Решение № 3493 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1339/2025 г.

Поизводството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Радомир против решение 2180 от 10.12.2024 г., постановено по адм.д. 555/2024 г. по описа на Административен съд гр. Перник. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответниците И. Р. А. и Г. Р. А., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Перник отменя заповед 664/19.07.2024 г. на кмета на община Радомир, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ, е наредено да се премахне ограда на имот УПИ ХХII -738, кв. 64а по плана на [населено място], община Радомир. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, тъй като разпоредения предмет за премахване е неясен и от представените по делото доказателства не се установява кой е обектът, който подлежи на премахване. Констатира, че с разпоредителната част на заповедта е наредено да се премахне "ограда на имот - УПИ XXII-738", в кв. 64а, по регулационния план на [населено място], община Радомир, като липсват фактически основания, сочещи, че цялата ограда е неподходяща по местонахождение и разположение. Приема, че в административния акт липсват фактически основания, обосноваващи, че същият се издава в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите, каквото е изискването на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод, че подлежащия на премахване строеж не е индивидуализиран, като по делото липсват и данни за проведени отчуждителни производства и изплащане на обезщетения по тях, от което следва, че планът за улична регулация не е приложен по смисъла на § 22, ал.1, б."в" ЗР ЗУТ и не е установена уличната регулационна линия, по която следва да е разположена оградата, както и че изградената е неподходяща по местонахождение. Съдът констатира и че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като въпреки разпределението и указването на доказателствената тежест на страните, не е приложена заповед, установяваща, че лицата извършили проверката са назначени от кмета на общината чл. 196, ал. 1 ЗУТ. Излага съображения, че е нарушена и императивната норма на чл. 196, ал. 2 ЗУТ, поради което прави извод, че оспорената заповед е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът констатира, че административния орган приема, че обекта ограда, представлява неподходящ по местонахождение строеж - навлизащ в регулационната линия на общински терен - чужд имот, предвиден за изграждане на улица, но липсват мотиви, установяващи, че навлизането на оградата в уличната регулация представлява неподходящ по местонахождение строеж. Излага съображения, че за изграждане на строеж в чужд имот, без съгласие на собственика му и без необходимите книжа за това, са приложими разпоредбите на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, респективно на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, но тези факти не подлежат на установяване в производството по оспорване на заповед, издадена на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Прави извод, че цитираната разпоредба е приложима, когато съответният строеж е неподходящ съобразно посочените в нормата критерии, но извън хипотезите на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. По тези съображения съдът прави извод за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма. От събраните по делото доказателства е установено, че само част от оградата се намира в уличното платно от към лицето на УПИ, а със заповедта е разпоредено да се премахне ограда на цялото УПИ, което е в противоречие с приложените по делото доказателства. В случая се касае за разпоредителната част на административния акт, поради което същият не може да бъде допълван и мотивиран с материалите от административната преписка. Нарушението на формата на заповедта е съществено, тъй като ако се изпълни заповедта, така като е наредено ще се засегнат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което е в нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Правилен е изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в която насока са изложени подробни мотиви, които на основание чл. 221, ал. 2 АПК напълно се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразен е и изводът, че в случая е налице смесване на производствата по чл. 195, ал. 5 вр. чл. 196 ЗУТ и по чл. 225, ал. 2 вр. чл. 223, ал. 1, т. 8 вр. ал. 2, т. 1 ЗУТ, като нито едно от производствата не е проведено съобразно изискванията на закона. Констатираните нарушения са съществени и също са основания за отмяна на заповедта. Неправилен е изводът на съда, че липсват доказателства планът за улична регулация да е приложен по смисъла на § 22, ал.1, б."в" ЗР ЗУТ и не е установена уличната регулационна линия, по която следва да е разположена оградата. По делото е установено, че адресатите на акта придобиват собствеността върху урегулиран поземлен имот, а не върху ПИ, но това не се отразява върху правилността на крайния извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. С оглед на изложеното следва, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди община Радомир да заплати на И. Р. А. и Г. Р. А. по 500 лв. на всеки от тях, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,