Решение № 448 от 15.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9708/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Динов, подадена чрез адвокат Д. Андреева, против Решение 4302/28.06.2023 г., постановено по административно дело 1036/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-10-1/14.12.2022 г., издадена от за" председателя на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно законосъобразност на оспорената заповед, като се иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Касационният жалбоподател се явява лично и с адвокат Христова, като поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените съображения. Ответната страна, заместващият председателя на КПКОНПИ, се представлява от главен юрисконсулт Тонева, която в съдебно заседание, в представен писмен отговор и писмени бележки оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е заповед, с която на основание чл. 97, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 91, ал. 1, т. 5 от Правилника за устройството и дейността на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество и на нейната администрация, при спазване на изискванията на чл. 99-100, както и чл. 114-115 от Правилника, за извършено дисциплинарно нарушение на чл.89, ал.З, т.5 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ, а именно - неявяване на работа без уважителни причини в два последователни работни дни, е наложено дисциплинарно наказание уволнение" на М. Динов - инспектор в отдел Противодействие на корупцията в изпълнителната и местната власт" към дирекция Противодействие на корупцията" в КПКОНПИ. На основание чл.98 от ЗПКОНПИ във връзка с чл.110, ал.1, т.8 ЗДАНС е прекратено без предизвестие служебното му правоотношение и е указано да му се изплати обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалния и материален закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Неоснователни са доводите, развити в касационната жалба за некомпетентност на органа, издал заповедта. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл.98, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ, според който дисциплинарни наказания се налагат с мотивирана писмена заповед на председателя на комисията. Оспорената заповед РД-10-1/14.12.2022 г. е издадена от А. Славчев, заемащ длъжността Заместник председател на КПКОНПИ, избран с решение на Народното събрание от 26.04.2018 г. С решение на Народното събрание от 02.02.2022 г. предсрочно е прекратено правоотношението на председателя на КПКОНПИ, считано от 01.03.2022 г. Съгласно чл. 8 от ЗПКОНПИ и чл. 5 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ, Комисията е колективен орган, който се състои от петима членове - председател, заместник - председател и трима други членове, избрани по ред и за срок, определени в закона. Правомощията на председателя на КПКОНПИ са посочени в разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 - т. 11 от закона и е безспорно, че той упражнява функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители и работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на Комисията. Няма спор, че към датата на издаване на процесната заповед 14.12.2022 г., правоотношението на председателя на Комисията е било прекратено предсрочно. По делото не се твърди и липсват данни да е бил избран по надлежния ред нов председател на КПКОНПИ, нито пък да е бил определен друг, който временно да изпълнява длъжността председател на КПКОНПИ. При така посоченото предсрочното прекратяване на правоотношението на председателя на КПКОНПИ, то следва, че заповедта е издадена в условията на заместване от заместник председателя на Комисията, каквито правомощия са му предоставени по закон - чл. 14, ал. 3 ЗПКОНПИ и чл. 13, ал. 1, т. 2 ПУДКПКОНПИ. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява, тоест предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, прекратеното предсрочно правоотношение на председателя на КПКОНПИ и липсата на акт на Народното събрание, с който да е избран нов председател или временно изпълняващ длъжността такъв, правомощията на председател на КПКОНПИ, следва да се изпълняват именно от заместник - председателя, тъй като изрично в закона е предвидено той да ги упражнява в негово отсъствие. Необходимост от заместване е налице, не само когато титуляра отсъства временно по различни обективни причини, но и в период, когато председателят е освободен от длъжност и все още не е избран нов или временно изпълняващ тази длъжност. Следователно по силата на закона, без да е необходимо изрично овластяване, при отсъствие председателят на КПКОНПИ се представлява от нейният заместник - председател, включително и при упражняване на функциите на орган по назначаването по отношение на държавните служители, както е процедирано в случая с оспорената заповед. Не се споделят от настоящия съдебен състав и доводите на касационния жалбоподател за това, че съдът неправилно е квалифицирал производството като такова по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 124 ЗДСл. Съгласно чл. 98 ЗПКОНПИ за прекратяване на служебното правоотношение на служителите по чл. 16, ал. 2 от закона се прилагат съответно разпоредбите на чл. 110 - 116 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", но това не означава, че е изключено приложението на Закона за държавния служител. Разпоредбата на чл. 124, ал. 1, предл. първо от ЗДСл сочи, че споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност се разглеждат от съответния административен съд по реда на АПК. И доколкото в чл. 124 ЗДСл се определя родова подсъдност (съответния административен съд), а по отношение на реда се препраща към АПК, посочването му в съдебното решение не съставлява нарушение. Правилен е изводът на съда за това, че неявяването на работа на М. Динов е без уважителни причини по съображения, които са подробно развити и не е необходимо да се повтарят. Преди да пристъпи към налагане на процесното наказание, работодателят, е положил всички усилия да изясни фактите по случая като е изискал информация от всички компетентни органи по отношение на твърденията на жалбоподателя, че е подал документи за освидетелстване от ТЕЛК. Получените отговори са еднозначни и доказват, че лицето не е подавало документи за освидетелстване от ТЕЛК за оценка на работоспособността, както и липсват издавани болнични листове за този период или други документи, обективиращи отсъствието му от работа по уважителни причини. Неоснователни са и твърденията на оспорващия, че процесната заповед е издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 107, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от Правилника предвижда дисциплинарните наказания да се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 108, т. 3 от Правилника, дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато на дисциплинарно наказващия орган са известни достатъчно данни относно извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, включително при извършена служебна проверка - от датата на утвърждаване на доклада за служебната проверка от дисциплинарно-наказващия орган, назначил служебната проверка. В случая докладът от проведената служебна проверка е регистриран на 24.10.2022 г., на която дата е поставена и резолюцията на за председателя на КПКОНПИ за утвърждаването му и съответно от тази дата до издаването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е бил изтекъл законоустановения двумесечен срок. В тази връзка, неоснователни се явяват твърденията, че в периода 07.10.2022 г. - 21.10.2022 г. не са извършвани действия от комисията, които да са изяснили някое съществено обстоятелство от служебната проверка по смисъла на описаното в чл. 111, ал. 3 от Правилника. Именно в този период са постъпили отговорите на изпратените на 05.10.2022 г. писма до HEЛK, ГРАО и ГДНП. Получените писма са дали информация относно това дали се обжалва относимо за случая решение на ТЕЛК, безспорно са изяснени постоянният и настоящият адрес на лицето, както и дали М. Динов е напускал страната и дали е влизал в сградата на ДАНС. В този период е поставено и съобщението по чл. 18а, ал. 10 от АПК, видно от Констативен протокол ЦУ-01-8487#26/13.10.2022 г. Както става ясно от доказателствата по делото, в този период е събирана информация и са изяснявани обстоятелства, имащи съществено значение за случая. Не се споделят от настоящия съдебен състав и твърденията на касационния жалбоподател за нарушение на правото му на защита, тъй като не бил уведомен за започване на производството по издаване на процесната заповед и поради тази причина не е имал възможност да участва в производството по издаването й. След констатираното нарушение на нормите на Правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ, с писмо изх. ЦУ-01-9937/28.09.2022 г. М. Динов е бил поканен да изложени писмено обяснение за неявяването му на работа за повече от два последователни работни дни. Видно от докладна записка с вътр. ЦУ-01 -9937#5/05.10.2022 г. и констативни протоколи с вътр. ЦУ-01-9937#3/05.10.2022 г. и ЦУ-01-9937#4/05.10.2022 г. на 05.10.2022 г. на два различни адреса са направени неуспешни опити за връчване на писмото с изх. ЦУ-01- 9937/28.09.2022 г., с което на служителя се предоставя възможност да даде писмено обяснение за неявяването си на работа за повече от два последователни работни дни. Тъй като лицето не е било открито, на входната врата и на двата адреса е било залепено уведомление по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК, като е даден едноседмичен срок освен за предоставяне на писмени обяснения и възможност да се запознае с издадената Заповед РД- 06-625/28.09.2022 г. за извършване на служебна проверка. След изтичане на предвидения срок за предоставяне на писмени обяснения и възможност да се запознае с издадената заповед за извършване на служебна проверка, в административната сграда на КПКОНПИ на адрес гр. София, пл. Света Неделя 6, както и в сградата на Комисията, където се е намирало работното място на М. Динов - гр. София, [улица], е било поставено съобщение, с което служителят е уведомен за съдържанието на писмо с изх. ЦУ-01-9937/28.09.2022 г. Лицето не е депозирало писмени обяснения, не е търсило и контакт със своите ръководители. На основание чл. 18а, ал. 10 АПК съобщението, с което се информира за съдържанието на писмо с изх. ЦУ-01- 9937/28.09.2022 г. се счита връчено на лицето, считано от 21.10.2022 г. Следователно на М. Динов е била осигурена възможност да даде обяснения, както и да се запознае със Заповед РД-06-625/28.09.2022 г., с която е назначена комисия за извършване на служебна проверка. По делото е приложена и неофициална писмена кореспонденция, проведена от М. Динов с прекия му ръководител, от която е видно, че е уведомен за опитите от страна на КПКОНПИ да му бъде връчено писмо с изх. ЦУ-01-9937/28.09.2022 г. Това обстоятелство не само не се оспорва от касатора, а и се потвърждава от изложеното в жалбата в частта й, касаеща твърдението, че същият е предоставял сведения на прекия си ръководител. Следователно, Динов е бил наясно, че се извършва проверка на фактите за изясняване на наличните данни за нарушение на служебната дисциплина. С писмо с изх. ЦУ 01 -8487#35/28.10.2022 г. на КПКОНПИ чрез нотариус В. Благоева, вписан с рeг. 302 на Нотариалната камара на М. Динов, е била изпратена нотариална покана, вписана в общия регистър на нотариуса под акт 061, том VII Б от 02.11.2022 г., с която М. Динов е поканен в двудневен срок да представи писмени обяснения или да се яви да изложи устни обяснения пред дисциплинарно наказващия орган и органа по назначаването. На 24.11.2022 г. е залепено уведомление на основание чл. 47, ал. 2 ГПК на входа на блока и на входната врата на апартамента, с което лицето е уведомено, че в двуседмичен срок, следва да се яви в нотариалната кантора на нотариус В. Благоева, чрез който се връчва поканата, за да получи препис от нея. М. Динов не се явил в указания двуседмичен срок, поради което поканата се счита за надлежно връчена на 08.12.2022 г. съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК. В указания срок от дата на връчване на нотариалната покана - от 08.12.2022 г. до 12.12.2022 г. (първият работен ден след 10.12.2022 г.) М. Динов не се е явил пред дисциплинарно наказващия орган, за да изложи устни обяснения, както и не са постъпвали в деловодството на КПКОНПИ писмени такива. От изложеното се налага категоричен извод, че не е накърнено правото му на защита, както и възможността му да упражни правото си на съдебен контрол досежно законосъобразността на акта, с което му е наложено дисциплинарно наказание. Въз основа на изложените мотиви, неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Решението е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материални норми. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на съдебния акт. Същото е и обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество сума в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,