Решение № 201 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2014 г.

Решение № 201 от 8.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14730/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Мурра 2002" ООД, представлявано от Виолета Георгиева Стоянова от с. Лозенец, общ. Стралджа, обл. Ямбол против решение № 5727 от 23.09.2014 г., постановено по адм. дело № 7127/2014 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-280-260/2984 от 2.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ), в частта, с която е отказано изплащане на субсидии по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 17013.93 лв., по Схемата за национални доплащания (СНДП) в размер на 2101,64 лв. и по Схемата за плащания на земеделските стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони (НР2) в размер на 13,69 лв. по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. Релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Ответната страна - Изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния му представител юрк. Гачев, възразява срещу основателността на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция и прави възражение за прекомерност по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК в случай, че са претендирани разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Мурра 2002" ООД, представлявано от Виолета Георгиева Стоянова срещу уведомително писмо изх. № 02-280-2600/2984 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие"- РА, в частта, в която е отказана субсидия в размер на 17013,93 лв. по СЕПП, 2101,64 лв. по СНДП и 13,69 лв. по НР2 от схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. За да постанови оспорения акт съдът е установил, че оспореният административен акт е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона форма. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е приел, че в таблиците на процесното уведомително писмо, в които са обективирани фактическите основания за издаване на оспорения отказ за финансово подпомагане, заявената площ на декларираните парцели е с обща площ както следва: по СЕПП, с обща площ от 915,59 ха, по СНДП - 767,49 ха и по НР 1 - 11,23 ха. При извършените последващи административни проверки са установени наддекларирани площи в размер на 19,01 ха по СЕПП, 6,67 ха - по СНДП и 0,14 ха по НР2.В резултат на посоченото е издадено процесното уведомително писмо, с което на жалбоподателката е оторизирана част от исканата сума и са извършени намаления за установените над декларирани площи в размер на 17013,93 лв. по СЕПП, 2101,64 лв. по СНДП и 13,69 лв. по НР2, като в него се съдържат таблици във връзка с всеки от заявените парцели по заявените схеми за подпомагане. В хода на производството при първоначалното разглеждане по делото е изслушано заключение от съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, в която вещото лице посочва, че за изготвяне на специализирания слой площи в добро земеделско състояние за кампания 2010 г. са използвани сателитни снимки, заснети през 2010 г. По отношение на жалбоподателката са установени недопустими площи чрез извършване на кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. При съпоставянето на заявените и реално ползваните и допустимите референтни парцели, вещото лице констатира два вида причини за недопустимост за подпомагане на някои от заявените площи. Първата причина се състои в наличие на площи, излизащи извън слоя на допустимите за подпомагане площи за 2010 г., тъй като не се обработват, имат храсти и дървета. Втората причина се състои в наличие на двойно заявени площи с други земеделски стопани, т.нар. застъпвания, при които жалбоподателят не е представил документи, установяващи правното основание за ползването им, като такива не са предоставени и от другия земеделски стопанин. При тази фактическа обстановка е постановено решение № 7378 от 27.11.2013 г. на АССГ, 39 състав, с което цитираното уведомително писмо в оспорената част е отменено. Решението на АССГ е отменено от ВАС, III-то отделение с решение № 9839 от 14.07.2014 г. по адм. дело № 1519 от 2014 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ с указания съдът да прецени данните в таблиците и обясненията в уведомителното писмо могат ли да се възприемат като мотиви на административния акт, обосновани ли са направените фактически записвания в таблиците, стават ли ясни от акта фактическите основания въз основа на които органът приема, че са налице несъответствия с изискванията за подпомагане, и ако да, опровергани ли са те от жалбоподателя чрез събраните в хода на съдебното обжалване данни от допуснатите доказателства. В хода на производството по делото пред първоинстанционният съд е допусната и изслушана СТЕ, като в обясненията дадени на 11.09.2014 г. вещото лице е посочило, че при проверките са установени необработваеми площи, в които има дървета и храсти по границите на контурите, които се явяват масово и поради това са изключени. Според вещото лице съществува преномерация на БЗС при заявяването и следващите рекапитулации и поради тази причина номерата е възможно да несъответстват. Вещото лице е установило, че застъпванията се отнасят точно за БЗС, които е констатирал ответника. С оглед установеното от фактическа страна, първостепенният съд е установил, че на жалбоподателката са извършени кръстосани проверки по допустимост на заявените за подпомагане площи по СЕПП, СНДП и НР 2, като се е установило наличие на необработваеми площи и застъпвания. Съдът не е кредитирал извода на вещото лице от допълнителното заключение, че за някои от тях разликата е минимална и не може да се установи точно къде са разположени, защото все пак вещото лице установява, че такава разлика има. Според първостепенният съд както в основното, така и в допълнителното заключение вещото лице не посочва площ на несъответствие с констатациите на административния орган, а напротив - потвърждава ги. Относно установените несъответствия в три БЗС, съдът не кредитирал същите. С оглед установените факти обосновано съдът е счел, че с оспорения акт правилно са установени по СЕПП, СНДП и НР 2, над декларирани площи от 19,01 ха или 2,12% по СЕПП, 6,67 ха или 0,88% по СНДП и 0,14 ха или 1,26% по НР 2. Тези проценти не надвишават 3%, поради което за годината е изплатена субсидия за допустимите площи, а е отказано подпомагане за размера на недопустимата площ съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 без увеличаване на над декларираната площ. Обосновани са изводите на съда, че възражението на оспорващия за липса на мотиви правни и фактически основания е неоснователно. Правилен е правният извод за липса на съществени нарушения на приложимото право на ЕС - Регламент (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители и Регламент (ЕО) № 1122/2009 на комисията от 30.11.2009 г. за определяне подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосаното спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор. Обосновано съдът не е кредитирал довода на жалбоподателката, че административният орган е следвало да извърши проверка на място, тъй като съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП разплащателната агенция всяка година проверява на място най-малко 5 на сто от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска, тъй като няма данни заявлението за подпомагане на жалбоподателя да е оценено като рисково и да е попаднало в тези 5%, подлежащи на проверка на място. Предвид изложеното настоящата инстнация намира, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд