Решение № 3565 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2008 г.

Решение № 3565 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8745/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Национална служба "Полиция" - МВР, заместен в производството по силата на § 108 от ПЗР на ЗМВР от министъра на вътрешните работи против решение от 15.04.2008 г., постановено по адм. д. № 218 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд. Релевира оплакване за неправилност на всички, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК основания и моли за отмяната му, като спорът бъде решен по същество чрез отхвърляне на жалбата на служителя против заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Ответникът по касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Софийски градски съд е било образувано по жалбата на Димо Костадинов Тамахкяров от гр. Ивайловград против заповед № З - 2971/12.07.2006 г. на директора на Национална служба "Полиция", с която, за шофиране и извършване на ПТП след употреба на алкохол, на 15.05.2006 г. по време на отпуск, на основание чл. 227, ал. 1 т. 10 от ЗМВР, вр. чл. 230, ал. 2 т. 4 от ППЗМВР, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - старши граничен полицай, той и ВА в 01 Гранично полицейско отделение на 02 Граничен полицейски взвод от 01 група "ОДГ" при ГПУ - Ивайловград към РГС - Смолян. С решението си Софийски градски съд е отменил обжалваната на осн. чл. 233 от ЗМВР заповед, приемайки, че е постановена в нарушение на материалноправните разпоредби, посочени като основание за налагане на дисциплинарното наказание, допуснато е несъответствие между фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Развил е съображения, че безспорно установените в административното производство действия на служителя не могат да бъдат квалифицирани като уронващи морала, поради обстоятелството, че са извършени в извънработно време и при управление на личен автомобил. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Забраната за шофиране на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, освен че нарушава обществените отношения, регулирани с нормите на Закона за движението по пътищата, представлява обществено опасно деяние, обявено е от закона за наказуемо и в зависимост от концентрацията на алкохола се квалифицира или като престъпление, или като административно нарушение. Противодействието на престъпността и опазването на обществения ред е основна задача на Министерството на вътрешните работи - чл. 6, т. 2 от ЗМВР, която се изпълнява от неговите служители. На тях е възложена и защитата на правата и свободите на гражданите, техния живот, здраве и имущество. Във връзка с изпълнението на основните задачи на МВР, първият принцип, на който не основава дейността на служителите на Министерството на вътрешните работи, е спазване на Конституцията и законите - чл. 4, т. 1 от ЗМВР. Ето защо нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР повелява държавните служители в МВР да изпълняват и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на МВР. Етичният кодекс за поведение на държавните служители в МВР императивно разпорежда на служителя - участник в пътното движение да се подчинява на забраната да не управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда както по време на изпълнение на служебните си задължения, така и в извънустановеното работно време или по време на ползване на разрешен отпуск - чл. 17. По силата на тази норма, шофирането след употреба на алкохол с концентрация по-висока от законоводопустимата, като нарушение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. С оглед нарушението на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, норма съдържаща засилено изискване към начина на изпълнение функциите на държавната служба в МВР, следва да се приеме, че извършените от ответника по касационната жалба действия уронват престижа на службата, чиято основна задача е противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 92 от Етичния кодекс, който гласи, че спазването на правилата на поведение, заложени в него и приети от всеки държавен служител, допринася за изграждането и утвърждаването на положителния образ на Министерството на вътрешните работи. Нарушавайки чл. 17 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което по изложените съображения е уронен престижът на службата, служителят е извършил тежко по см. чл. 227, ал. 1 т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 1 от ППЗМВР, в редакцията на текста, действаща към момента на извършването му, задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". С решението, предмет на касационна проверка, Софийски градски съд, неправилно е приложил материалния закон, което обосновава отмяната му на осн. чл. 209, т. 3 от АПК. По делото са събрани всички относими към спора доказателства, не се налага събирането на други, поради което след отмяна на първоинстанционното решение, спорът следва да бъде решен по същество от настоящата инстанция. По изложените съображения, касаещи приложението на материалния закон - законово определените основания за налагане на дисциплинарното наказание, настоящата инстанция намира, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, издадена е при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Спазена е и целта на закона. Предвид изложеното, жалбата против заповед № З - 2971/12.07.2006 г. на директора на Национална служба "Полиция", следва да се отхвърли. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение