез издаване на разрешение за ползване от органите на ДНСК, каквото в случая не е издадено. Съгласно чл. 178, ал. 1 ЗУТ не се разрешава ползването на строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. Ползването на процесния строеж в нарушение на цитираната разпоредба от ЗУТ е дало основание на началника на РО "НСК" - Б. при РДНСК-ЮЗР, упълномощен със Заповед № РД-13-180/11.08.2014 г. на началника на ДНСК, да издаде оспорената заповед. Преди издаването й е съставен констативен акт № БК-698-III/09.03.2017 г., констатациите по който не са опровергани от касатора в първоинстанционното производство. Не са представени доказателства, че строежът е въведен в експлоатация от компетентните органи по чл. 177, ал. 2 ЗУТ, чрез издаване на разрешение за ползване. Поради това възражението на касатора за нарушение на материалния закон е неоснователно. Крайните изводи на съда за наличието на строеж, за който се изисква въвеждане в експлоатация, както и изложените съображения за времето на извършването му, са правилни. Това следва от данните по делото: Акт за първоначален технически преглед с изпитание Рег. № БлВЛ 0036/15.12.2007 г. /на стр. 151/, в който е установена годината на производството на стационарния ски-влек по заводския номер от производителя DOPPELMAYR - заводски № WAA 0001181 от 2007 г. и Констативен протокол № ЮЗР16-55-3/27.04.2016 г. /стр. 30/, установяващ цялостното демонтиране на съоръжението, с изключение на четири стълба без въже и задвижващ механизъм; Позовавайки се на тях, при липсата на други доказателства, установяващи времето на извършване на строежа във вида и параметрите по съставения КА от 09.03.2017 г. /дължина на лифта 640 м., с 11 бр. междинни стоманени стълбове с р/ри 25/25 см. и Н = 6,5 м./ правилно е прието от решаващия съд, че строежа е изграден след 27.04.2006г, който период изключва възможността строежа да е търпим, в някоя от хипотезите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ за да не подлежи на забрана за ползване. Изложеното опровергава оплакването на касатора, поддържано и в първата инстанция, че строежа е изграден през 80-те години и следователно е търпим. След като строежът е бил демонтиран в по-голямата си част към 27.04.2016 г. / датата на съставяне на КП - стр. 30/, без 4 бр. стълба, заемащи около 150 м. от лифта, това означава, че след тази дата по него са извършени СМР за да добие вид на строеж, с описанието по съставения КА от 09.03.2017 г. Независимо дали се касае за нов строеж, основен ремонт или реконструкция, по смисъла на § 5, т. 38, т. 42 или т. 44 от ДР ЗУТ, както правилно е прието от съда, за това строителство след 27.04.2006 г. се изисква РС, приемане и разрешение за ползване, каквито не са представени от касатора. Поради това и липсата на търпимост на строежа, крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорения акт, са правилни. Неоснователно е и възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви. При постановяване на решението си съдът е обсъдил релевантните за делото факти и обстоятелства и е изложил мотиви - фактически и правни изводи, обосноваващи крайния му акт. Правилно законосъобразността на оспорения административен акт е обоснована с наличието на материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 5, вр. с ал. 1 ЗУТ, въз основа на които е забраненото ползването на строежа и които поради това е бил длъжен да изследва. По онези доводи и факти, които нямат отношение към тази разпоредба, съдът не дължи изследване, респ. излагане на мотиви. С оглед на това, обжалваното решение не е неправилно на посоченото основание. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този резултат и направеното искане в писменото становище на ответника за разноски, на същия се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,