Решение № 229 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6278/2007 г.

Решение № 229 от 19.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6278/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. В. Г. от гр. Д., срещу решението от 20.09.2007 г. по гр.д. № 439/2007 г. на Кюстендилски окръжен съд, с която е оставено в сила решението от 1.08.2006 г. по гр.д. № 484/2006 г. на Дупнишки районен съд, с което на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС по иска на А. П. М. и Г. В. М., двамата от гр. Д., е разпределено ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот в гр. Д. по скицата по първи вариант към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице, представляваща неразделна част от решението. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Ответниците по жалбата А. П. М. и Г. В. М. оспорват жалбата като неоснователна и молят обжалваното решение да бъде потвърдено по съображения в писмен отговор и писмена защита. Претендират разноски. А. К. Г., съпруга на З. Г., участвала във въззивното производство, взема становище за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС от А. П. М. и Г. В. М., за разпределение на ползването на съсобствен урегулиран поземлен имот ХVII-1763 в кв.75 по плана на гр. К.. Въззивният съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което е разпределено ползването на имота по скицата по първи вариант към заключението на съдебно-техническата експертиза, като са определени части за самостоятелно ползване от двете страни и част за общо ползване с оглед наличието на обособени с трайна настилка пътеки за общо ползване и изградени стълби от входа до стълбището на първи и втори етаж. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че този вариант за разпределение на ползването на имота е по-целесъобразен с оглед правата на страните и реалното застрояване. Установено е, че страните по делото са съсобственици с права както следва: А. П. М. и Г. В. М. - 2/3 ид. части, З. В. Г. - 1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор № 68789.29.155 по кадастралната карта на гр. Кюстендил с площ 263 кв. м., за който е образуван УПИ ХVII-1763 в кв.75 по действащия план на гр. К. от 1997 г. А. П. М. и Г. В. М. притежават втори етаж ведно с целия таван от двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ 84 кв.м., ведно с 2/3 ид. части от общите части на сградата, както и долната част на бараката, построена в имота, а З. В. Г. притежава приземния/първи/ етаж, заедно с избено помещение и 183 ид. част от общите части на сградата, както и тоалетна, барака и стопански постройки. Обособени са с трайна настилка пътеки за общо ползване и изградени стълби от входа до стълбището на първи и втори етаж. Иска се по реда на чл. 32 от ЗС определяне на мерки за ползване на общата вещ от съда. В това производство на съдебна администрация не могат да се разпореждат никакви промени в имота, а като се изхожда само от фактическото положение следва да се определи начина на това ползване. При разпределяне на ползването на незастроената част от имота са отчетени правата на страните върху имота и фактическото положение - извършените в имота строежи. Съобразени са от съда и притежаваните права на собственост на страните, които включват и площта на застроената площ, като частите, отредени за реално ползване по квадратура са определени след като от общо притежаваната площ, съответна на правото на собственост, е приспадната тази на застроените със собствени сгради от съсобственика, тъй като върху тези постройки страните притежават реална собственост, изключена от съсобствеността върху терена. Местоположението и размерът на частта за общо ползване са съобразени с фактическото положение - със съществуващото застрояване и разположението на обособените с трайна настилка пътеки за общо ползване и изградени стълби от входа до стълбището на първи и втори етаж. Правилно е прието, че разпределението по втори вариант на експертното заключение е по-неудачен и неудобен, в какъвто смисъл е и експертното заключение, тъй като частта за общо ползване се намира до прозорците на етажа от жилищната сграда, който е собственост на Г.. Съобразени са от съда притежаваните права на собственост на страните, които включват и площта на застроената площ, като частите, отредени за реално ползване по квадратура са определени след като от общо притежаваната площ, съответна на правото на собственост, е приспадната застроената площ. Избраният от въззивния съд вариант за разпределение отразява фактическото положение и е по-удачният, в какъвто смисъл е и експертното заключение. Доводите на касатора, че има предходно разпределение на ползването на имота, което обвързва съсобствениците, не са подкрепени с доказателства в инстанциите по същество. Отделно от това, такова разпределение би било пречка за преразпределяне правото на ползване ако липсва промяна във фактическото положение /изхожда се не само от законно извършените строежи в имота/, тъй като в това производство на съдебна администрация не могат да се разпореждат никакви промени в имота и като се изхожда само от фактическото положение се определя начина на това ползване. Неоснователен е доводът за незаконосъобразност на решението поради неучастие на съпругата на касатора, с оглед придобиването на собствеността върху имота в режим на съпружеска имуществена общност. На този довод във въззивното решение е даден отговор. В производството за разпределение ползването на съсобствен имот участието на съпрузите не е задължително, макар имотът да е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Съвместната собственост при съпружеска имуществена общност налага задължително другарство по искове, предявени от или срещу съпрузите за собственост или вещни права върху общите вещи, респ. за потестативни права, насочени към промяна в принадлежността или обременяването на общите вещи, какъвто не е искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС. По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените от тях разноски по делото в касационната инстанция в размер на 150 лв. - за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение