Решение № 14812 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2011 г.

ВАСIII отделение14.11.2011 г.докладчик Йорданка Костова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 1108/14.03.2011 г. постановено по адм. дело № 6218/2010 г. на Административния съд - София град. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14812 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6482/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на "Ружие" АД гр. София против решение № 1108/14.03.2011 г. по адм. дело № 6218/2010 г. на Административния съд - София град. Излагат се доводи за материална незаконосъобразност на решението и се иска отменяването му и уважаване на претенцията за обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендират се и разноски. Ответната страна - Национална агенция за приходите чрез процесуален представител юрк. Николова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Пред Административен съд София град е образувано исково съдебно производство за обезщетяване на дружеството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Претендирано е обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение в проведеното пред две инстанции съдебноадминистративно производство по повод обжалвания данъчно ревизионен акт, отменен по съдебен ред. Съдът е отхвърлил претенцията като е приел, че не са налице предпоставките на закона за уважаването й. Решението е правилно. Искът по чл. 1 от ЗОДОВ касае обезщетяване на граждани и юридически лица за причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица на държавата или общините. Един от задължителните елементи на фактическия състав е съществуването на пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт (действие или бездействие), отменени по съответния ред и настъпилите вредоносни последици от имуществено или неимуществено естество в правната сфера на ищеца. Правилно съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява за дружеството - ищец, касатор в настоящето производство да са настъпили претендираните вреди от имуществен характер. В случая въпросната сума представлява разноски за адвокатско възнаграждение в проведеното пред две инстанции административно-съдебно производство по повод обжалвания данъчно ревизионен акт, отменен по съдебен ред. Тези разходи за ищеца не са вреди, пряко произтичащи от незаконосъобразен административен акт, а са в резултат на успешно реализирано право на съдебно производство и заплащането им се дължи на договорно основание, предвид наличното облигационно правоотношение между страните. С оглед на това, обоснован и законосъобразен е изводът на съда за липсата на причинна връзка между отменения административен акт и твърдяните имуществени вреди, което обстоятелство е останало недоказано от ищеца. Правилно в съдебния акт е отбелязано, че отговорността за разноски е уредена като последица от изхода на съдебния спор в процесуалния закон, поради което може да бъде реализирана в рамките на същото производство, но не и по реда на специалния ЗОДОВ. В този смисъл е и константна практика на ВАС. За оспореното решение на АССГ не са налице наведените от касатора - "Ружие" АД - основания, които да обуславят неговата отмяна. Същото е правилно и обосновано, съобразено с доказателствата по делото и правилно приложен материален закон и следва да се остави в сила.. Воден от изложените съображения Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1