Решение № 478 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2009 г.

Решение № 478 от 26.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1152/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молбата на Л. Н. В. от[населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, II ГО от 21.07.2008 г., постановено по гр. д. № 3184/2007 г., потвърждаващо решението на С. окръжен съд от 28.03.2007 г. по гр. д. № 727/2006 г., с което след отмяна решението на първоинстанционния съд е извършено разпределение на ползуването на поземлен имот с урегулирана площ от 608 кв. м., съставляващ парцел VI, отреден за имот № 2762 в кв. 173 по регулационния план на[населено място] от 1978 г. между Л. Н. В., С. А. Т. - Д., В. Е. Д. и П. Е. Д.. Поддържа се, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че макар и да е упълномощила адвокат, а в последствие и преупълномощен такъв пред районен и окръжен съд /инстанциите, в които спорът е разгледан по същество/ не е била надлежно представлявана, тъй като в нито едно съдебно заседание не е присъствувал адвокат, който да защити интересите й, да реагира своевременно с искания, възражения и бележки по хода на делото. Поддържа също така, че в нито един момент не е била призована за участие лично, не е получавала от съда съобщения или призовки. В писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК ответниците по молбата П. Е. Д., В. Е. Д. и С. А. Д. изразяват становище, че молбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. С определение № 176/3.11.2009 г. молбата на Л. Н. В. за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, II ГО от 21.07.2007 г., постановено по гр. д. № 3184/2007 г. е допусната до разглеждане, като е прието, че същата е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното: Отмяната на влезлите в сила съдебни актове по реда на чл. 303 и сл. ГПК представлява извънреден извънистанционен способ за контрол, който може да бъде упражнен от ВКС само в изрично предвидените от закона случаи. По този ред не се осъществява проверка за правилността на решението, чиято отмяна се иска. Оплаквания и искания, основани на доводи за допуснати при постановяване на решението нарушения на съдопроизводствените правила, които представляват основания за касационно обжалване, не могат да бъдат предмет на разглеждане в производството за отмяна. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК само нарушенията на съдопроизводствените правила по призоваването на страните или по извършването на процесуални действия в открито съдебно заседание, вкл. и по чл. 107 ГПК (отм.), вследствие на които страната е била лишена от възможността да участвува в делото, могат да обусловят наличие на основание за отмяна. В случая обаче не се установява подобни нарушения, довели до лишаването на страната от възможност да участвува в производството по делото или до липса на надлежно представителство. Производството е било образувано по подадена от Л. Н. В. искова молба, като в първото съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 22.10.2003 г. Л. Н. е била представлявана от адв. Т. въз основа на представено в същото заседание пълномощно, даващо представителни права и на Е. В. В., дъщеря на упълномощителката. Адв. Т. е представлявал Л. Н. до приключване производството пред първоинстанционния съд и в следващото открито съдебно заседание е ангажирал доказателства и е изразявал становища по доказателствените искания на противната страна. Срещу постановеното от първоинстанционния съд решение е подадена въззивна жалба от Л. Н. чрез адв. Г., преупълномощен от адв. Т., като молби по образуваното гр. д. № 555/2004 г. на С. са подавани и от пълномощника Е. В.. Пълномощникът е представлявал доверителя си в о. с. з., ангажирал е доказателства, които са били приети от съда, изразявал е становища, които съдът е обсъдил в решението. Чрез същия пълномощник срещу решението на въззивния съд по гр. д. № 555/2004 г. е подадена касационна жалба, в следствие на което с решение № 510/30.06.2006 г. по гр. д. № 137/2005 г. на IV ГО на ВКС решението на С. окръжен съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. И при новото разглеждане на делото от С. окръжен съд Л. Н. е представлявана от адв. Г., който е изразявал становище по доказателствата, оспорил е изготвената експертиза. По делото е депозирана и молба, изходяща лично от Л. Н. с дата 22.02.2007 г. Същата е подала лично и касационна жалба срещу постановеното от С. окръжен съд решение по гр. д. № 727/2006 г. Правото на молителката да участвува в производството по делото следователно не е било нарушено. Същата е разполагала с възможност лично и чрез упълномощени представители да изразява становището си по спорния предмет, да ангажира доказателства и да излага съображенията си по съществото на правния спор, както и да обжалва постановените съдебни актове. Изпратените до Л. Н. призовки и съобщения са получавани от нейната дъщеря и пълномощник по делото Е. В., от съпруга й В. В., като в о. з., за което призовката не е върната, ход на делото не е даден именно поради тази причина. Призовките следователно са връчвани според установените в ГПК правила и по този начин Л. Н. е била надлежно уведомявана за датите, на които следва да се яви в съдебни заседания по делото, ако желае да стори това. Не се установява да е налице основание за отмяна на постановеното от ВКС, II ГО решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което и подадената от Л. Н. В. молба за отмяна следва да бъде оставена без уважение. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение