Решение № 9969 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11239/2012 г.

Решение № 9969 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11239/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Агенция "Митници" е подала касационна жалба срещу решението от 17.04.2012 г. по адм. дело № 77/2010 г. по описа на Административен съд - София град в частта, в която е била осъдена да заплати на Николай Здравков Ананиев сумата 9 860 лева, ведно със законната лихва, считано от 4.04.2011 г. до окончателното й изплащане. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. С втора касационна жалба Агенция "Митници" обжалвала решението от 28.06.2012 г. по същото дело в частта, в която е било оставено без уважение искането й за допълване на решението от 17.04.2012 г. с произнасяне по направеното от агенцията възражение за прихващане между обезщетението по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител и платените на Николай Здравков Ананиев обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 от Закона за държавния служител. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Николай Здравков Ананиев е взел становище по първата касационна жалба и е поискал да бъде отхвърлена с присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решенията са неправилни поради противоречие с материалния закон и необоснованост и следва да се отменят. Върховният административен съд, като провери правилността на решенията с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбите са неоснователни. Административният съд е установил, че със заповед № 8552/18.11.2009 г. директорът на Агенция "Митници" прекратил служебното правоотношение на Николай Здравков Ананиев, старши инспектор в Митница "Аерогара - София". С решение № 4701/4.04.2011 г. по адм. дело № 435/201 г. по описа на Върховния административен съд уволнението на служителя било отменено като незаконосъобразно. Впоследствие Николай Ананиев не поискал възстановяване на предишната длъжност. С оглед на тази фактическа обстановка съдът приел, че ищецът има право на обезщетение за 10 месеца след датата на уволнението му, в размер на брутната му заплата, възлизаща на 986 лева, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (редакция ДВ бр. 95 от 28 Октомври 2003 г.). Тъй като Николай Ананиев не постъпил на работа в периода 19.11.2009 г. - 19.09.2010 г., както се установявало от представените от него служебна и трудова книжки, обезщетението следвало да се присъди в пълен размер от 9 860 лева. Административният съд счел за неоснователно възражението на ответника за прихващане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с изплатените на служителя обезщетения по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл. Съдът посочил, че обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и ал. 4 ЗДСл не могат да се прихващат с обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл предвид на обстоятелството, че обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл има за цел да подпомогне служителя в периода на търсене на работа, а това по чл. 106, ал. 4 ЗДСл компенсира възнаграждението, което служителят би получил в течение на целия срок на предизвестието. И двете обезщетения не предполагали незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение, признато с влязло в сила съдебно решение или с влязъл в сила административен акт, каквото било изискването за получаване на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и се дължали на различно правно основание. Поради това административният съд осъдил Агенция "Митници" да заплати на Николай Здравков Ананиев сумата 9 860 лева ведно със законната лихва, считано от 4.04.2011 г. С решението от 28.06.2012 г. административният съд оставил без уважение искането на Агенция "Митници" за допълването на решението от 17.04.2012 г. по съображения, че възражението за прихващане не предполага произнасяне в диспозитива по основанието и размера на насрещното вземане. Според мотивите на съда, възражението за прихващане можело да доведе само до отхвърлянето на предявения срещу ответника иск поради погасяването на двете вземания. В касационната жалба срещу решението от 17.04.2012 г. се прави оплакване за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с разпределението на доказателствената тежест. Твърди се, че ищецът не провел пълно доказване на обстоятелството, че не е работил през исковия период, поради което административният съд следвало да отхвърли исковата претенция. Касационната инстанция намира оплакването за неоснователно, тъй като ищецът няма задължение да доказва отрицателни факти, които са неблагоприятни за него. При положение, че ответникът оспорва размера на дължимото обезщетение, в негова тежест е било да докаже обстоятелствата, на които почива оспорването. Тъй като това не е било направено, административният съд законосъобразно е присъдил обезщетение, възлизащо на пълния размер на брутното възнаграждение на служителя в рамките на исковия период. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е направил извод, че изплатеното на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл не следва да се прихваща с обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, което му дължи Агенция "Митници". В Закона за държавния служител не се съдържа правна норма, която да предвижда връщането на обезщетенията, изплатени при прекратяване на служебното правоотношение в случай на последваща отмяна на уволнението. Не е допустимо тълкуване, според което специалният закон се възприема като непълен и по аналогия се изисква прилагане на гражданскоправните разпоредби на неоснователното обогатяване, тъй като подобен подход противоречи на целта на закона (чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове). Обезщетенията, които се изплащат в случаите на освобождаване от държавна служба, имат различно основание и предназначение в сравнение с обезщетението по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, поради което не подлежат на връщане след отмяната на уволнението. Във връзка с искането на Агенция "Митници" за прихващане на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл с обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл следва да се допълни, че липсват доказателства за изплащането на такова обезщетение. Доказването, че обезщетението е платено не може да се извършва с фиш за получените от служителя суми. Обезщетенията се определят с административен акт, както предвижда чл. 108, ал. 1 ЗДСл, а такъв по делото не е бил представен. Административният съд е спазил процесуалния закон, като не се е произнесъл в диспозитива на решението относно сочените от ответника насрещни вземания. При положение, че от страна на Агенция "Митници" не е бил предявен насрещен иск за тези вземания, съдът не е дължал формирането на воля в диспозитива на съдебния акт по въпрос, който не част от предмета на делото. Процесуалният ефект на възражението за прихващане, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд, се свежда до отблъскването на исковата претенция, която се отхвърля или се уважава в по-нисък размер при наличието на законовите предпоставки за прихващане. При отсъствието на поддържаните касационни основания постановените решения са правилни и следва да бъдат оставени в сила в обжалваната им част. С оглед изхода на делото на касационният жалбоподател не се дължат разноски. Такива не следва да се присъждат и на ответника в касационното производство поради липса на документи за извършването им. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд