Решение № 93 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 301/2008 г.

Решение № 93 от 18.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 301/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Х. М. М. от гр. П. срещу решение № 605/25.10.2007 г. по гр. дело № 683/2007 г. на Окръжен съд-Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му. Ответниците по касационната жалба Л. И. Х. и С. П. Х. от гр. П. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), а раз гледана по съществото на оплакванията в нея е и основателна, по следните съображения: за да отмени изцяло първоинстанционното решение № 212 (основното и допълнително към него) по гр. дело № 900/2006 г. на Пазарджишкия районен съд, с което са уважени исковете на Х. М. и вместо него да постанови съдебния си акт, с който ги е отхвърлил, въззивният съд е изложил правни изводи за тяхната неоснователност и недоказаност. Съдът е констатирал, че нотариалната сделка от 17.12.1979 год. и представляваща договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, реализирана с нот. акт № 158/1979 г. е валидна, защото е налице изискуемата се от закона нотариална форма, по смисъла на чл. 18 ЗЗД. С оглед на това сделката е породила вещноправното си действие, по отношение на преобретателите по нея - съпрузите-ответници, които са станали собственици на недвижимия имот, предмет на прехвърлителната сделка. Тези съображения са мотивирали съда да приеме, че обжалваното решение е неправилно и след като го е отменил е постановил въззивното си решение и отхвърлил исковете на ищцата. Въззивното решение е неправилно, защото не е съобразено с материалния закон и правните изводи са необосновани, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Установено е по делото, че на 17.12.1979 г., с нот.акт № 158/1979 г., праводателят Г. Д. К. е прехвърлил на Л. И. Х., който е бил вече в брак с втората ответника Сfrac12; ид.част от дворно място - урегулирано и къща, находящи се в гр. П.. Видно от удостоверение за смърт и наследници Г е починал на 15.03.1981 г. Праводателят е дядо на ищцата и на ответника Л. Нотариалният акт е извършен от "районен съдия" "Ил. Филипов", в качеството си на нотариус, което качество не се оспорва от страните. Касаторката е оспорила положения подпис от него, в качеството му на нотариус, извършил нотариалния акт, което обстоятелство е категорично установено от назначената графологическа експертиза. Според графологическата експертиза И. (И.) Ф. не е положил подписа си за "районен съдия" в нот. акт № 158/1979 г. В първоинстанционното производство защитника на ответниците адв. К е заявил "Ноторно е обстоятелството, че това е подписа на районния съдия Б. П. ". Това твърдение е било поддържано и във въззивния съд, който е изискал справка от районен съд-Пазарджик от служебното досие на съдия Б. П., според което за периода 20.02.1979 г. - 19.06.1986 г. няма данни да е бил назначен за нотариус в Пазарджишкия районен съд. Доказателството е било достатъчно за решаващия съд да приеме, че съдията Б. П., като е положил подписа си под нотариалния акт е удостоверил, че нотариалните действия са извършени от него, а не от И. Ф., и че разминаването между името, изписано в нотариалния акт и подписа не води до съществен порок на нотариалния акт. Правните изводи са неправилни и несъобразени с разпоредбата на чл. 472 ГПК (отм.), регламентираща нищожни нотариални действия. Неправилно решаващият съд не е констатирал нарушение на чл. 476, б. "е" ГПК (отм.), когато отсъства подпис на нотариуса, извършил нотариалното действие, въпреки че процесуалната норма на чл. 472 ГПК (отм.) го изисква за валидността на нотариалното действие. Разпоредбата на чл. 476 ГПК (отм.) изчерпателно изброява всички задължителни реквизити, които трябва да съдържа нотариалния акт, между които са името на нотариуса, който го извършва и неговия подпис. С подписа си нотариуса удостоверява, извършените от него нотариални действия, съгласно чл. 474 и сл. ГПК (отм.). Отсъствието на удостоверителния му подпис следва да се обсъди с приложението на чл. 472, във вр. с чл. 476, б. "е" ГПК (отм.), за да мотивира съда при новото разглеждане на делото към други изводи, касаещи валидността на нотариалните действия и отразяваща се и върху валидността на целените от страните правни последици на сделката, предмет на нотариалния акт. В този смисъл и като прие, че произнасянето по отрицателно установителния иск за собственост е в зависимост от произнасянето по иска за нищожност на нот.акт и на сделката, касационният съд отмени изцяло въззивното решение и в тази му част и