Решение № 3563 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2012 г.

Решение № 3563 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2440/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Съдебното производство по раздел I от глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба, подадена от Тодор Николаев Мавродиев от София, срещу заповед № ЛС-И-751 от 29.12.2011 г. на министъра на правосъдието. Със същата са били прекратени правомощията му като частен съдебен изпълнител с рег. № 707 и район на действие Окръжен съд - Бургас, поради възникване на пречка по чл. 5, т. 4 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на административния акт. Ответникът - министърът на правосъдието, представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Савов, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 168 АПК, като извърши анализ на събраните по делото писмени доказателства - цялата административна преписка и представените такива в настоящото производство, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. От данните по делото се установява, че Тодор Николаев Мавродиев е изпълнявал длъжността частен съдебен изпълнител с рег. № 707 и район на действие Окръжен съд - Бургас, в периода 2006 - 2010 г. С оглед постъпило в Министерството на правосъдието писмо изх. № 11-00-1237 от 20.12.2011 г. от Окръжния съд - Бургас, ведно със заповед № 873 от 12.12.2011 г. на председателя на ОС - Бургас, с която е било разпоредено запечатване на служебния архив на ЧСИ Мавродиев по реда на чл. 32, ал. 2 ЗЧСИ и чл. 27 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители (Наредба № 4) като последица от влязла в законна сила присъда по НОХД № 709 от 2010 г. на ОС - гр. Бургас, с която Мавродиев е бил признат за виновен в извършено умишлено престъпление, министърът на правосъдието е издал посочената по-горе заповед. При така установената фактическа обстановка издадената заповед е законосъобразна. Влизането в сила на осъдителна присъда представлява пречка по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ и основание за загубване на правоспособността на частен съдебен изпълнител. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ, която включва наличието на обстоятелство по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ като основание за издаване на заповед за прекратяване на правомощията на ЧСИ от министъра на правосъдието. Следователно е била налице законова предпоставка за издаването на обжалваната заповед. На второ място, заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните и процесуалноправните правила. Това е така, защото в индивидуалния административен акт е била обсъдена констатираната фактическа обстановка и са направени изводи въз основа на нея, които съответстват на тази, констатирана от настоящия съдебен състав по-горе. Издадената заповед е съобразена и с целта на закона - наличие на пречка за упражняване на правомощията на частен съдебен изпълнител съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЧСИ. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд - трето отделение,